На 23 април на сцената на Софийската опера, след осемгодишно отсъствие от нея, ще стъпи една от най-добрите и търсени в момента оперни певици. Това е световноизвестното сопрано, българката Красимира Стоянова. Тя рядко е в страната ни, защото основните й ангажименти са свързани с операта във Виена, където е солистка, с „Метрополитен опера” в Ню Йорк, „Ковънт Гардън” в Лондон, Националната опера в Берлин.
На концерта си в столицата в понеделник от 19.00 ч. Красимира Стоянова ще пее основно арии от опери на славянски композитори. Сред тях са Чайковски, Римски-Корсаков, Дворжак, Сметана, Парашкев Хаджиев. Вчера певицата получи най-голямата награда на Министерство на културата „Златен век”. Отличието й беше връчено за изключителните й постижения в областта на оперното изкуство.
Красимира Стоянова е от онези наши оперни певици, които са много по-популярни и много по-ценени по света, отколкото у нас. Графикът й с ангажименти е пълен до 2015-а. Красимира живее във Виена, но почти не си стои вкъщи. Пътува непрестанно за участия в спектакли в най-престижните оперни театри в света. Постоянно сменя градове, държави, континенти. И така вече повече от 10 години.
За цената, която плащат непрестанно пътуващите оперни изпълнители, за посредствеността в професията, за модерното в оперните спектакли - за всичко това е следващият разговор с Красимира Стоянова:
Свиква ли се някога с този начин на живот, който водят търсените оперни певици като вас? Каква е цената на това да си знаеш програмата за година напред?
От една страна това е голямо удобство - човек да си знае програмата не само за след няколко дни. От другата обаче е огромно натоварване, с което, според мен, не се свиква. Имам приятели, например нашият фантастичен диригент Росен Миланов, който живее в Америка, и който непрекъснато лети между Европа и Америка. За него това разстояние все едно е нищо. И аз съм го питала как се справя. Отговори ми, че всичко е въпрос на гледна точка, на положително приемане на нещата. Но аз, след всички тези години, въпреки големите ми опити да променя мисълта си и да бъде положителна в това отношение, не успявам. Обаче не се оплаквам, защото човек не може да има всичко лесно. Ако това е трудността в живота ми - добре дошла!
Във времето, в което живеем, става ли се по-лесно оперен изпълнител от преди? Сблъсквате ли се често с посредствеността в професията?
Днес е много трудно да се стане оперен певец, поради простата причина, че има много оперни певци. Много хора започнали в това изкуство решават, че то е много лесно. И може би е така, ако си кажеш, че ще правиш нещата повърхностно, просто както дойде. Да, тогава нивото е повърхностно. По този начин автоматично отговарям и на втория ви въпрос. Доста често се сблъсквам с една непрофесионалност, да не кажа посредственост.
Но може би след време средата по естествен начин изхвърля тези посредствени хора?
Не, вижте, за всеки продукт си има клиенти. Посредствени гласове има страшно много, които въпреки всичко си изкарват хляба по този начин. И това в противовес на мисленето, че оперното изкуство би трябвало да бъде нещо друго.
В този смисъл понася ли ви модерността в оперните спектакли? Коя е границата, която не бива да се минава в експериментите там?
Човек трябва да знае какво означава модерно. Модерно не е да променим смисъла, съдържанието, характера на произведението. Според мен модерно е да използваме модерни технически средства, чрез които да постигнем максимален ефект от това, което е съответното произведение, без да пречим на изкуството пеене. За съжаление много често се греши в тази посока считайки, че модерно означава някакви идиотски хрумвания, на каквито сме свидетели. Границата е между кича и художественото. Но това се усеща. Всеки човек има един сензор, с който усеща всичко.
Имали ли сте случай в кариерата си да откажете роля, именно заради това усещане, че тя не е за вас?
Отказвала съм роля, която не е за мен. Но не защото някаква продукция не ми е харесала, а защото съм решила, че самата партия е тежка и не бих могла да я покрия. Това е Бътерфлай. Аз имах три договора за три театъра, където трябваше да изпея тази партия. И в трите отказах, защото реших, че начинът, по който днес се интерпретира тази партия, начинът, по който се предлага не е моят. Аз не бих могла и не желая да бъда вкарвана в...
В един калъп?
Калъп, благодаря ви, точно така. Аз имам друга идея за Бътерфлай. Може би един ден ще я изпея, но концертно, когато бих могла да си избере диригент, с когото да имаме единно мислене по въпроса.
