Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова в „Седмицата” на Дарик:
Да започнем с екологичните оценки на големите инвестиционни проекти, доколкото седмицата дава пример за такъв проект, стартът на „Южен поток” - 536 км от общо 1455 сухоземна тръба ще минават през България. Още мисля, че в края на август вие обявихте, че е готова оценката за въздействие върху околната среда. И веднага тогава имаше хора, които казаха, че ще обжалват, ще протестират, ще се борят срещу нея. Всичко ли е наред от екологична гледна точка с „Южен поток”?
Да, точно така е, в края на август месец още ние се справихме с основната работа по екологичната оценка. Най-вече беше изработен докладът на инвеститора и се състоя специализирания експертен съвет, което беше най-важният момент.
Той единодушно приел, че всичко е наред.
След като преминаха 27 обществени обсъждания по населени места, по трасето на тръбата. Това за мен е най-важният момент от провеждането на екологичната оценка. Това са обществените обсъждания, в които участват хората, които живеят по трасето. Вслушахме се във всички техни предложения и в крайна сметка имаме един доклад и решение за доклада за въздействие върху околната среда, който включва, мисля че, 49 мерки и 56 препоръки, или обратното, които трябва да бъдат задължително изпълнени от инвеститора. Те включват както необходимостта да се направят специални планове за подготовка на трасето и рекултивация на всички елементи от трасето, които ще бъдат засегнати по време на строителството, след това да бъдат възстановени, за да бъдат възстановени хабитатите и биоразнообразието, през изричното упоменаване на всички археологически обекти, за които имаме информация и по които трябва да се работи по време на работата на трасето, до най-важния елемент - това е възможностите за превантивни действия, които да спомогнат за намаляване въздействието върху здравето на хората. Имаше притеснения на някои места, особено около Варна, че помпените станции ще са много шумни. Има специални указания в доклада, които изискват изработването на специални кожуси, технология, мониторинг…
Тръбата щяла да влиза през местност, която се казва… централната улица, на която се казва „Тихият кът”.
Така, специално за влизането на тръбата на територията на България…
На 2,7 км от последните къщи на варненския квартал „Ракитник”.
Така, това е възражението. Има неправителствени организации, които са възразили и са подали жалба в съда, доколкото знам обжалва се решението. Очакваме…
Решението за одобряване на оценката за въздействие върху околната среда?
За одобряване на оценката, да и то е във връзка точно с това, което вие цитирате.
Че „Тихият кът” няма да е тих.
Че „Тихият кът” няма да бъде тих. Уверението на инвеститора и технологиите, които се демонстрират, показват, че „Тихият кът” може да бъде тих, ако се изпълнят всички условия на доклада за оценката на въздействие на околната среда и ако инвеститорът спази препоръките, указанията и мерките, които са предвидени в доклада.
Щял да се засегне девствен плаж „Паша дере”.
Що се отнася до плажа и излизането на тръбата от морето на територията на България, на сушата, то това е обект на втора екологична оценка. Това е вторият елемент от проекта, който предстои да бъде направен. Предстои да се направи оценката за този елемент, тя не е направена.
Защото това е част от морската оценка?
Защото това е част от морската оценка. Минава през…
Там, където ще мине през екваториалните води на България.
… точно така, минава през екваториалните води и излиза на брега, и стъпва на сушата на България. Направена е оценката сухопътната част. Предстои оценката за излизането на брега. Морската част…
Морският участък ще е 925 км общо…
Да, от които една част е в български екваториални води и една основна част излизането на брега на България.
Ефективното строителство може ли да започне, преди да завършат тези процедури?
Ефективното строителство не може, не е логично да започне, но аз искам да подчертая, че приемането на оценката за въздействие върху околната среда е една от първите крачки, а спазването на всички тези мерки, препоръки и условия в доклада са елемент от реализацията на проекта. Т.е. инвеститорът, съобразявайки се с всичко това, което е написано в доклада за оценка на въздействието, ревизира първоначалния си проект и реализира проект, в който спазва тези условия. Така че този доклад предполага и промяна в някои от параметрите на проекта и е необходимо условие за започване на реализацията на проекта.
5000 страници е бил докладът.
Така е.
А другите държави, през които минава „Южен поток”, имате ли информация дали имат подобни екологични дебати и потенциални забавени?
Тъй като ние сме в контакт с всички съседни държави във връзка с екологичните оценки тогава, когато те имат трансграничен ефект, следим какво се случва в тях, но трасето на потока излиза на територията на Сърбия, от България отива в Сърбия, която не е страна член на Европейския съюз и не спазва тези наши норми на екологичното законодателство, но аз предполагам, че и там ще се спазва близка до тази процедура. Що се отнася до другите страни - да, процедурите вървят в същата логика.
Ако има обжалвания, както казвате, теоретично е възможно това да продължи доста време в съдилищата и смелостта, с която се говори, че 2015 г. може да тече природен газ по „Южен поток”, може би ще се окаже неоправдана?
Не, не считам, не считам, тъй като познавам доклада, познавам добре заповедта, която съм подписала, и съм убедена, че обжалването е по-скоро в план да се чуе още веднъж необходимостта да се говори в защита на човешкото здраве и да се вземат предвид всички мерки, които са предвидени в решението, но не очаквам да се промени по същество. Разбира се, последната дума е на съда и ще изчакаме решението на съда, но аз съм убедена, че проектът има шанс, тъй като действително много сериозно се работи по него и това, което беше представено като доклад, самият вие казвате в какъв обем е, показва, че подходът е много сериозен и се работи отговорно, така че има шанс да бъдат спазени сроковете.
Още енергийни проекти. Вчера министерството ви било издало решения по оценка на въздействието на околната среда за извеждане от експлоатация на първите четири блока на атомната централа в Козлодуй.
Точно така.
Там има ли нещо, на което трябва специално да бъде обърнато внимание, рискове пред България от това извеждане от екологична гледна точка?
Разбира се. Отново има поредица от мерки и действия, препоръки и указания за това как да се извършва, как да се изнася отпадък, как да се изнасят съоръжения, по какъв начин да се закриват площадки. Всичкото това е разписано, но тук има още един детайл - това е една от процедурите, в които ние работим в тясно сътрудничество с румънските си колеги и с колегите от Австрия, които проявиха интерес към тази процедура.
Румъния поради близостта…
Поради близостта, Австрия…
… Австрия поради обикновен интерес.
Поради нормален регионален интерес.
Тъй като в самата Австрия пък…
Да, нормален регионален интерес. Ние бяхме в комуникация, участваха румънски експерти, ние изпращахме информация за хода на подготовката на оценката, имаме потвърждение от румънската страна, така че това е една от процедурите, в които ние сме били в тясно сътрудничество и с нашите съседи.
Мораториумът върху проучванията за шистов газ - друга енергийна тема. Казвате преди месец, когато ви питат ще има ли промяна в сегашната българска позиция, че ще изчакате заседанието в средата на октомври, което мина във Великобритания на Съвета на министрите по околната среда, на което ще се обсъжда евентуално общата политика на страните членки по отношение на този въпрос, шистовият газ.
Точно така.
Там стигнахте ли до напредък?
Така, само една корекция - във Великобритания имаше работна среща на експертно ниво и посланикът, министърът на околната среда на Великобритания беше домакин на среща по време на редовната среща на Съвета на министрите по околна среда, която се проведе в Люксембург. Само това ми е корекцията, иначе всичко останало е точно така. Искам да кажа, че ние видяхме какво се предложи, както по време на срещите, така и като позиция на страните членки, и мога да кажа, че страната ни е една от тези страни, които са направили най-сериозните крачки вече, които сега се препоръчват на други страни членки. Казвам какво сме направили: още с промените в Закона за опазване на околната среда, приети през 2011 г., доколкото си спомням, когато бях председател на комисията по околна среда в 41-ото Народно събрание, ние включихме проучванията и добива на шистов газ като инвестиционни предложения, които задължително преминават през цялата процедура за оценка на въздействие върху околната среда. Това беше направено с цел да се гарантира, независимо дали ще има мораториум или няма да има мораториум, каквото и да е предложение - било то за проучване или за добив, да подлежи на такава оценка, което е най-тежката възможна процедура, когато се преценява едно инвестиционно предложение. Това е включено в нашия закон, това сега се предлага от Европейската комисия като твърда мярка.
Това означава ли, че останалите европейски държави се обединяват все пак около това, че проучвания трябва да може да бъдат правени и да бъдат правени, но при много тежки екологични условия.
Не се обединяват държавите, не се обединяват. Оформят се три групи, най-общо мога да кажа. Едната група е категорично против проучванията. България към този момент спада към тази група, защото в България действа мораториумът върху проучванията и добива на шистов газ с технологията фракинг. Това е изрично посочено в текстовете на мораториума. Такава страна е Франция, в която има закон, който забранява проучванията и добива за шистов газ, така че има една такава група страни. Има друга група страни, която е решила, че енергийната независимост и възможностите, които дава проучването за шистов газ, са по-важни за икономиката на страните. Между тези страни е Полша, Румъния взе решение за проучвания, Великобритания, която вече е правила проучвания, но е спряла част от тях поради сеизмични проблеми, но така или иначе не се е отказала от формата на проучване за възможностите за използване на шистовия газ. Това е групата, която, така, счита, че трябва да бъде използвана тази възможност за конкурентоспособността на европейската икономика. И третата група, която заема междинната позиция и казва - да, би било възможно, но при много строго законодателство и изключително строги мерки. Ние на практика спадаме към първата група с мораториума.
Мислите ли за промяна?
Не.
А лична позиция, правителството да предложи такава промяна? Политическо решение в подкрепящата ви коалиция.
Не. Правителството към този момент не е водило дебат, ние не сме разглеждали този въпрос. Информирала съм правителството за обсъжданията на Съвета на министрите. България е изработила позиция, ние имаме позиция и по един много пространен доклад на премиера на Великобритания Дейвид Камерън, който коментира бъдещето на европейската икономика и възможностите, където се засяга и въпросът за шистовия газ, но България не е променила позицията си, че ние имаме два акта, които към този момент определят позицията на държавата - едното е мораториум, гласуван от Народното събрание, който не е отменен и никой няма намерение да го отменя към днешна дата, и второто е, че и в законодателството си ние сме предприели стъпки и сме гарантирали най-тежката възможна форма за гарантиране на околната среда и здравето на хората.
Инвестиционните проекти в областта на туризма. През седмицата вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че седем френски компании искат да строят курорт с 20 000 легла, така че да могат да идват поне 200 000 туристи годишно в този курорт, в планината Рила, в общините Самоков и Сапарева баня. Че там ще бъдат инвестирани 550 млн. евро, повече от милиард евро. Ще се прави работна група, която да прецени дали проектът съответства на екологичните закони в България. Ще минава ли такъв проект през защитени зони - ски пистите, хотелите?
Засега, честно казано, нямам представя какви са точно инвестиционните намерения. Засега това, което Бобева докладва след заседанието на Министерския съвет, беше, че ние се съгласихме да бъде създадена междуведомствена работна група, която да обсъди, да обсъди инвестиционното намерение и да види какви са възможностите за неговата реализация. Още на заседанието на Министерския съвет аз предупредих колегите си, че позицията на Министерството на околната среда и водите ще бъде защита на биоразнообразието и богатството на Национален парк „Рила” и защита на околната среда, като уважаваме правото на всички граждани в района да имат такива намерения за развитие на бизнеса и туризма.
Вие не знаете дали този курорт ще засегне по някакъв начин националния парк, защото тогава би трябвало да променяте плана за неговото управление.
Абсолютно.
Доколкото знам, той забранява строителство в него.
Абсолютно. Националният парк „Рила” е едно от големите богатства на България от гледна точка природа - природно разнообразие, биоразнообразие. Така че към този момент аз не съм виждала плановете, инвестиционните. Очаквам в резултат от работата на тази комисия това да бъде първата стъпка за оценка на това какви са намеренията на инвеститорите и какви са възможностите да бъдат реализирани тези намерения.
Докъде са оценките за възможност за втора писта в Банско?
Така. Още един национален парк, който…
Този път „Пирин”. Вие казахте, че смятате, че планът там трябва да бъде променен, тъй като били стари.
И за двата парка важи същото, както и за „Централен Балкан”. Убедена съм, че националните паркове имат нужда от модерни, динамични, съответстващи на изискванията на обществото планове за управление. Десетгодишен срок е много дълъг срок за изпълнението на един план за управление, минали са вече повече от 10 години, трябва да има нови планове.
Спорът в Пирин обаче е дали изобщо да се стигне до това да се обсъжда, ако се направи втора писта, дали ще се засегне с нещо околната среда там. Всъщност природозащитниците възразяваха на допускането от по-предишното правителство да се прави такава оценка. Те казваха: искаме изобщо да не се обсъжда.
Да. Крайни са становищата, най-крайните, ако можем да посочим най-крайните. Част от природозащитните организации са твърдо убедени, че по никакъв начин не трябва да се изграждат никакви нови съоръжения,защото те биха могли да навредят комулативно върху защитената територия, тъй като съоръженията по принцип не са в защитената територия, а в буферната територия.
А според вас трябва ли поне дебат да има между тези, които казват, че няма проблем с природата, ако се направи писта, и тези, които казват че има.
Самият факт, че казвам, че трябва да има нови планове, означава, че аз искам да има дебат. Защото да се направи нов план за управление на национален парк означава да бъдат включени всички, които са засегнати от елементите на този план, да участват в неговото обсъждане и в неговото изработване. Така че това е необходимо, защото тук става дума за туризъм, тук става дума за животновъдство, тук става дума за поминък, за използване на горите. Тук става дума, разбира се, и за защита на природните забележителности.
Кога България според вас ще стигне до крайно решение на този въпрос, за да се затвори веднъж завинаги темата, че Банско ще остане без втора писта в името на своята природа или респективно да се допусне да се развива още по-сериозно туризмът там?
О, аз не виждам много дълъг хоризонт в този казус специално.
Така изглежда, като казвате сега ще напишем нов план, ще видим, и това дава възможност, както казва народът - ако един въпрос искаш да не го решиш, да направиш комисии.
Не, не, не, тук нещата са съвсем конкретни и за да се успокоят всички, които виждат в думите ми удължаване във времето…
Това вероятно радва еколозите.
… напротив, нещата са много строго определени във времето,тъй като, ако ние успеем да се включим в процедурите по ОП „Околна среда” за 2007-2013 г., и Национален парк „Рила”, и Национален парк „Пирин” се включат с изработването на плановете си за управление, така както „Централен Балкан”, то крайният, абсолютно крайният срок за
изработване на тези планове е, доколкото знам, началото на 2015 г. Това е абсолютно ясен хоризонт, ако ние успеем да използваме тези средства…
От гледна точка на тези, които искат повече туристи в района на Банско, това са още два пропуснати сезона.
От тяхна гледна точка мога да кажа, че и обратният вариант - не успяваме да използваме парите от европейската програма и се върнем към варианта актуализация на плана за управление на „Пирин”, защото само това е алтернативата, друга няма, друга не съществува. Другата е да се откажем от принадлежността на Националния парк „Пирин” към световното наследство. Нямаме друга опция.
Решение за втора писта в Банско 2015-а най-рано.
Нека да ви обясня. Тогава влизаме в една друга процедура - решение за изработване, забележете, на актуализация, актуализиран план, не приемане на втора писта, а решение да бъде започнато изработване на актуализиран план. Това е алтернативата.
Значи, вариант няма и в двата случая преди 2015-а България да вземе това решение.
И в двата случая трябва да… единият случай е да се изработи нов план, а в другия случай да се актуализира съществуващият, като се включат няколко елемента на парче. Това са двете алтернативи. Не, аз мисля, че никой не очаква с внасянето на решението на Висшия експертен съвет в Министерския съвет да се гласува на Министерски съвет строим втора писта. Решението на Висшия експертен съвет е да са направи актуализация на плана.
Тепърва. 2015-а, нали вярно ви разбрах…
Да, тогава.
… е най-ранната дата, когато ще има решение по този въпрос. Кои други големи проекти са пред оценка на въздействието върху околната среда или вече е излязло по време на вашите няколко месеца, но хората не са забелязали?
Ами, малко вероятно е да не се забележи, тъй като се публикува и на сайта на министерството, това са… не мога да си спомня за нещо друго от този ранг като „Южен поток” или „Козлодуй”, закриването на блоковете. От такъв калибър оценки не са минавали. Да, бих казала, че предстои по всяка вероятност оценка на връзките, газовите връзки, особено газовата връзка с Гърция. Това е от такава категория проект, който предполага оценка на въздействие.
Каква е всъщност вашата принципна позиция между исканията на еколозите и исканията на бизнеса? Как смятате да балансирате?
По същия начин - помнейки задълженията, че трябва да пазим околната среда и здравето на хората, без да спираме икономическите инициативи.
През седмицата обявихте, че България ще увеличи защитените си зони. Защо България ще защитава още допълнително зони, при положение че почти една трета от територията й е…
Повече.
… включена в такива защити в „Натура”, при доста по-ниски проценти в други държави? Бизнесът казва - това е излишно, това спъва.
Бизнесът го казва естествено, но мисля, че е крайно време всички да бъдем малко по-информирани и да си дадем сметка за това, че България има сериозни ангажименти с членството си в Европейския съюз и приемайки условията на присъединяването към Европейския съюз трябва да изпълнява своите договорни задължения. Едно от тези договорни задължения е защита на биоразнообразието, което се счита и национално богатство, но и европейско богатство.
Пет от 14 процедури на Европейската комисия, ако е актуална тази справка са срещу България, да, за неопазване на биоразнообразието.
Да. Точно така е. Точно така е, като една част от тях са във връзка с опазването на местообитанията и естествените обитания на птиците. Една част от тях са за хабитати.
Аладжа банка, Емона, Отманли, това ще са новите защитени зони. Разширяват се Ропотамо, Странджа, Галата, Калиакра и Емине, Иракли.
Точно така. Точно така. Това са решения, които са в резултат на проведени консултации, обменена информация и отстоявана позиция на България до известна степен пред Европейската комисия във връзка с тези процедури. Надяваме се, че с увеличаването на обхвата на зоните, което е минимално на фона общия процент, искам да кажа, че ние и досега… първоначално още България покрива 33% от територията си със зони по „Натура 2000”, сегашното увеличение, което предлагаме, е минимално, то е под 1%. Така че ние сме поели вече този ангажимент. Но искам да кажа нещо друго, което е изключително важно във връзка със случая Калиакра, който е един от случаите… може би първата процедура, по която…
Това са перките, които пречели на птиците.
… България действително ще влезе в Европейския съд, действително. Ние за първи път ще натрупаме този опит да бъдем съдени, може би осъдени. Надявам се да не сме осъдени, но ще бъдем съдени. Проблемът там е, че в продължение на години България е поемала ангажименти и не е изпълнила нито един от тези ангажименти. Когато за първи път ме информираха за случая, информацията дойде от комисаря по околната среда Поточник, един човек с изключително уважавано име в средите на пазителите на околната среда и много уважаван от своите колеги в колежа на комисарите, който дойде в България през месец юни, едва ли не на втората седмица от управлението на кабинета „Орешарски”, и ни каза директно, че няма доверие в представителите на българските власти. Това заварих аз - липса на…
Какво не е изпълнила България? Какво е обещала конкретно в сферата…
Липса на доверие. Липса на доверие - поемане на ангажимент и неизпълнение.
Какво е обещала България?
Разширяване на зоната - не се разширява. Забрана на…
Това разширяване ще е свързано с махане на перки?
Не, забрана за строителство на нови перки и не се осъществява забраната за строителство на нови перки. Не само че не се осъществява тази забрана, ами един директор на регионална дирекция по околна среда във Варна разрешава строителство на още 95 перки, при положение че България вече е в процедура, вече е получила предупреждение, вече е получила изискването да бъде забранено. Но се разрешава ново строителство - не само на перки, на ваканционно селище, на овощни градини…
Това е причината сега да разширите „Калиакра”.
Това е… Да, това просто е била последната капка, която накара комисаря да дойде с тези думи: нямам доверие, не ви вярвам. Много е трудно да се започнат преговори тогава, когато другата страна тръгва с такава позиция. Сега, в момента, ние сме на етап, когато разширяваме зоната „Калиакра”, правим новата компенсаторната зона „Било” заради степния хабитат. Аз издадох заповед, с която се забранява строителството на територията на разширената зона. Оттук нататък изработваме план за управление на зоната по „Натура 2000”, за да бъде ясно какво може да се прави в тази зона и какво не може да се прави в тази зона. И това, което съм постигнала, е, че отговорът на комисар Поточник в края на септември, когато се видяхме, беше: сега виждам светлина в тунела.
Докъде е националният парк по Черноморието?
Към момента се правят проучвания и картиране на всички защитени зони…
Това е паркът, който обещахте да създадете, но казахте, че процедурата не е толкова кратка?
Не, не сме обещали да създадем парк. Народното събрание ни възложи да проучим възможността за създаване на такъв парк.
Докъде, докъде сте я проучили?
Така, така.
По-възможно ли е или е по-невъзможно, от това, което знаете до момента?
По принцип създаването на национален парк е изключително тежка процедура, която отнема много време, по Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии. И към момента по българското Черноморие има защитени зони по „Натура 2000”, има защитени територии, има защитени местности и има защитени природни забележителности. Всичко това представлява отделни, ако мога образно да го кажа, отделни зони и зонички по картата на крайбрежието на българското Черноморие. Има няколко въпроса, на които трябва българското общество да отговори, и те са свързани, първо, до голяма степен отговорност носи Министерството на околната среда и водите. На първо място, трябва да бъдат завършени общите устройствени планове на черноморските общини, които да определят урбанизираните зони и да ограничат урбанизацията по територията на Черноморието. Тези планове не са готови, някои от тях са готови, но по-голямата част не са готови.
А част от проблема да не бъдели готови тези планове, четох, това е, че над 75% от общините не могат да се справят с екооценките.
Точно, точно, аз затова казах…
Това е един омагьосан кръг, за да оправите черноморския парк евентуално трябва да имате планове. А за да имате планове, трябва да имате екооценки.
Трябва да имаме планове както на урбанизираната зона, т.е. да има планове, устройствени планове на общините, където се определят урбанизираните зони, да имаме планове за управление на зоните по „Натура 2000” и да имаме планове за защитените територии. Тогава можем да кажем как всичко това, което представлява отделни петна с различен цвят по картата на Черноморието, как това може да бъде обединено в една обща система, която да бъде управлявана по определен начин. В никакъв случай не можем да очакваме, че урбанизираните територии и земеделските земи могат да бъдат част от един национален парк. Те не могат да бъдат, защото те са с друг режим на управление. Така че там има последователност от решения. Да, връщам се към въпроса ви за плановете на общините. Имаме фрапантни случаи, в които някои от черноморските общини в продължение на пет години не могат да получат екологична оценка на общия си устройствен план.
Защо?
Мисля, мое лично мнение, че…
Нарочно.
… причините са и в двете страни, причините са и в двете страни. Общият устройствен план означава ясна регулация, която не може да бъде нарушавана чрез подробни устройствени планове за отделни територийки, за отделни инвестиционни проекти, за отделни инвестиционни намерения. Това е от едната страна. От другата страна е, че ние, защитавайки природата и природните забележителности, биоразнообразието, понякога поставяме неизпълними условия на общините. Ще ви дам пример. Две съседни общини. Част от територията на едната община е защитена зона по „Натура 2000”. Част от територията на другата община е в тази същата защитена зона по „Натура 2000”, т.е. защитената зона обхваща две общини. В общият си устройствен план едната община предлага мерки, изграждане на рекриационен парк примерно, който накърнява 7% от зоната и би могло да има комулативен ефект, който е измерим в зависимост от това какви са инвестиционните намерения. Другата община има намерения за строителство, които влизат в 37% от зоната. Общо двете събрани правят 44%. Това е изключително голямо нарушение на територията на защитената зона. Ние спираме и двата проекта обаче. Ние казваме комулативният ефект…
А и този със 7-те процента.
Ние казваме: комулативният ефект е 44%, разберете се как да намалите комулативния ефект. Това не е редно.
Според вас по-логично е да пуснете тези със 7, а другите и те да направят 7.
Нека тези със 7, нека и те да намалят. Нека ние да кажем - допустимият комулативен ефект е 10% примерно. И там…
Разделете си по пет.
Разделете си по пет или според територията, която захваща, има, трябва да има някакви разумни подходи. А тук веднага знам, че могат природозащитници да скочат и да кажат - кой ви каза, че 10% е допустимият кумулативен ефект? Аз съм убедена обаче, че могат да се намерят такива разумни граници, тъй като ние не можем да спрем развитието на тези общини, там живеят хора.
Депата за отпадъци. Съгласно договора за присъединяване към Европейския съюз България трябва да изгради или по-скоро трябваше да изгради 56 регионални депа и да закрие 191 сметища до средата още на 2009 г. Тъй като това не се случва, правителството на ГЕРБ издействаотсрочка до края на 2013 г. и по…
Така и намаляване на броя депа.
Да, и трябва да станат 23 депа. До момента обаче било готово регионалното депо в Ботевград, то обслужва Правец и Етрополе, и другото е в София, което е част от по-голяма интегрирана система за преработка на отпадъците. И какво ще стане сега, когато изтече срокът през…
Останалите 19 депа са подкрепени…
Защо 19? Ако две са готови и 23 сме обещали…
Така, така, сега ще ви обясня.
Двадесет и едно не стигат.
Да, така, не стигат, затова ви обяснявам: 19 от депата са подкрепени от ОП „Околна среда” и те са на различен етап на изпълнение на проекта. Те имат шансове да бъдат
завършени в рамките на оперативната програма.
До края на тази или до 2015 г.
Не. Петнайста година.
… заради възможността две години да се увеличава.
Не, не, не за… изпълнението, крайният срок…
Да продължава две години, да.
… е договаряне до края на 2013 г. и изпълнението на проектите по програма може да си продължи до 2015 г. Това е нормален…
По 23 две готови, колко са договорени?
Договорени са 19, както ви казах, които са в процес на изпълнение. Има депа, които очевидно няма да могат да бъдат финансирани от оперативната програма, защото не са подготвени проектите, имат проблеми със собствеността на земята и т.н.
А от тези 19?
Не, това са останалите. Те ще бъдат включени по всяка вероятност, не по всяка вероятност, ами правим всичко възможно да бъдат включени за финансиране от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и поетапно, година след година да бъдат изградени - дали с подкрепата и на оперативната програма или от държавен бюджет ще бъдат изградени. Що се отнася до рекултивацията на депата, там се изпълняват проекти по ИСПА, там има и проект в предприятието за управление на дейностите.
Значи, от 23 - две готови, 19 са със сключени договори и трябва само за две трябва да се намерят пари, за да не влезе България в процедури на нови санкции от Европейската комисия заради боклука.
Така е, по груби сметки е така, не са точно две, а са четири, защото те са били извадени още от приоритетните 23 са били оставени настрани, но няма значение, това е сметката,
която…
Ама, нещата не изглеждат толкова трагични.
Нещата обаче са много тежки по две причини. Едната причина е, че това е изграждане на депа. Да, това не са сметища, аз самата съм го казвала много пъти, има голяма разлика между едно модерно депо и едно старо сметище. Но ние изграждаме депа, което само по себе си означава обща национална политика и философия. Ние трупаме отпадък.
Вместо да правим заводи за преработка. А освен това си оставали 76 сметища, които трябвало да бъдат затворени, незатворени.
Които не само че не са затворени, но някои от тях продължават да функционират.
А другият проблем бил и това, че хората, които живеят наоколо и не щат нито депа, нито заводи…
И вторият проблем… Има едно правило - не в моя заден двор, което е широко разпространено във всички страни според мен. Много хора приемат, че е необходимо да се направи депо, но в никакъв случай не на това място, което е близко до населеното място, в което те живеят.
Създавате впечатление обаче, че ще облекчите общините, които трябваше да плащат санкции, когато липсват модерни депа, на тон боклук, нещо като такса, за замърсяването, което правят отчисления.
Аз не харесвам думата санкция - отчисления.
Така. Който си няма отговарящо на изискванията депо, плаща за…
Не, не, не, отчислението е на тон депониран отпадък.
Така ли, да.
Дори и да депонира в депо.
Първо, имаше идеи изобщо да се махнели тези пари, защото общините не можели да плащат 30 лв. ли беше, 35 на тон.
Това е стъпаловидна схема, която е започнала от 9 лв., през тази година е 15 лв. По график трябваше за следващата година да стане 35 лв. Оттам нататък щеше да става 45 и така.
Сега ще ги намалявате.
Тъй като действително не са се справили общините, не са се справили и тъй като те правят пряка връзка между тези отчисления и формирането на такса смет за населението, а населението не носи никаква вина по никакъв начин за това, че някой не е организирал управлението на отпадъците.
… тези отчисления ще ги платят през такса смет всички в тази община…
Ще трябва, да, ще трябва… Няма да ги плати общината, защото…
Когато кметът не си е свършил работата…
… не си е свършила работата…
… ще платят избирателите му.
… а ще го разпредели върху населението, затова аз съм склонна да намалим скока, да не е…
Да не да я махнем.
Но не да я махнем.
Принципът остава.
Принципът е ясен и категоричен - трябва да има инструмент, който да принуждава местните власти да предприемат стъпки за разделно събиране, рециклиране, компостиране, оползотворяване на отпадъка, а не депониране.
Рестрикциите за изкупуване на цветни и черни метали. Впрочем много актуален въпрос точно в седмицата, в която България обсъжда ограбените бронзови грифони от паметника на Васил Левски. Ще отпуснете ли затегнатия режим на търговците?
Има много предложения от търговците с черни и цветни метали, но аз съм категорична в едно - всички мерки, които работеха в посока да се ограничат кражбите и ъзможността краден метал да бъде предаван и официализиран чрез площадките за черни и цветни метали, няма да отпаднат. Това категорично го заявявам, тъй като ние имаме проблеми. . . грифоните са по-скоро накърняване на националното ни чувство, но понякога има кражби, които застрашават живота на хората. Грифоните накърняват усещането ни за национална гордост, но има кражби, които застрашават пряко живота на хората. Кражбите на паметници, метални, от гробищните паркове накърняват чувството за памет и родова принадлежност. Но има кражби, при които загиват хора - крадат се релсите…
Рестрикциите остават.
Рестрикциите няма да бъдат намалени, може да се върви в посока да бъде по-ефективен контролът, по-гъвкав и да има комуникация между фирмите, които работят. Но рестрикциите, които са, за да гарантират намаляване на кражбите, задължително
ще останат.
Омуртаг протестира заради безводие, лятото Невестино копа, населението, канализация за…
Не само там, на много места. Водопровод.
… водопровод, извинявайте. Как виждате дългосрочно да се реши проблемът в страна, в която има толкова много вода всъщност?
Задължително това минава през изработване на серия от документи, които за слушателите ще бъде досадно да слушат.
Да прескочим документите, да.
Прескачаме ги тези документи.
България от години не може да реши принципни въпроси - кой да е собственикът на инфраструктурата например.
Но казвам, че аз съм избрана от избирателите в пазарджишки избирателен район и използвам случая да поздравя всеки един от тях, който ме слуша днес, нека да са живи и здрави, но това лято преживях кошмара да отида на едно място, за което никой няма да допусне, че няма вода - Юндола. И там нямаше вода. И това е, защото водопроводът, който довежда водата до Юндола, е с капацитет, който очевидно не може да покрие нуждите на Юндола. Става дума за подмяна на три километра тръби и това ние не го правим. Това не го правим, защото имаме проблем със собствеността, защо…
Държавни или общински трябва да бъдат ВиК дружествата?
… защото не знаем ВиК дружествата какви са и защото не знаем ВиК дружествата каква инвестиционна програма имат и на кого разчитат.
Централизирани или разпръснати трябва да бъдат те?
Според стратегията, която в момента се обсъжда, ВиК дружествата трябва да бъдат окрупнени и да бъдат подсилени водните асоциации, които гарантират участието и на държавата, и на общините в управлението на водния сектор. Това е с две думи, което се съдържа в тази стратегия. За нас обаче е изключително важно да знаем кой отговаря. Тук говорим за водоснабдяване, за основен ресурс, за право на достъп до водоснабдяване на гражданите и водоснабдяването ще бъде приоритет в политиката на Министерството на околната среда и на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Предстои сега дебатът за бюджета за следващата година. Всъщност възможностите за пари във вашата област идват по три линии. Едната е от държавния бюджет, другата са европейските пари, третата е, ако успеете да продадете например парникови квоти. Едно по едно да ги минем. Държавният бюджет за следващата година за вашето министерство щял да бъде най-малкият от всички министерства.
Да, да, почти.
Ама, по-малко от Министерството на културата?
Да, с пъти, с пъти по-малко.
Но искате 10% увеличение спрямо предишната. За какво? Като знаем, че премиерът говори как всички трябва да съкратят 10% например от хората средно…
Първо трябва да кажа, че бюджетът на министерството е бил подценяван в продължение на години, той винаги е бил най-малкият. Неприлично малък в сравнение с други бюджети. Разбира се, за това има обяснение, такава е системата и структурата на министерството. Ние нямаме второстепенни разпоредители, на които да плащаме субсидия и издръжка, както някои министерства, така че сравнението с културата, в никакъв случай не бих искала да обидя колегите от културата, нормално е, Министерството на културата има такива задължения към културни институции, ние нямаме такива задължения. Нормално е да имаме бюджет за централното управление регионалните структури. Финансирането обаче на някои от дейностите, които изпълнява министерството и структури на министерството, са застрашени при такъв бюджет. На първо място, това са функциите на Изпълнителната агенция по околна среда, която осъществява мониторинга за състоянието на околната среда в България. Преведено на български, означава: тя чрез своите лаборатории наблюдава, отчита и показва какво е състоянието на околната среда в България.
Мери от радиацията до праха.
До праховите частици. Докладва на Европейската комисия по околна среда и представя състоянието в България. Отделно реагира при всякакви екстремални случаи на замърсяване или заплаха от замърсяване, или съмнения за замърсяване на въздуха, на води, на подпочвени, на почви и т.н. Така че издръжката на тази агенция, което се свежда до едни консумативи и поддръжка на апаратурата, която работи, е въпрос, който не трябва да бъде забравян, а е бил подценяван. Тази издръжка не беше предвидена и в бюджета за 2013 г. Тази издръжка трябва да стои на дневен ред и за бюджет за 2014 г. и аз няма да се уморя да го повтарям. Но бюджет 2014 като проект има още една възможност, която не трябва да пропускаме. В бюджета се формира за първи път от много години един фонд за устойчиво регионално развитие, който може да бъде използван както от централните ведомства, така и от местните власти. В проекта за бюджета фондът е в размер от 500 милиона. Ние не сме имали национален ресурс за развитие от десетилетия, такова нещо не е правено, това е нова философия, което позволява и на министерства като Министерство на околната среда и водите, за програми, които са от национално значение. Примерно довършване на закриването на депата за отпадъци. Ние да кандидатстваме пред този фонд и да получим финансиране, което е извън бюджета на министерството и ще ни позволи да завършим една национална задача, която е във връзка и с ангажиментите ни в Европейския съюз. Давам го само като пример.
При най-малък държавен бюджет пък вашето министерство на практика управлява най-многото от европарите. Нали ОП „Околна среда”… не е ли най-голямата?
Почти, не най-много, но… Програмата за селските райони е най-голямата, програмата
”Транспорт” е най-голяма.
Това и за следващия програмен период ли? Понеже четох, че тогава почти милиард и 300 млн. евро… сте щели номер едно да бъдете.
За следващия милиард, почти милиард… Да, защото влизат и проблемите на климата. Да, така е.
И парите, ако вярно съм прочел, ще отидат основно в четири посоки - води, отпадъци, за което говорихме, биоразнообразие, и за него говорихме, и стратегически документи за климата. Какво значи това?
А, не са стратегически документи за климата, а подготовка на стратегически позиции и документи и трансфер на технологии. Което е най…
Какво трябва да прави България с европари, което ще бъде очевидно ново до 2020 г.
Веднага ще ви кажа. Примерно в управлението на отпадъците. Проектите са рутинни, създават се депа, изграждат се инсталации. През следващия период основно за инсталации. Инсталациите са за разделно събиране, за сепариране, за компостиране…
Това е за преработване. Да спрем да трупаме боклук. Това, което казахте.
… преработване и т.н. Но има модерни технологии, които вече се прилагат в страни, членки на Европейския съюз, и ние с малко пари бихме могли да направим един или два пилотни проекта чрез тази приоритетна ос и да покажем как се оползотворяват отпадъците и се… нулев, до нула стига. Няма депониране на отпадъка. Това е целта на тази ос. Не само за отпадъците, става дума и за утайките от пречиствателните станции, става дума и за пречистване на отпадните води, за да се използват за напояване, става дума за нови технологии, които все още не са толкова рутинни, че да влязат в мрежата на структурните фондове, но биха могли да бъдат подкрепени, за да покажат технологичен опит и да въведат иновации и нови технологии.
Това е в тази област… А в климатичната новите… пари, които ще отидат там?
Що се отнася до климата, да, що се отнася до климата всички проекти имат отношение към климата. Намаляването на емисиите се осъществява и чрез инсталации за оползотворяване на отпадъка, защото не се образуват газове от депата и сега съществуващите сметища. И култивирането на сметища гарантира намаляването на вредни емисии. Пречиствателните станции гарантират намаляването на емисии по принцип. Така че това са мерки, които са естествени и нормални и са във връзка с общата политика. Превенцията от наводнения е чиста проба проект, който гарантира превенция от изменения на климата.
За догодина предвиждате ли да влязат пари от продадени квоти за парникови газове?
Да.
Колко?
Предстоят разговори по отношение на квотите в рамките на… какви ще бъдат цените и коя схема всъщност ще тръгне. Ако тръгне европейската…
А поскъпват ли? Поскъпват ли?
Тенденцията е за поскъпване. Ако…
Ние двустранно ли ги продаваме или на някаква…
Значи, ние участваме на търгове, на публични търгове, що се отнася до европейската схема за търговия с емисии. Има европейска схема за търговия с емисии.
Да продадем на други европейци - помежду си.
Не, участваме на търгове и там, който има нужда, купува, а ние продаваме. Там цените плавно растат. Там има един механизъм, който Европейската комисия обсъжда да въведе, за да може мъничко да скочат цените. Това е така нареченият бек холдинг, или задържане на част от квотите - да не се пускат на пазара, за да се повдигне цената на тези…
Да няма много предлагане.
Да няма много предлагане, за да се повиши цената на предлаганите. Тук България има позиция. Ние държим едно средно ниво, защото увеличаването на цената на емисиите рефлектира и върху българската индустрия. Ние не сме само продавачи, ние сме и потенциални потребители на емисии чрез нашите големи горивни инсталации, нашите големи индустриални предприятия. Така че ние не сме привърженици на схемата да се задържи много голямо количество квоти, тъй като тогава рязко ще скочи цената на квотите. Ние предпочитаме по-плавния скок на цената на квотите от европейската търговия. Що се отнася до договора по Киото, там предстои световен форум, който трябва да определи втората фаза и участието на страните извън Европейския съюз в този договор.
Подкрепяте ли развитието на производства на зелена енергия, дори българите да трябва да плащат повече за ток, за парно.
Много пъти съм казвала, че връзката, пряката връзка между зелената енергия и цената на електроенергията не е доказана. Това, че зелената енергия се е изкупувала скъпо в България е факт. Но, повишаването на цената на електроенергията не беше само от зелената енергия. Там имаше много други показатели, които се отразиха на цената. Аз съм привърженик на зелената енергия.
Искате ли отделен предмет по опазване на околната среда в училище.
Убедена съм, че трябва да има. Убедена съм, че…
Има и друга гледна точка - че непрекъснато да се правят нови и нови предмети… Науките са си измислени…
Науките са измислени. Има форми извънкласни, има форми за избираеми предмети, има форми за незадължителна програма.
По този начин ще…
По този начин.
А не да се вкара нов задължителен…
Не, не, по този начин, но задължително в програмите да има елемента околна среда. Защото околната среда е култура, околната среда е гледна точка, мироглед, околната среда е самосъзнание и усещане на всеки отделен гражданин.
В края на предаването гости ще бъдат студенти от различни университети с различни мнения - едни за протеста, други не, трети за референдумно решаване какво да се прави. Вие какво бихте им казали, като чувате как скандират с искания за промяна в България, за оставка, за нови избори, които пряко ви засягат като член на кабинета.
Разбира се, че пряко ме засягат като член на кабинета, но аз неведнъж съм казвала, че за мен има значение и това, което не се чува пряко в улиците на София, това, което ми казват моите избиратели. А моите избиратели ми казват, че България може да промени, ако всеки един от нас си върши работата.
