Станимир Илчев – говорител на НДСВ в интервю на Йовка Йовчева.
Сериозните промени в политическото ръководство на НДСВ не би трябвало да изненадват никого в партията, защото те са знак за обновление. Илчев смята, че НДСВ е във временно кризисно състояние, извънредният конгрес на жълтите е бил успешен опит да се спре това състояние.
Новото ръководство трябва да реши ключовият въпрос дали жълтите да излязат от коалицията, подчертава Станимир Илчев, според когото двете тези-за и против оставане във властта си противоборстват.
Аз очаквах тази стъпка, намирам я за положителна, спомням си, че преди не повече от седмица и половина – две намерих повод по време на едно от нашите заседания в централата да спомена пред колегите, че не би имало нищо лошо, напротив – би имало вероятно добри последствия, ако се включат представители на нашите областни координатори, на общинските координатори в политическия съвет на партията. В бъдещия политически съвет ще има представители на съсловието на координаторите, това е един липсващ компонент до сега в конструкцията на НДСВ и очевидно сме на път да поправим един досегашен пропуск.
Какъв знак обаче даде лидерът както с 12-те предложени лично от него имена, като изключим професор Герджиков, нямаше нито едно от имената на хората от досегашното ръководство на партията.
Знак пак за обновление, което следва естествено да определим при тази ситуация, като доста решително, доста радикално обновление. Аз имам впечатлението, че нашият лидер е привърженик на такава стилистика, и последният такъв случай е начинът по който предложи действително нови лица за листата ни за избор на евродепутати. Т.е. тук не би трябвало да има изненадани.
Споделяте ли тезата, която тук беше нееднократно споделена от представители на партията на местно ниво, че НДСВ е в несериозна криза, че няма ясна кадрова политика и че партията не прави политика, която да се разпознава?
От известно време ние сме в кризисно състояние, о не сме в кризата. Ако една политическа сила в българските условия е в криза, това е прелюдия към нейната гибел. Ние сме далече от такава развръзка и за това в най-песимистичния вариант обективността изисква да се говори за временно кризисно състояние. Лично аз съм дълбоко убеден, че скоро ще започнем да излизаме от това състояние, и едно от предназначенията на конгреса е такова. Не случайно ние го свикахме извънредно, не сме искали да чакаме рредовния конгрес, тъй като смятаме, че състоянието на криза може и да се задълбочи. Сега сме направили опит да го предотвратим, мисля че опитът е успешен. Друг въпрос е, че той трябва да бъде разширен и задълбочен. По посока отново на структурите аз привърженик на това там, където структури липсват, да се изградят. Там където структури не липсват, но са изпразнени от съдържание или са обременени от някакви субективни наслоения от интриги, от кавги -те да бъдат преизградени и обновени.
Речите за излизане от коалицията събраха аплодисментите на залата. Кой трябва да вземе решение?
Това е ключов въпрос, но не и днес и не от вчера. Той е ключов въпрос още от лятото на 2005 година. Ключовостта, ако може така да се каже, нарасна допълнително, защото не е тайна, че през изтеклите години и месеци от този мандат имаше и някои колизии между отделни министерства. Да добавим също така онаследената позиция на огромното мнозинство от симпатизантите и членовете на НДСВ спрямо социалистическата партия. Тази позиция никога не е била позиция на изключителна дружелюбност. Огромното мнозинство от моите колеги са се изживявали като центристи, като дясно-центристи, за които е по-подходящо и по-продуктивно да взаимодействат с представители на десния политически спектър. Това обаче в българската среда не беше и все още си остава невъзможно. Ето защо въпросът наистина стои така – за излизане от коалицията, но и срещу излизането от коалицията, и двете тези противоборстват доста аргументирано към днешна дата. Един Владимир Каролев не е влюбен в тази коалиция, той каза ако искаме да разпилеем политическото наследство от предишния ни мандат, и да се оттеглим от позициите, на които сега стоим, за да развиваме либерална политика, можем да го направим. Как тогава премиерът Станишев като един по- реформаторски настроен човек, ще издържи на натиска на ортодоксалните умове в БСП. Аз намирам неуморима логика в този тип разсъждения и затова никога не съм твърдял, че е много лесно да кажем, че напускаме управлението, да предизвикаме криза, евентуално предсрочни избори, които да възпроизведат някакви пропорции, приблизително сходни с тези, които сега съществуват в 40 НС.
Какво прави обаче една партия, чийто конгрес става на крака и аплодира, когато чуе за напускане на коалицията, а същевременно тази същата партия отчита спад на доверие.
Казват, че е в антрето, че не седи удобно в хола на изпълнителната власт, че протяга ръка към входната врата, в случая, за да я отвори навън. Казват, че трябва партньорите, и от ДПС, да се вслушат в гласовете от НДСВ, които призовават за по-радикални реформи, за по-модерни подходи, за по-голяма сдържаност по места, когато става дума за разпределение на властови позиции.
