/ БТА
В българското законодателство да бъде определен национален компетентен орган по функционирането на европейски Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ), предвиждат приетите на първо четене промени в Закона за ограничаване изменението на климата, внесени от Станислав Анастасов( ДПС), Младен Шишков (ГЕРБ-СДС) и Татяна Султанова – "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ). Предлага се националният компетентен орган да е изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околната среда.

В мотивите е посочено, че с Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. се въвежда европейски Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите.  Той предвижда въглеродна такса на границата на вноса на определени продукти от трети страни - стомана, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове, алуминий, водород и други производни на тях, произхождащи от трети страни, под формата на закупуване на сертификати за емисии. Митническите органи не следва да допускат внос на стоки от лица, които не са одобрени декларатори по МКВЕГ, пишат вносителите. Механизмът се основава на система за деклариране, при която одобрен декларатор, подава ежегодно декларация за съпътстващите емисии на стоките, внасяни на митническата територия на Съюза, и връща съответстващи на тези декларирани и верифицирани емисии брой сертификати.

В резултат от приемането на предложения законопроект на нормативно ниво ще бъдат определени процедури по изпълнение на МКВЕГ на национално ниво – ред за подаване и разглеждане на заявление за получаване на статус на одобрен декларатор , както и ще се определи компетентният орган, който одобрява или отнема  статуса на одобрен декларатор при условията на регламента, обясняват вносителите.

С предложения законопроект се въвеждат също изискванията на регламента за деклариране на общите верифицирани емисии на внесените стоки. Въвеждат  се имуществени санкции, когато неодобрен декларатор внася стоки на територията на България, без да спазва задълженията си по регламента, в случаите на неподаване на декларации и невръщане на сертификати.

Не е уточнено как ще се налагат санкциите, коментира Искра Михайлова от „Възраждане“ . Според нея ситуацията е патова, защото, ако не се приеме предложението, страдат  производителите, ако се приеме – потребителите. От „Възраждане“ смятат, че трябва да отпаднат регулациите за бизнеса. 

Много руски опорки, пропагандни клишета се казаха тук, коментира Явор Божанков от „Продължаваме промяната-Демократична България“ .

Станислав Анастасов, един от авторите на проекта и председател на комисията по околната среда, обясни, че това е европейско законодателство, то действа и, ако не го приемем, се отказваме от възможността да контролираме какво се случва по българските граници. Става дума за въвеждане на механизма за ограничаване на въглеродните емисии по границите, подчерта депутатът. 

С този законопроект, регламент, се цели да бъде запазено българското, родното производство,, защото у нас се произвеждат и електроенергия, и цимент, и стомана, подкрепи го Младен Шишков от ГЕРБ-СДС, съвносител на текстовете. Защитаваме българския производител, не му пречим, подчерта той.

Протекционизъм и защита на родното производства не са измислени сега, коментира Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ .Чудесно е да защитим родното производство дори с налагане на такси за страни, извън от ЕС, но защо да бъде през закона за климат, попита той.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Нелли Желева/БТА