Столетникът Асен Костов за стара София и Балкана

Столетникът Асен Костов за стара София и Балкана
Столетникът Асен Костов за стара София и Балкана / www.lostbulgaria.com
Столетникът Асен Костов за стара София, приключенията и Балкана
31915
Столетникът Асен Костов за стара София, приключенията и Балкана
  • Столетникът Асен Костов за стара София, приключенията и Балкана

Столетникът Асен Костов разказа, че е приятел с лекарите, „живее разумно - не пие, не пуши и не скита". По време на Втората световна война е имал „много приключения". Дядото казва, че Балканът му е дал импулс за живот и е обиколил планините у нас. И от опит дава съвет: „Никога не отивай в планината сам и без залък хляб". Ето какво още каза той:

Като дойдох в София, градът имаше 150 000 жители. Живеех в "Лозенец", баща ми работеше в арсенала и аз съм изкарал детството си в "Лозенец". Там, където сега е големият хотел (хотел "Хемус" - бел. ред.), имаше вишнева градина и децата там играехме. Сега нищо не можеш да намериш от стара София. Тогава "Лозенец" се казваше "Курубаглар". Имаше земеделски стопанства. Градът беше малък, едно трамвайче се движеше от гарата до „Патриарх Евтимий".

Как се забавлявахте тогава?

Игрите ни бяха топчета и ашици. Беше създаден спортният клуб „Левски" и негови емисари ходеха да привличат деца. Направихме някой и друг отбор, волейбол, малко футбол... Правехме някоя и друга пакост.

Каква пакост?

Ходехме да берем вишни и плодове от градината на Прошек. Той имаше фабрика (на ул. „Сан Стефано"), а в имението му имаше ябълки, круши, сливи и най-много вишни. Ходехме за вишни. Под телта се мушкахме. Когато беше там чичо Стоян, с него влизахме покрай конете, посрещахме го и го изплащахме. Растяхме свестни деца, нямаше кражби. И скромно живеехме. Вечер до късно правихме глъч в някой двор. Сега такива работи няма. Отвлече ни телевизията по мое му. Пък и се променя народът. Отвсякъде дойде много народ в София.

Спомняте ли си Втората световна война?

Да, спомням си.   Аз не съм си бил вкъщи по това време. Най-напред по границата с Турция, докато още не беше бумнало, ние бяхме по границите, а като стана войната аз я изкарах главно в мобилизация. Имахме единадесет месеца в Солун. Отпратихме германците на Източния фронт, а ние останахме, нали цар Борис уреди тогава наши хора да не отиват на фронта. Нас ни изплатиха охрана на превзетите. Приключения много.

А за какво мечтаете днес?

Оставил съм се на природата, каквото е решила да направи с мен. Защото сто години изкарах. Сто години минаха. Отсега нататък какво? По същия начин, както сега живея.

А как живеете?

Добре съм. Не чувствам нищо лошо, лекарите са ми приятели. Не пия, не пуша, не скитам, живея най-разумно. Всичко с мярка - затова стигнах 100 години.

Какво ще разказвате на пра-правнучето си?

В стогодишния си живот имам много неща. Все хубави. Трудности е имало много в живота, но съм намирал начин да ги преодолея.

А мислили ли сте да живеете на друго място или в друго време?

Нека да сме откровени, живеехме по-добре.

А в друга страна мислили ли сте да живеете?

Никога не съм помислял да живея в друга държава освен България. Ходил съм по екскурзии, никъде не ми е харесвало повече.

Разкажете за планината.

Обиколил съм всички планини в България, стоте обекта съм покорил, с изключение на два-три. Не съм ходил в Белмекен, Ботев връх. Най ми харесват Родопите.

Някакъв съвет към планинарите?

Никога не отивай в планината сам и без залък хляб. Членувах в туристическото дружество „Черни връх". Балканът ми е дал импулс да живея. Имах сърцебиене. Лекарите ми казаха от Княжево по-високо да не ходя. Но аз ходех в Балкана и сърцебиенето ми се оправи и оттогава живея вече 40-50 години.