Той е от онези млади българи, за които думите „родина“, „традиция“ и „обичай“ не са само проформа на родолюбие
Борислав Радославов е от онези млади българи, за които думите „родина“, „традиция“ и „обичай“ не са само проформа на родолюбие. Макар че от години живее в столицата и забързаното ежедневие е станало част от живота му, той не забравя родното си място и не се откъсва от корените си. Затова, на всеки празник, Борислав е в родното си село Зверино (община Мездра, област Враца), където традициите се пазят още „живи“.
Особен афинитет той проявява към първия по-голям празник в началото на годината – Йордановден, известен още като Богоявление. Денят, когато мъжете обличат носии, хващат се на „ледено“ хоро и накрая този, на когото е писано, вади кръста от водите на реката.
За традициите на Богоявление и за формулата на съхранението им, пред DarikNews.bg, разказва Борислав Радославов.
Георги Димитров
Боби, ти самият коя година поред се включваш в Богоявленския ритуал?
- За шеста поредна година участвам. И в най-смутните времена не изоставяме традицията. Опитваме се да сплотим хората и да им вдъхнем повече искрена вяра, кураж и братолюбие. Дано успяваме поне мъничко.
Откога започва подготовката за Богоявление и в какво се състои тя?
- Подготовката започва от Коледните празници. Тогава се събираме, за да уточним основните детайли по организацията - оформяне на пространството около мястото на ритуала, участващите момчета да бъдат подготвени, разпределение на задачите, съгласуването им с институциите и т.н. Добрата подготовка е две трети от добре свършената работа.
Георги Димитров
Кой е по-различният детайл при отбелязване на Йордановден в село Зверино?
- Залагаме изключително много на литийното шествие от нашия храм „Св. Димитър” до устието на река Златица. Най-често то се води от момчето, което е спасило Богоявленския кръст предишната година, носещо иконата на Кръщение Господне. Други двама от участниците носят хоругви от двете страни на иконата, които всяка година се сменят, за да може възможно най-много хора да се докоснат до този свят ритуал.
Георги Димитров
В шествието традиционно се включват гайдари от „101 каба гайди” от Смолян. Така то придобива величествен и вдъхновяващ вид.
Георги Димитров
В Зверино провежда ли се т. нар. „мъжко ледено хоро“, както в Калофер? Ти самият влизаш ли в ледените води?
- Да, всяка година. В средата влизат момчета с тъпани, а леденото хоро се вие около тях.
Борислав влезе във водите на реката в с. Зверино и целуна кръста за здраве
Георги Димитров
Вадил ли си някога кръста от водите на Йордановден?
- Не, още не съм успял. Но не се отказвам. Където е писано там отива кръстът. През 2020 г. Емил Якимов го улови, а часове по-късно кръсти сина си Йордан в Черепишкия манастир. Няма нищо случайно.
Георги Димитров
Как протича, още от ранните часове, самият ден на 6 януари в Зверино?
- Събираме се в нашето читалище „Факел-1926” рано сутринта, обличаме народните носии и загряваме с песни и танци под звуците на родопските каба гайди. След това в 8:30ч. сме в храма за тържествената литургия. В 9:30ч. тръгва литийното шествие, а след Великия Водосвет до реката следва и спасяването на Богоявленския кръст. Следва народно веселие на площада до реката, а след това организация по прибирането.
Каква е формулата да се съхранят традициите или това се предава по „кръвна линия“?
- Формулата е буден дух, дързост и постоянство, както казва Васил Левски. Въпреки огромната енергия, време и усилия, удовлетворението накрая от спазената традиция и предадените емоции на бъдното поколение са несравними.
Ти самият имаш син – учиш ли го да спазва народни традиции и обичаи? Кой е вашият любим семеен празник?
- Синът ми е посветен в традициите, които баща му и майка му спазват. Йордановден, Коледуването и възстановката по преминаването на оцелелите Ботеви четници през река Искър в Зверино са любимите ни дни.
Даниел Драганов
Вярваш ли, че в нощта срещу Богоявление се сбъдват желания, каквото е поверието?
- Да. Искрената вяра е в основата на нас - човеците. Твоята вяра те спаси - както е записано в Евангелието.
