Само лица с медицинско или здравно образование ще могат да практикуват нетрадиционните методи на лечение у нас, а диетичното хранене излиза от този списък с тенденция да бъде включено при клиничните специалности и практикувана само от лекари с такава специалност. Това предвиждат промени в закона за здравето, публикувани за обществено обсъждане. От Българското дружество по хранене и диететика предлагат като следваща стъпка въвеждането на стандарт за специалността и разкриване на кабинети по диететика, в които да работят компетентни специалисти. Председателят на дружеството проф. Божидар Попов определи промяната като положителна и припомни, че у нас диетолозите шарлатани са в пъти повече от истинските специалисти. Какво представлява диететиката, как трябва да се промени статутът ѝ и какви храни са подходящи за лятото?
Ето какво каза проф. Божидар Попов:
Нашата специалност се нарича хранене и диететика и в тази част, втората означава всички възможни препоръки за хранене при различните заболявания, като целят с подходящ диетичен режим бързо възстановяване и оздравяване на съответния пациент.
Вие подкрепяте ли отпадането на диететиката от тези неконвенционални методи за лечение, както е заложено в промяната на закона за здравето?
Това досега беше една абсурдна ситуация, която даваше възможност на самозвани лечители да се правят на диетолози. Това, разбира се, понастоящем все повече и повече се среща, което специално мен и моите колеги много ни тревожи, тъй като не е редно хора, които нямат медицинско образование, да дават предписания за диетични режими, без да имат необходимата компетентност. В много случаи хората, подложили се на такива, много често рестриктивни диети, получават сериозни усложнения и изостряне на някои хронични заболявания, така че това опасен момент - хората да се предоверяват на такива, които нямат медицинска компетентност.
Втората важна крачка е да се разкриват кабинети и да се практикува диететика само от хора, които имат медицинско образование и са придобили специалност хранене и диететика. Това е процес - след като се завърши медицина, се кандидатства в съответно звено, което има право да обучава, в рамките на три-четири години съответният лекар преминава обучението, полага колоквиуми и се явява пред комисия, която му присъжда правото да извършва такава дейност по тази специалност. Както всички останали медицински специалности, така и нашата специалност е медицинска специалност и трябва да се практикува от специалисти.
Можете ли да кажете колко специалисти с такава завършена специалност има в България в момента?
Около 100-120 са специалистите по хранене, които имат тази специалност.
ThinkStock/Getty Images
Колко са пък хората, които практикуват като диетолози, но нямат нужната квалификация и съответно след тази промяна биха отпаднали от тази сфера?
Много хора. Аз имам впечатление, че толкова много фалшиви диетолози има, които надвишават неколкократно истинските специалисти. Много често в тези центрове, които са спа центрове, в които се практикуват най-различни режими за отслабване, тези лица, които са завършили Спортната академия - кинезитерапевти, всичките са стопроцентови диетолози, имат кабинети по диетология, съответно препоръчват диети, което нямат право, разбира се, те нямат медицинско образование. Но въпросът е малко по-сложен. В медицинските специалности нашата хранене и диететика е сложена към неклиничните специалности, което е абсурдна ситуация, патова ситуация. След като сме неклинична специалност по критериите на Министерството на здравеопазването, ние нямаме право и на стандарт. А ако сме в групата на клиничните специалности, където ни е мястото, защото е абсурдно нашата специалност, която в голямата си част извършва лечебна дейност, да бъде в неклиничната група на специалностите. Ако бъдем прехвърлени, както си е правилно, в специалностите с лечебни направления, тогава вече ние сме подготвили стандарт от няколко години, той трябва да се одобри от министъра на здравеопазването и вече в този стандарт ще се регламентира, че действително само лекари специалисти по хранене и диететика могат да разкриват кабинети да упражняват лечебна дейност.
Лято е. Това ли е подходящият сезон за провеждане на диета с цел отслабване?
Топлите месеци, летните сезони са много подходящи, защото от една страна, принципно човек няма желание да консумира големи количества тежки, тлъсти храни, а самото време подсказва и насочва хората към по-леки храни. Най-препоръчително през този сезон е да преобладават млечни, плодови,зеленчукови храни. Един-два пъти в седмицата може да има месо, яйца, риба обезателно трябва да има веднъж в седмицата. Но да присъстват леките храни без много калории, без пържени, панирани храни. Бобовите храни, които са много полезни заради растителния белтък, ги препоръчваме през зимните месеци, когато човек има нужда от повече калории. Като се има предвид, че хубавото време предразполага и към повече движение и двигателна активност, именно при това съчетание с нискоенергийна, със здравословна насоченост диета с повече двигателна активност обикновено ефектите се получават, без човек да се напряга, да се ограничава.
Тук е много важен моделът, режимът на хранене. Ние искаме да се приема по малко храна по-често. Най-добре е и нашата наука казва петкратното хранене: тоест една основна закуска, обяд, вечеря и две подкрепителни, леки закуски. Всеизвестно е, че българинът подценява закуската, до известна степен и обяда. И основното му хранене е вечерно време, когато организмът не се нуждае от много храна, тъй като особено когато е приета преди лягане, тази храна не може да се разгради, да се метаболизира и обикновено се заделя като резервна мазнина, увеличава се теглото, увеличава се и честотата на сърдечносъдовите, на обменните заболявания. Така че късното вечерно прехранване е една от големите грешки в храненето на българина.
