Лекари настояват да се създаде Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт. Това е документ, одобрен по време на последния конгрес, събрал лекари от цялата страна, провел се в края на миналия месец, каза д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт. Досега в България няма общоприет план за борба с инсулта. "Такъв план има в Европа и ние, като държава от Европейския съюз (ЕС), сме се обвързали да приложим подобен план", каза още той.
Планът показва какво трябва да се предприеме до 2030 г. в България, за да може да постигнем по-добра първична профилактика на инсулта, по-добра диагностика, центровете, до които пациентът да стигне бързо и да получи адекватно лечение. Огромният проблем е инвалидизацията след инсулт, допълни той. По думите му е задължително да се предприемат действия и за ресоциализацията на тези пациенти.
Планът има за цел да осигури равнопоставено съвременно лечение на инсулт на всички българи, които се нуждаят и имаме уверението, че в страната ни ще бъдат създадени национални центрове за лечение на инсулт, каза доц. Росен Калпачки, част от ръководството на дружеството. По думите му тези центрове ще координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова интервенция.
Областните болници да бъдат финансирани, а екипите в тях – да бъдат обучени, за да могат масово да прилагат съвременно лечение с интравенозна тромболиза, а бъдещите центрове за лечение на инсулт ще консултират областните болници, предвижда още планът, допълни доц. Калпачки. В документа се предлага 90 % от пациентите с инсулт да могат да достигат в центровете за лечение на инсулт, да се повиши нивото на интравенозни тромболизи на над 15 %, а 95 % от пациентите с инсулт да получават достъп до ендоваскуларно лечение.
Времето за инсулта е изключително важно и пациентът трябва да бъде транспортиран възможно най-бързо до правилното лечебно заведение, каза още доц. Калпачки.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма, а трябва да бъде създаден, тъй като инсултът не е проблем само на пациента, а на цялото му семейство, каза д-р Добринка Калпачка, член на ръководството на дружеството. "Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други заболявания, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в семейството си, колко от пациентите успяват да се върнат на работа", допълни д-р Калпачка.
Зависими сме от времето в надпреварата с инсулта, както и от различни структури и специалности, и затова имаме нужда от мултидисциплинарен подход при всеки пациент, каза д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в болница „Г. Киркович“ – Стара Загора. По думите ѝ се наблюдава снижаване на долната възрастова граница за инсулт.
"Инсултът е голяма трагедия – това е локална мозъчна смърт и всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество", посочи още доц. Калпачки.
"Част от пациентите оцеляват, но в много случаи са с лека или тежка инвалидизация, след което започва дълго време рехабилитация. Нашият опит показва, че не можем да се справим сами. Инсултът е интердисциплинарен и обществен проблем", каза още доц. Калпачки.
Пренебрегва се първичната и вторичната профилактика, каза Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия. По думите ѝ липсва и осигурена терапия за пациентите, преживели инсулт.
Първите симптоми на инсулт са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапна слабост в една от двете ръце, каза още доц. Калпачки и припомни, че и деца биха могли да спасят нечий живот, ако разпознаят навреме началото на инсулта и повикат помощ.
Планът показва какво трябва да се предприеме до 2030 г. в България, за да може да постигнем по-добра първична профилактика на инсулта, по-добра диагностика, центровете, до които пациентът да стигне бързо и да получи адекватно лечение. Огромният проблем е инвалидизацията след инсулт, допълни той. По думите му е задължително да се предприемат действия и за ресоциализацията на тези пациенти.
Планът има за цел да осигури равнопоставено съвременно лечение на инсулт на всички българи, които се нуждаят и имаме уверението, че в страната ни ще бъдат създадени национални центрове за лечение на инсулт, каза доц. Росен Калпачки, част от ръководството на дружеството. По думите му тези центрове ще координират цялата верига от грижи за пациентите с инсулт – доболнична помощ, рехабилитация, вторична профилактика, достъп до неврохирургична и съдова интервенция.
Областните болници да бъдат финансирани, а екипите в тях – да бъдат обучени, за да могат масово да прилагат съвременно лечение с интравенозна тромболиза, а бъдещите центрове за лечение на инсулт ще консултират областните болници, предвижда още планът, допълни доц. Калпачки. В документа се предлага 90 % от пациентите с инсулт да могат да достигат в центровете за лечение на инсулт, да се повиши нивото на интравенозни тромболизи на над 15 %, а 95 % от пациентите с инсулт да получават достъп до ендоваскуларно лечение.
Времето за инсулта е изключително важно и пациентът трябва да бъде транспортиран възможно най-бързо до правилното лечебно заведение, каза още доц. Калпачки.
Регистър на пациентите с инсулт в България няма, а трябва да бъде създаден, тъй като инсултът не е проблем само на пациента, а на цялото му семейство, каза д-р Добринка Калпачка, член на ръководството на дружеството. "Ние не знаем какво се случва с пациента, претърпял инсулт, каква рехабилитация получава, кой я финансира, дали пациентът боледува от други заболявания, каква е продължителността на живота му, с какво качество е животът му, дали болният остава в семейството си, колко от пациентите успяват да се върнат на работа", допълни д-р Калпачка.
Зависими сме от времето в надпреварата с инсулта, както и от различни структури и специалности, и затова имаме нужда от мултидисциплинарен подход при всеки пациент, каза д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в болница „Г. Киркович“ – Стара Загора. По думите ѝ се наблюдава снижаване на долната възрастова граница за инсулт.
"Инсултът е голяма трагедия – това е локална мозъчна смърт и всеки инсулт води до загуба на мозъчно вещество", посочи още доц. Калпачки.
"Част от пациентите оцеляват, но в много случаи са с лека или тежка инвалидизация, след което започва дълго време рехабилитация. Нашият опит показва, че не можем да се справим сами. Инсултът е интердисциплинарен и обществен проблем", каза още доц. Калпачки.
Пренебрегва се първичната и вторичната профилактика, каза Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия. По думите ѝ липсва и осигурена терапия за пациентите, преживели инсулт.
Първите симптоми на инсулт са внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора и внезапна слабост в една от двете ръце, каза още доц. Калпачки и припомни, че и деца биха могли да спасят нечий живот, ако разпознаят навреме началото на инсулта и повикат помощ.
