Ако изборите бяха днес, БСП ще получи 21,3% от гласовете и ще разполага с 96 народни представители. ГЕРБ получава подкрепата на 16,3% от избирателите и ще има 74 депутати. Това показва социологическо проучване на агенция „Сова Харис", публикувано във в. "Преса". То е направено през 21-27 ноември сред 1000 души.
В парламента ДПС ще има 25 депутати, Реформаторският блок - 19, "Атака" - 12, "България без цензура" - 14 - изчисленията са на база негласували над 40%, от които 22,4% не са решили за кого да гласуват.
"След извънредните парламентарни избори на 12 май в страната се установи устойчивост по отношение на електоралните предпочитания. Този период се характеризираше с вълни от гражданско недоволство, яростно политическо недоволство, фактите показват, че сме преминали през завършен етап на тази обществена криза", коментира социологът от "Сова Харис" Васил Тончев.
По думите му, нацията продължава да е разделена, но възможностите за диалог останали открити. Заслуга за това имали и двете страни.
Тончев добавя, че силовите органи задържали обществения ред, без да проявяват насилие.
Временната развръзка на политическата ситуация довела и до съществени изменения на електоралните предпочитания.
Най-значителният факт бил спадът в подкрепата за ГЕРБ с над 3%. БСП запазила нивото си от октомври, има повишаване на доверието към ДПС 2.1%, "Атака" - 1.8% и с 1% по-високо доверие има "България без цензура".
Личният рейтинг като цяло се запазва в класацията по доверие на най-изявените политици в публичното пространство.
По думите му има тенденция на спад в доверието в десния политически фактор, като най-отчетливо е към лицата, свързани с ГЕРБ.
При лидера на ГЕРБ Бойко Борисов има спад на рейтинга с 6.9%.
Най-съществен е отливът на доверие от президента Росен Плевнлиев - с 10%.
Понижение на одобрението има и при вицепрезидента Маргарита Попова, лидера на "България на гражданите" Меглена Кунева и еврокомисаря Кристалина Георгиева.
Според изследването на "Сова Харис" "в положителен аспект" най-чувствително печели премиерът Пламен Орешарски - 2.7%, лидерът на ДСП Лютви Местан добавя 1,9% към положителните оценки, а лидера на "Атака" Волен Сидеров - 1,6%.
Доверието към институциите продължава да е ниско. За последния месец най-много от позитивното отношение е изгубила Българската православна църква - 10,6%.
В изследването се коментира, че за първи път в годините на прехода правителството се ползва с по-голямо доверие - 29,8%, от президента - 25%.
Увеличаване на положителните оценки се наблюдава само при правителството и парламента - с по 0,7%, но и при тях нивата на недоверие са значително по-високи от тези на доверието.
Спадът в доверието в съдебната система продължава, при полицията е с 4,9%, прокуратурата - 6,5%.
