Двата доклада от Европейската комисия - за правосъдие и вътрешни работи и за усвояването на европарите, които ще бъдат оповестени в сряда, ще имат различни интерпретации, но важното действие след получаването им е да се прочетат внимателно. Това каза в предаването „Седмицата” на Дарик министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.
Ще получи ли България повече пари през тази година, отколкото ще внесе в ЕС, но само за тая година? Тази година даваме, колко, към 600 милиона ни е вноската.
Точно така, лева. Колко ще вземем лева, ще вземем ли 300 милиона евро, ама точно тая година да бъдат преведени по наши сметки? Трудно ми е от момента, от този момент да правя прогнози, отнасящи се към декември, към края на тази година. Да не говорим, че част от средствата се прехвърлят и за следващи години. Така че към момента всяка прогноза би била хипотетична и в много голяма степен спекулативна. Във всеки случай нашата борба, концентрацията на усилията ни трябва да бъде насочена към това всички средства, които към момента са в някаква замразена фаза, да бъдат размразени и раздвижени през есента. Разбира се, това означава страшно много усилия. Част от тях вече се положиха и е добре това да бъде констатирано, признато, оповестено. И аз смятам, че битката далеч не е загубена. Така че към декември 2008 г. ние ще може да дадем, двамата с вас, точния отговор на този въпрос. Но е възможно и да не получи България повече пари, и да излезе, че ние, както казва в едно интервю Николай Младенов от ГЕРБ, всъщност ние плащаме да си гледат кравите в Белгия. Вижте, ще ви върна към миналата година, когато теорията, че България ще бъде просто контрибутор в ЕС, т.е. ще плаща повече на ЕС, отколкото ще взима, се оказа некоректна. Как беше миналата година, колко дадохме, колко взехме? Миналата година приблизително двойно повече България получи в резултат на членството си в ЕС, отколкото даде. Но, вижте, разговорът не е само в цифри и на мен ми се струва, че опитът да бъде опростен по този начин, макар че, да, това помага на дискусията, опредметява я, опитът да бъде опростен по този начин е несполучлив начин да интерпретираме ситуацията. Това прави впрочем ЕК. Тя говори само с цифри в тези доклади, които се оповестяват, и изобщо не разсъждават по нашия начин.По никакъв начин не бих се съгласила с вас, защото вие ще видите доклади, които говорят само с думи. И истината е, че нашият живот наистина е живот, свързан с доклади, доклади обаче, които трябва да идентифицират проблемите и да помогнат на страната ни да преодолее част от тях. Казвам всичко това, защото в ситуация като тази, която в много голяма степен е критична, много е важно да се опитаме да водим разговора, първо, хладнокръвно, защото само това ще ни помогне да начертаем оттам насетне какъв тип действия трябва да вземем - ние като правителство, ние като цяло като общество, за да преодолеем проблемите, които имаме.
Неслучайно във всички държави членки досега, без изключение, втората година от членството се явява най-критичната и най-трудната. Ние се намираме в най-критичния момент от членството ни в ЕС просто защото комбинацията от усилия, които трябва да положим, заедно с реформите, които трябва да направим, е трудна, е голямо изпитание. Но аз ще ви върна назад, защото много, непрекъснато говорим в доклади и ще ви попитам спомняте ли си доклада от Гьотеборг на ЕК през 2001 г., юни? Спомняте ли си решенията тогава? Спомняте ли си впоследствие решението от Лакен в края на 2001 г.? Спомняте ли си доклада на ЕК, ако не се лъжа, беше през 2002 г., когато България не получи дългоочаквания статут на функционираща пазарна икономика? Говорим за път, който естествено се извървява, който си има своите критични периоди, но който в крайна сметка е част от процеса на узряване на самото ни общество.
Изглежда обаче и ЕК, и Брюксел извървява път, защото тези доклади, за които говорите, със сигурност съдържаха много по-общи оценки и не стигаха до такива детайли, до каквито стигат сега. Кой точно колко пари е откраднал, това пише в момента в докладите. Това не пише в докладите, но лично аз като европейски министър бих се радвала да видя всяка една конкретика на всяка една политическа оценка. В доклада на ОЛАФ не видяхте ли с имена? Докладът на ОЛАФ е доклад от различно естество. Той е онази база информация, която трябва да накара правителството, съдебната система и другите компетентни институции да свършат частта от работата си, с която ще покажат, че България не само приема заключенията на теория, политически, но наистина те ще следват от съвсем конкретни действия. Разбира се, ще чуем много тежки думи, ще чуем различен тип интерпретация на документа, който идва от ЕК. Искам бързо да разгранича различните доклади, които очакваме тази седмица, защото виждам, че в общественото пространство. Те ще са два - един за фондовете, един за престъпността и корупцията. Най-общо казано, точно така. Те ще бъдат два. И никой не чакаше, че ще ни напишат доклад и ние сме първата държава, за която се пишат доклади как се крадат еврофондове. Съгласна съм. Доклад по усвояването на средствата е в много голяма степен прецедент под формата, под която вероятно България ще го получи. Но истински важното действие, което трябва да настъпи след получаването на тези доклади, защото към момента ние не коментираме който и да е от тях, те ще станат официални документи към сряда следващата седмица, истинското действие, което трябва да извършим, е да го прочетем внимателно. Убедена съм, че във всеки един от тях ще има много конкретни неща, които ЕК поставя пред българската страна. И ще ви направя едно, така, нещо като аналогия, за да се опитам опростенчески, колкото и може би да не е точно, да ви представя какво точно представляват тези доклади. Докладите са като да закараш колата си на проверка в КАТ. Те имат за цел да констатират точно проблемните области, дефектите, не толкова да те похвалят за това, което си свършил. Като отидете в КАТ, г-н Вълчев, никой от инспектиращите колата ви не ви казват браво на вас, че фаровете ви светят. Но те ви казват имате проблем със спирачките, амбреажът ви не работи и т.н. Примерът ви е чудесен и на нас всъщност ни спират колата, и не е ясно ще тръгва ли тя изобщо. Аз ви давам този пример, за да ви кажа следното. Истински важно е последващото действие. Няма да скрия, че в правителството се борят две тенденции. Едната тенденция е да се борим със себе си, а другата тенденция по-скоро ни насочва към това да се борим с ЕК. Аз съм част от първата тенденция и между другото смятам, че това е линията и на самото правителство. А кой е за втората? Кой в правителството е. . . да се борим с Брюксел? Не, не, опитвам се да ви кажа, че целият този коментар, целият този дебат е част от срещата на различни аргументи. Ако приемем, че такъв тип доклади ни помагат да направим себе си по-добри, убедена съм, че следващият доклад ще е по-добър от настоящия. Ако тръгнем да спорим и да не се съгласяваме с част от констатациите, които, уверявам ви, те са ежедневно по всички медии в България, смятам, че това ще доведе до влошаване на езика просто защото има определена работа, която трябва да се свърши. Ако спирачките не работят, нека да видим какво трябва да се направи, за да заработят. Добре, ЕК, Брюксел, ОЛАФ искат отговор на конкретен въпрос - как е действала България, след като през есента на 2006 г. германските митници сигнализират за далавера с еврофондове. През февруари 2007 г. в три държави - Германия, Швейцария и България, се извършва под координацията на ОЛАФ акция и какво се случва с хората, които са задържани там и тук? Там, Меглена Плугчиева каза, вече са осъдени. Първо, смятам, че ние много трябва да прецизираме езика си и тогава, когато има определен тип претенция, каквато е вашата в момента, наистина да избираме правилната институция и правилния представител на властта, независимо коя от тях, който да отговори на тях. Аз съм политик и юрист, също като вас. ОЛАФ твърди, че има политически чадър. И, уверявам ви, бих застанала пред влака, за да защитавам принципа за разделение на властите. Но смятам, че към съдебната система има изключително много натрупани очаквания, претенции и ми се струва, че става критично важно тя да отговори на тях. Това ще е краткият ми коментар, защото това, за което ме питате по конкретния казус, свързан с твърдени злоупотреби със САПАРД, е нещо, което трябва да премине през фазите на съдебната система и да завърши с влязла в сила присъда или съответно оневиняване на участниците в. . . Съдебната система даде своя отговор тази седмица. Тя пусна на медиите доклада, за да се види, както вчера каза Иван Костов, кого трябва да преследва и защо не се справя с преследването. Знаете ли, за вас бяха ли изненади констатациите в този доклад за това, че има определен набор от компании, които се смята, че са участвали в някакви схеми, които са на практика свързани със злоупотреби със САПАРД? Аз си спомням, че медиите говориха за това още края на 2006 г. После дълго обсъждаха същия въпрос през цялата 2007 г. И сега в един момент сме изключително изненадани от това, че същите факти излизат на показ, факт, чрез един официален документ, предоставен на българската страна за работно ползване от институцията, която е призвана да се бори със злоупотребите в ЕС. Струва ми се, че ние продължаваме малко по детски и сензационно да реагираме на всеки един скандален случай, който обаче добре познаваме. И затова ви казвам, критично важно е целият този цикъл на размяна на обвинения да завърши в съда. Хайде да обсъдим какво трябва да направят политиците, а не съдът. Трябва ли Георги Първанов според вас да върне парите, получени от фирми на Людмил Стойков? Трябва ли да има някакъв жест, с който президентът да покаже разграничение? Вие какво мислите? Аз си спомням аналогичен случай в американската политика, сигурно и вие си го спомняте. Той беше с българска нишка. За Клинтън, все пак наши пари бяха, на Дарина Павлова. Но, знаете ли, вероятно това е възможно решение. Всъщност мисля си, че ние много често пропускаме еднозначните еднократни прости решения и влизаме в тежък дебат какво точно трябва да се направи. Защото допускам, че президентът Първанов по никакъв начин не е предполагал, че част от спонсорите на неговата кампания, които са публично обявени в интернет и това е нещо, което наистина заслужава адмирации, могат да се окажат впоследствие следствени. Въпросът е, когато това се разбере, какъв тип реакция предлагат институциите. Но все пак това е въпрос на решение на конкретната институция. Вие мислите, че американският модел е добрият модел. Аз мисля, че по много от проблемите, които ние изживяваме днес, всички държави членки, на практика няма държава, която да не ги е живяла. Сигурно малко са и държавите, които не ги живеят в момента. Погледнете, една част от държавите членки в ЕС и в момента са разтърсвани от тежки политически кризи, част от тях насрочват предсрочни избори и т.н. Това е част от динамиката на политическия живот във всяка една държава. Много често обаче наистина простите решения са на една ръка разстояние, но някак си ние самите сме колебливи да посегнем и да реагираме еднозначно. Това го казвате по повод на въпроса ми, че парите трябва да се върнат. Това го казвам в общия контекст на философския разговор, който ние двамата с вас се опитваме да водим, защото ние в момента се опитваме да разсъждаваме философски нашето общество боледува ли, политиците драматично ли са отчуждени от гражданит и всъщност, когато тръгнем да атакуваме устоите на държавата, какви са последиците от това. Не мисля, че изобщо се опитваме да разсъждаваме философски, а се опитваме да отговаряме на конкретни въпроси, които поставят от Брюксел. Как си обяснявате вие, че ОЛАФ нарича групата Стойков - Николов престъпна мрежа от повече от 50 европейски офшорни и български фирми, а българските институции не стигат до същия извод? Кои български институции, г-н Вълчев? Философски да ви поставя. Като се започне от полицията и дознанието, които не са събрали нужните доказателства, минете през следователи, прокурори, съдии, ако щете, като политическа оценка. Един орган от европейския съюз прави такава оценка, че това е престъпна мрежа, а български политици не правят такъв извод, а обясняват за кой къде се е подписал. Напротив, струва ми се, че в момента малко произволно обобщавате, но пак ви казвам, въпросът е коя институция трябва да направи оценката. Драматично важна е институцията, която единствено може да направи тази оценка, да я направи, и то час по-скоро. Добре, според вас имало ли е влияние върху тази институция, както предполага ОЛАФ, заради това, че заместник-министър например на външните работи посредничи за срещи между уличеното от ОЛАФ лице и представители на Запада, за да се обясняват. Г-н Вълчев, нека не правим разговора булеварден. Пак ви казвам, стабилна е онази държава, в която решенията се взимат от институциите, които могат да ги вземат. Не искайте от мен аз да се превръщам в обвинител или съдебна инстанция, която да отговори имало ли е престъпление или е нямало. Според вас, имало ли е натиск на политици според вас? Не ми е известен, не ми е известен. Уверявам ви, ако има такъв натиск и аз съм станала свидетел или съм разбрала за него, бих реагирала еднозначно на мига. Тоест едното обяснение е това, а другото обяснение, което вие давате, е, че не си вършат работите тези институции, които отговарят за това - прокурори, съдии. Това ли искате да кажете? Не съм тук, за да давам обяснения. Единственото нещо, което се опитвам да кажа, е, че очакванията към всички власти в България са еднозначно високи. И в интерес на страната ни е час по-скоро те да намерят своя отговор в конкретни действия. Смятате ли, че трябва да се промени конституцията и, както предлага министърът на правосъдието, прокурори и следствие да излязат от съдебната власт? Смятам, че това е дългосрочен дебат, но си мисля, че нещо в реформата на съдебната власт не е било, както трябва. И ми се струва, че голяма част от усилията, които всички ние като граждани и политици полагахме за реформиране на съдебната власт, бяха насочени не само към утвърждаване на нейната независимост. Спомняте си колко много решения имаше на всяко възможно ниво - и на съдебни инстанции, но най-вече на българския парламент в посока доказателство, че съдебната система е абсолютно независима. Но независимостта върви ръка за ръка с отчетност. Мисля, че тук трябва да акцентираме усилия, и от тази гледна точка приносът, който министърът на правосъдието прави в този дебат, е много ценен, много интересен и моята спекулация би била, че ние рано или късно ще се доближим до този дебат. Но говорим за дългосрочен разговор за това каква съдебна система искаме да имаме като българи, част от Европейския съюз. Седмицата започна с няколко десетки милиона спрени евро, в средата на седмицата те вече бяха 500 милиона евро, а онзи ден стигнаха до 610, а вчера имаше съобщение вече за очаквано спиране на милиард евро по четири, които се разпределят от четири български агенции. Коя е вярната цифра?Ще изчакаме доклада в сряда и ще коментираме. Във всеки случай средствата, за които говорим, те не са окончателно спрени. Говорим за временно замразяване - функция от конкретни действия, които трябва да се предприемат. И в момента вицепремиерът Плугчиева е в Брюксел, и в момента в Министерството на финансите колегите работят, трябва да се изготви конкретен план за действие по ФАР, трябва да се. . . по САПАРД, прощавайте, до края на месеца, трябва да видим кои са онези действия, които трябва да свършим тук, у дома, за да дадем достатъчно убедителни аргументи на нашите партньори, че националното финансиране на проекти трябва да бъде възобновено. И съм убедена, че всичко, което е идентифицирано от екипите, които работят по този въпрос, ще бъде свършено. Нямаме друг изход, нямаме друг изход, защото математиката вече става шокираща.
И съвсем основателни са въпросите, които повдигате. Просто оттук нататък наистина нашите усилия трябва да бъдат насочени към това всички средства, за които има съмнения за злоупотреби, всички средства, които са замразени поради заключение, че системите не работят, както трябва, да бъдат най-убедително защитени и съответно да получим добри новини от Брюксел. Но това е процес. Ние в момента говорим, пак подчертавам, само и единствено за предприсъединителната помощ.
Защото още не е дошло време да харчим следприсъединителната. И ако проблемите на терена на предприсъединителната помощ бъдат ликвидирани на мига с решителни действия, ако съдебната система реагира и наистина съвсем компетентно и много бързо установи там, където са твърденията за злоупотреба, има ли наистина такива злоупотреби, уверявам ви, че процесът ще стане много по-гладък. Защо всъщност Брюксел прави така с България? Има три обяснения - просто защото е вярно, вие като че ли споделяте това обяснение. Или защото иска да отклони вниманието от собствените си проблеми - тук съм слушал, включително в това студио, обяснения за това колко проблеми си имат те там и за да заблудят собствените си народи, почват да им говорят, че нашият им е проблем. Или защото всъщност те са едни хитреци, които никога не са имали намерение да дадат пари на България - обещаваха ви по време на предишното правителство някакви големи пари, но всъщност са си знаели, че ще намерят цаката да не ги дадат. Мисля, че отговорих на този въпрос. Обичам страната си, но това не ми пречи да видя недостатъците й, и те, уверявам ви, в някои системи са много дълбоки. И тогава, когато говорим за реформа далеч отвъд мандата на което и да било правителство, трябва да си даваме сметка, че съпротивителните сили на тези системи са много ожесточени. Просто всяка промяна, всяка реформа е свързана със съпротива. Това виждаме в момента. Опитът да се реформира който и да е сектор ще се сблъска със съпротивата, но, уверявам ви, и това е огромното предимство на това да си член на Европейския съюз, промяната ще се случи. Ще ми се обаче, за да. . . не толкова, за да оцветим разговора, колкото за да сме абсолютно обективни пред слушателите на "Дарик" радио, да говорим и за всичко онова, което се случи в предходния период. В този период от февруари до днес, в който на практика ни разделя от предишния, макар и междинен доклад. Твърдя и го твърдя абсолютно убедено, че няма нещо в последните няколко месеца, което да сме идентифицирали като проблем и което правителството да не е реагирало със съответни действия. Говоря - правителството, защото наистина цялата тази реформа е свързана с усилия на много институции, но и на много власти, на което трябва да се държи сметка, когато водим наистина разговор по темата. Ще ви дам няколко примера за онези неща, които ми се струват важни, но съвсем естествено покрай цялата закономерна истерия около негативните новини, които понякога човек има чувството, че те се сипят наистина всяка седмица, ако не и всеки ден, пропускаме добрите неща, които се случват. И ще ви върна обратно през 2006, декември, когато големият дебат беше България и Румъния трябва ли да влязат в Европейския съюз сега или това трябва да се случи след някоя и друга година. И тогава точно се роди решението, което предвиди този механизъм, правосъдие и вътрешни работи, за който аз убедено твърдя, че помага на страната ни наистина под един здравословен натиск да привърши реформите, които са останали недовършени. Тогава европейските държави-членки бяха основно притеснени от две неща. Първото, че съдебната ни система не е реформирана, и второто - че България не може да се интегрира във вътрешния пазар. И точно поради тази причина извън общата предпазна клауза, която присъства във всеки договор за присъединяване, имаше две специфични клаузи - едната възможност за предпазна клауза в областта на правосъдие и вътрешни работи, нещо, което, дълбоко вярвам, няма да се случи в сряда следващата седмица, и другото - предпазна клауза в областта на вътрешния пазар, която на времето тълкувахме като по-тежката клауза. Днес обаче. . . България беше обявена съвсем наскоро от комисаря по вътрешния пазар Макгрийви, като отличника в процеса. И казвам това, защото искам да помисля за онази част от администрацията, която, охулвана, обругавана в последните месеци, вече сигурно е вдигнала ръце и чака някак си времето да тече, без да се. . . под страх да не направи грешка. Мисля, че част от администрацията свърши изключително много работа и затова това се случва. Ще ви дам пример с авиационната клауза. България стана член на Европейския съюз, единствената държава, член на Европейския съюз, с ограничение върху своите авиационни компании. Те не са третирани като общностни превозвачи. Вярвам, че с помощта на страшно много усилия, които се случиха основно в Министерството на транспорта, до септември ние ще имаме вдигане на тази клауза. И казвам всичко това, защото в сферите, в които няма съпротива срещу реформата, в които политиците, администрацията, изобщо участниците в процеса наистина вярват, че всичко онова, което дискутираме с Брюксел, в крайна сметка е в интерес на нас самите, там промяната се случва. "Ройтерс" вчера цитира представители на Европейския съюз, които, цитирам агенцията, с леден тон казвали, че най-видимият отговор на българските власти на ужасяващия имидж на страната е наемането на скъпа международна компания за PR, вместо да се опитат да променят нещата у дома. Вие сега, току-що изброихте неща за PR пред Европа. Давайте. Нека заедно да ги говорим. Г-н Вълчев, картината никога не е само бяла или само черна. Факт е - критичните новини страшно силно отекнаха в България, защото те са. . . те създават критична маса, те са реален проблем и аз това не го оспорвам. Но нека, фокусирани върху тях, да видим и онзи спектър от картината, който дава възможност да се види, че все пак, като изключим една-две проблеми области, които ние признаваме, знаем и за които нашата критичност е равна на критичността, която вероятно ще прочетем в сряда от доклада, но има други сфери, в които България бележи напредък. Но те са несъпоставими. А що се касае до PR-а, аз дълбоко не вярвам, че тази дейност е незаконна, непочтена. Точно обратното, но на път сме и нея да я превърнем в дейност, която е белязана от някаква негативна оценка. Тоест вие смятате, че Ройтерс не е прав да ни се подиграва направо? Не, не познавам случая, но споменавам, че публичната комуникация, и то го споменавам като човек, който нито има бюджет за PR, нито някога е използвал такъв тип компания, публичната комуникация е част от начина, по който всеки един политик във всяка една държава се опитва да разгласи това, което е постигнал. Защо НДСВ продължавате да стоите в тази коалиция? Тя очевидно не се справя с европейското членство, г-жо Грънчарова. Основният ви мотив беше, че България за кратко време ще получи такава помощ, че животът на българите ще се подобри видимо. Видимо като пътища, като инфраструктури в градовете, като доходи на земеделците например. Това сега Европейската комисия ни казва, че няма да стане по този начин, няма да ни дадат тия пари, за да ги откраднат управляващите и мафиотите. Защо вие продължавате да стоите? Каквото и да изброявате за авиационната клауза, по коятоспор няма, но тя е несъпоставимо малко като достижение, сравнено с това, което вие обещавахте, от НДСВ, на българите, че ще се случи много бързо след членството. Пак казвам - част от нещата се случват и ние ги виждаме, нищо че публично ще ги отричаме. НДСВ участва в тази коалиция и, разбира се, носи солидарно част от отговорността за всички успехи и за всички неуспехи на това правителство. Смятам, че голяма част от успехите трудно щяха да се случат, ако НДСВ не беше част от правителството и ще ви върна назад, даже не толкова и единствено по дебатите, свързани с европейската тема, колкото по дебати, свързани с данъчна политика, с конкретни решения, с конкретни подзаконови, законови актове, в които НДСВ имаше една отчетлива, видимо различна позиция, която обаче в която успя да убеди партньорите. Трябва да си даваме сметка, че солидарността изисква да в момент, в който страната ни изживява тежък период, да положим всяко едно усилие. И повярвайте ми, като говоря за всяко едно усилие, имам предвид всяко едно усилие, не само на трите управляващи партии в коалицията. Всяко едно усилие на депутат от опозицията, на митничар, който решава, че когато види нарушение, ще сигнализира за него, на гражданин, който решава, че когато една съдийка му иска подкуп, ще сигнализира за този факт. Всяко едно усилие в момента има частично важно значение. Честно казано, днес "Таймс" пише: Калпавата спасителна операция на български футболен бос показа силата на мафията. Това е доста обезсърчаващо за всеки гражданин да съдейства по какъвто и да било начин на българската държава. Аз не се чувствам обезсърчена. Не се чувствате. Нямаме право да се чувстваме обезсърчени. Та аз не разбрах защо ще продължавате да стоите в правителство. Нали стоенето беше заради ЕС и сега ЕС казва, че така се управляват нещата, че са много зле. Сега ЕС казва, че имаме нужда от много още реформаторски усилия, за да постигнем онази ситуация, която ще ни позволи пълноценно, пълнокръвно да поемаме. И само с БСП може да го направите? Не, това е много спекулативен подход към воденето на разговора. Просто има възможности и тези възможности предполагат определен тип формат на управление. Спомняте си колко трудно беше създаването на тази коалиция. Вижте в Австрия. Това беше коалиция, създадена по същия начин, много по-дълъг период от нея нейното създаване, нейното раждане. Тя обаче издържа много по-кратко и големият въпрос е какво следва. Ами то, между другото, ако България ще заприлича на Австрия, изкарайте и вие по-кратко. Разбирам иронията ви, но, уверявам ви, има още много важни решения, които трябва да се вземат. Вие не виждате друг формат за вашата партия в управлението. Напротив. БСП и ДПС до дупка, до края на мандата. Напротив. Ние виждаме смисъла в това всеки един мандат закономерно да изкара цялата своя продължителност по начин, по който да се гарантира стабилността в държавата. Ами, хубаво в Австрия, след като не изкарват, правят пак избори и Австрия изглежда по тоя начин. Няма да свърши светът, ако БСП, ДПС и НДСВ не управлявате до края. Никой не говори за свършване на света, г-н Вълчев, но със сигурност дискусията по въпроса точно какво място има НДСВ в тази коалиция и по какъв начин ще продължи участието си или ще го ревизира, е дискусия, която изисква много по-сериозна концентрация от тази, която може да постигнем във вашето студио, пък и е дискусия, която би се водила в друга компания. Извинявайте, иначе е симпатичен този разговор, но. Вие лично не се ли мъчите в това правителство и сега да сте принудена. . . Честно казано, на мен ми е донякъде некомфортно да ви задавам точно на вас тези въпроси, при положение че вие нито имате, и сама изтъквате, правомощията да отговорите на повечето от тях, но вие не се ли чувствате лично некомфортно? Смятам, че всяко положително решение, което може да се вземе за държавата, си струва да бъде взето. И ще ви върна обратно към един акт, който съвсем наскоро стана факт - затварянето на безмитните магазини. Вие ми кажете, г-н Вълчев, вие наблюдавате политическите процеси, вярно, малко повече от опозиционна гледна точка, което само по себе си я прави доста по-атрактивна, но и доста по-лесна, вие ми кажете колко правителства се опитаха досега да затворят безмитните магазини и колко правителства успяха? Тогава, когато има набор от конкретни решения, които ти виждаш, че предлагаш и те намират живот, в които ти вярваш, тогава човек се чувства спокоен за това, че може да променя ситуацията. Да, това става бавно, става стъпка по стъпка, става с усилията на много повече от един човек, от един министър, от един депутат, но се случва. За мен това е окуражаващо. Понеже започнах това предаване с Тодор Живков, та като ми казахте за опозиционната ми гледна точка, се сещам за друга негова знаменита фраза кой е добър журналист - не този, който казва какво чува и вижда, а който знае какво трябва да се напише. Ни най-малко. Искам да ви кажа, че за мен критичните гледни точки на българските журналисти са в пъти по-ценни, отколкото онези, които се опитват не са много, които се опитват да представят картината в розово. Картината не е перфектна, но уверявам ви, за доклада на Европейската комисия по правосъдие и вътрешен ред, за доклада на Европейската комисия по спирането на европейските фондове, за доклада на ОЛАФ, който изтече в медиите и обществото имаше възможност по един такъв специфичен начин да се запознае с всички едни въпроси, които между другото му бяха абсолютно известни от медиите, след една година ние няма да си говорим. Важно е обаче в сряда ние, политиците, пък и вие, журналистите, да прочетете това, което пише в доклада. И е важно веднага да преценим кои са онези действия, които в следващите шест месеца, в следващата една година трябва да се случат на това поле. И, уверявам ви, страната стъпка по стъпка започва да живее с рефлекса на държава, член на ЕС. Посоката е важна. Скоростта също, но за съжаление там много не може да се похвалим. И вие в сряда как ще преведете доклада? Вие вече го знаете. Знаят го и медиите. С едно изречение както пита Живков дипломатическия корпус в типичния си простоват, дебелашки и нахален начин, докато им разказва глупости на тия хора, които чакат съвършено други отговори от България, та как е преводът? Разбира ли се преводът? Като го получа, наистина ще го коментирам, и то с цялата сериозност на самия документ, защото това е работен документ, който в сряда ще стане нашата библия за следващите шест месеца, до следващия доклад. Като го получа в сряда, ще го коментирам с удоволствие, включително и за "Дарик" радио. Нашата библия? Библия, Коран, нали, са за всички в коалицията? Точно така. Това общо мнение ли е на цялото правителство? Струва ми се, че няма представител на правителството, пък и представител на парламентарните групи, които участват в правителството, които да не си дават сметка за особената сериозност, с която ние трябва да подходим към всички онези въпроси, които все още не са намерили своята реализация. Но от целия разговор стана ясно, че вие не виждате, че трябва друг да подхожда към тия въпроси, че нещата вече са опрели дотам, че трябва нещо кардинално да се сменя? Аз смятам, че в следващите няколко месеца имаме много критично важна работа, която трябва да бъде свършена. От вас? Точно така.
