Защо през 20-те години на миналия век хомеопатията е била забранена за лекари и защо и до ден-днешен тя може да бъде опасна? Защо в някои страни като Франция хомеопатичните лекарства се реимбурсират от държавния бюджет, а у нас здравноосигурителната система не е дорасла, за да приеме тази медицина? Ще ви срещнем с един от първите лекари в България, започнали да изучават хомеопатията. Д-р Петко Загорчев обаче го е направил с идеята да я срине. Днес вече той е я приема за изкуство, председател е на Българското хомеопатично дружество и смята, че здравноосигурителната система не трябва да има общо с хомеопатията, тъй като не е дорасла за тази медицина.
Д-р Загорчев, ако има визитка на хомеопатията, какво ще пише на нея?
Може би първо трябва да уточним визитката за каква хомеопатия ще бъде - за клинична или за класическа. В хомеопатията съществуват две течения - клиничната, която се упражнява изцяло и само от лекари, и класическа, която за съжаление, се упражнява от нелекари.
Какво е хомеопатията?
Хомеопатията е лечебен метод, създаден, забележете, преди всичко от лекар - д-р Самуел Ханеман - клиницист, терапевт, фармацевт, полиглот, владеещ седем езика, превеждащ медицинска литература преди повече от 200 години, когато медицината за съжаление се е свеждала до лечение с клизми, кръвопускане, пиявици, отровни живачни соли и екстракт от опиум. Д-р Ханеман е човек, който е имал достойноството да се обърне към своите колеги с думите „Ние не винаги лекуваме, понякога убиваме." Затова е тръгнал да търси по експериментален път друг тип на лечение. И експериментирайки със силно разредени отрови установява, че има един странен метод на подобие - че химични агенти, които в измерима доза предизвикват някаква клинична картина в здрав човек, ако бъдат приложени в много малки дози при болен, могат да лекуват това заболяване. И ето ви гениалното произведение - принципът на подобието - подобното се лекува с подобно, само че в безкрайно малки дози. Това, между другото е едно заключение, поставено още от Хипократ на неговият странен античен език, но формулирано от Ханеман и най-важното - препотвърдено многократно с експериментални опити върху пациенти. Вероятно има някакво божествено прозрение, защото опитите му са правени върху малък брой хора, но заключенията от тях се потвърждават и днес, 200 години по-късно.
За съжаление, през 1913 - 1920 година, поради финансови влияния в развитието на хомеопатията, много бързо се ориентират къде е печалбата и финансирането на болници и институти, които се занимават с хомеопатията, спира. И за съжаление през следващите 50 - 60 години хомеопатията е забранена за лекари и остава в ръцете на нелекари. Така се развива класическата хомеопатия, която сляпо остава върху постулатите на Ханеман отпреди 200 години.
И кога тази медицина отново възкръсва?
Под натиска на обществото отново се обърна погледът към тези по-безвредни, по-алтернативни методи на лечение, един от които е хомеопатията. Започна развитието на така наречената клинична хомеопатия, практикувана само от лекари. Аз по професия съм анестезиолог, мисля, че ще станат вече 40 години откакто работя в операционните и в интензивните отделения. Клиничен токсиколог и токсиколог съм по трета специалност, но в дългата си практика, за съжаление видях, че има редица патологии, които не можем да овладеем в конвенционалната медицина. Или нямаме медикаменти за тях, или медикаментите ни са прекалено токсични, или пък пациентите не поддават на тях. Така разбрах, че някак си не можем да лекуваме всички пациенти с една и съща болест с едно и също лекарство, защото няма двама души, които да боледуват по един и същи начин от една и съща болест, та ако щете това да бъде грип.
А вие кога се сблъскахте с хомеопатията?
През 1991-а година във Франция за първи път видях хомеопатични практики в един университетски град по време на специализация. Поинтересувах се от хомеопатията. На френски, откровено казано, не разбрах почти нищо от тази сложна философска наука. Реших, че това е някаква девиация, която меко казано бих могъл да я изуча, за да я поставя на мястото й и да я срина. Един от първите лекари в България съм, които започнаха да изучават хомеопатията. А тя е изключително трудна, по-трудна отколкото другите ми специалности, защото е неясна и иска коренна промяна в мисленето на лекаря - да мислиш не върху болестта, която е враг в медицината, а да мислиш за човека, който боледува от тази болест като едно единно цяло. И се получи нещо много странно. Колкото повече изучавах тази материя, толкова повече се влюбвах в нея. Разбрах, че това е един нов подход, който просто донадгражда мисленето на класическия лекар в класическата медицина. И ако навремето на шега казвах на колегите, че белята, която правя до обяд с конвенциоланта медицина, я оправям следобед с хомеопатична, сега казвам, че няма две медицини. И това налага да знаеш абсолютно всички методи ако искаш да бъдеш в полза на пациента.
Вие сте лекар с не една специалност и в момента представлявате Българската медицинска хомеопатична организация. Медицина ли е хомеопатията?
Разбира се, че е медицина. Защото първият подход към пациента е оценка на неговото здравословно състояние. Семиологията, тоест науката за болестите, изисква първо една ясна и точна клинична картина от какво страда пациентът. Веднъж уточнявайки здравния статус, започваме така наречената хомеопатична част. Вече не ни интересува пациентът от какво страда и какви са оплакванията, интересуват ни индивидуалните усещания. Не ни интересува, както в конвенционалната медицина само фактът, че човекът има температура или кашля. Нас ни интересува тази кашлица кога е, дразни ли, болезнена ли е, кашля ли пациентът, например като легне или като си отвори очите, каква е температурата, със жажда ли или пък с болка. Зад всяка дума стои различно лекарство и ако за температура в конвенционалната медицина имаме 4 медикамента, то в хомеопатичната имаме над 40 лекарства. В хомеопатията, например, за кашлица имаме над 60 медикамента, съобразно индивидуалната картина, по която боледува кашлящият. И няма как без да си лекар да снемеш първо конвенционалната част. Защото главата, примерно, може да ви боли по 24 различни начина и за главоболие имаме 30 медикамента. А, представете ви, че в момента, в който ви поглеждам, видя, че едната ви зеница е малко по-разширена Ще ви попитам - случайно да сте падали преди месец? И ако ми отговорите - да, паднах в банята, аз ще ви кажа - съжалявам, въпреки, че разполагам с над 50 хомеопатични лекарства за главоболие, вие не сте за хомеопатична медицина. Първо ще ви изпратя на скенер и твърде вероятно е да намеря един мозъчен кръвоизлив. Затова, щом един метод се нарича лекуване, щом се изучава и обучава и квалифицира, той не може да се прилага от други освен от лекари. И в България, според Закона за здравето, хомеопатията е метод, определен само за лекари.
Колко са хомеопатите специалисти в България?
Вече, мисля, че са над 1800 човека. От тях над 900 души, забележете, са членове на Българската хомеопатична организация на доброволен принцип.
Знаете обаче, че съществуват предразсъдъци и скептицизъм към хомеопатията. Какво бихте казали на скептиците, които постоянно изразяват съмнения към ефективността на този тип лечение?
Значи, тук съществуват няколко вида заблуди от една страна, и злонамерени твърдения от друга. Заблудите, за съжаление са от незнание. Те касаят част от принципите в класическата хомеопатия. Например, заблуда е, че хомеопатията е несъвместима с конвенционалната медицина. Няма такава истина, една част от пациентите могат да съчетаят лечението с двете медицини. Втората заблуда е, че хомеопатичните медикаменти са безвредни. Да, като медикаменти те са безвредни. Но, приложени на пациент, който не е подходящ за хомеопатично лечение, ние ще допринесем за развитието на болестта. Злонамерено обаче е твърдението, че хомеопатичните лекарства не действат, защото, виждаш ли, те не съдържат почти нищо. Даже изразът, с който ни атакуват, е, че лекуваме нещото с нищо и хомеопатията са много пари за нищо. Първо, ние все още не знаем какъв е механизмът на действие на хомеопатичното лекарство. Вземете една празна флаш памет и я претеглете. Заредете я после с 4 гигабайта информация и я претеглете пак. Има ли разлика в теглото? А ще има ли разлика в информацията, която носи тази флашка? Огромна. Фактът, че още не познаваме нещо, съвсем не означава, че то още не съществува. Само ще ви кажа, че създаването на едно хомеопатично лекарство отнема повече от 50 денонощия, дори до 2 месеца.
Има ли заболявания, при лечението на които хомеопатията не може да помогне?
Има заболявания, в които лекарите хомеопати, за разлика от класиците, не посягаме за лечение. Това са дълбоките органични психози, заболявания като шизофрения, неопластичните заболявания, СПИН. И са неоправдани писанията на класически хомеопати в авторитетни източници, това са статии, които притежавам, в които се поема ангажимент за лечение на СПИН и туберкулоза с хомеопатия.
У нас Здравната каса не покрива хомеопатични лекарства... Смятате ли, че трябва?
В някои страни, например във Франция, хомеопатичните лекарства се реимбурсират от здравноосигурителната им система. Между другото, едно от изискванията във Франция е педиатрите да имат допълнително обучение по хомеопатия, защото съгласете се, че при бебета прилагането на един безвреден метод като хомеопатията е едно предимство, което на запад се финансира от техните каси. Лично аз обаче, към момента, като председател на организацията, на всички въпроси на лекарите хомеопати дали можем да кандидастваме към касата, заявявам твърдо не. При съвременните си разбирания, изисквания и развитие, нашата здравноосигурителна система не е дорасла да приеме хомеопатията, защото тя е изкуство. Здравноосигурителната ни система в момента работи по строги постулати, понякога с безумни изисквания в клиничните пътеки и в документите, касаещи организацията на здравеопазването.
Например?
Например, изискване за ножица за гипс в психиатричен кабинет. За кардиограф в неврологичен кабинет. За правене на определени манипулации при постъпването на пациента в болница. Чакайте, къде отиде правото на лекаря по етичния кодекс да определя своето поведение и лечение? А хомеопатията е индивидуален лечебен метод, съобразен с индивидуалната характеристика на пациента. Той не може да бъде вкаран в един общ принцип. От друга страна няма двама души за хомеопатично лечение, които да имат еднакъв подход за лечение. Това е индивидуалността и между другото изкуството да лекуваш с хомеопатия се придобива трудно. То е като готвенето - колкото повече го упражняваш, толкова повече го можеш. Трябва да можеш по начина, по който пациентът влиза в кабинета, по начина, по който детенцето се държи за майката или прави бели из лекарския кабинет, по начина, по който се изкашля на вратата или плахо сяда на леглото, да започнеш да създаваш в съзнанието си образа на първия медикамент, който ще му предпишеш. Докато пациентът разказва своята история на болестта, в съзнанието ти трябва да изкачат имената на хомеопатичните лекарства, които имат същата клинична картина.
Добре, кой е дефектът на здравноосигурителната ни система в момента?
Дефектът на здравноосигурителната ни система в момента е, че тя не отчита индивидуалното поведение към пациента и ни вкарва в изключителни абсурди, срещу които протестират и обществото, и медиите, и ние, самите лекари. Създадохме един прекрасен модел, който за съжаление не довършихме, и той е несъвършен като всичко недовършено. Хомеопатията е съвършенство. Тя не може да бъде вкарана в рамките на нещо, което не е съвършено.
