След закриването на Фонда за лечение на деца родители на деца с редки и онкологични заболявания ще се превърнат в аптечни туристи, за да търсят нерегистрирани лекарства, които досега фондът е заплащал. Аптечният туризъм, който се изразява в пътуване до чужбина за закупуване на неразрешени лекарства, се явява единствена възможност за много пациенти да получат своето лечение. Това обявиха днес пациентски организации, които отчетоха, че за последните 3 години е отменена регистрацията на родния пазар на над 1500 медикамента.
Седем процента ръст на пациентите в болницата по онкология
Посочен бе пример с лекарство за адренална недостатъчност, което няма регистрация у нас. Здравните власти отказали такава, информира Ваня Добрева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване:
„След като и през този абсурд преминахме, решихме сами да закупим, направихме коледна кампания, продавахме картички. Опитахме се да го поръчаме от над 10 страни, не беше възможно. На едно място искат рецепта, на другото го дават от болницата и най-накрая една лекарка, която е в Турция, ни помогна с кореспонденцията и ни го изпратиха. В момента стои на Митница Варна, които отказват да го освободят, искат разрешение за внос, каквото логично лекарката няма“, каза Добрева.
Аптеките имат шест месеца гратисен период за системата срещу фалшиви лекарства
Над 1500 лекарства са оттеглени от българския пазар за последните пет години, а оправданието на фирмите било свързано с ниските цени, на които трябвало да продават у нас.
„Допълнителен проблем създава закриването на Център Фонд за лечение на деца. Той имаше процедура, която му позволяваше да плаща неразрешени за употреба лекарства и пациентите да ги получат в страната. Здравната каса няма такава законово определена процедура и затова нашият призив е към здравните власти - да обърнат внимание на тези много сериозни проблеми, да предприемат необходимите мерки, така че да осигурят достъпа на хората до лекарства и да се спре с този лекарствен туризъм веднъж завинаги“, коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Според пациентите има начини това да се случи. Една от възможностите е да се намали таксата за регистрация на лекарствен продукт у нас, която понастоящем е в размер на 15 000 лева.
Седем процента ръст на пациентите в болницата по онкология
Посочен бе пример с лекарство за адренална недостатъчност, което няма регистрация у нас. Здравните власти отказали такава, информира Ваня Добрева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване:
„След като и през този абсурд преминахме, решихме сами да закупим, направихме коледна кампания, продавахме картички. Опитахме се да го поръчаме от над 10 страни, не беше възможно. На едно място искат рецепта, на другото го дават от болницата и най-накрая една лекарка, която е в Турция, ни помогна с кореспонденцията и ни го изпратиха. В момента стои на Митница Варна, които отказват да го освободят, искат разрешение за внос, каквото логично лекарката няма“, каза Добрева.
Аптеките имат шест месеца гратисен период за системата срещу фалшиви лекарства
Над 1500 лекарства са оттеглени от българския пазар за последните пет години, а оправданието на фирмите било свързано с ниските цени, на които трябвало да продават у нас.
„Допълнителен проблем създава закриването на Център Фонд за лечение на деца. Той имаше процедура, която му позволяваше да плаща неразрешени за употреба лекарства и пациентите да ги получат в страната. Здравната каса няма такава законово определена процедура и затова нашият призив е към здравните власти - да обърнат внимание на тези много сериозни проблеми, да предприемат необходимите мерки, така че да осигурят достъпа на хората до лекарства и да се спре с този лекарствен туризъм веднъж завинаги“, коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Според пациентите има начини това да се случи. Една от възможностите е да се намали таксата за регистрация на лекарствен продукт у нас, която понастоящем е в размер на 15 000 лева.
