"Хората трудно разбират, че алпинизмът във версията на Боян, тоест екстремен алпинизъм, е нещо като поезия. Има един хубав текст на Иво Иванов, който казва, че алпинизмът е джаз. Много хора обвиняват Боян, че хранел само собственото си его и заради това се катерел. Най-добрите алпинисти казват тъкмо обратното, че катеренето на подобни височини е начин да се оттласнеш от егото, да изключиш от егото, то въобще да спре да има значение в тази битка в природата, да го угасиш. Нещо като процеса на медитация. Не съм сигурен дали хората въобще разбират този екстремен алпинизъм и защо Боян е такъв, какъвто е", коментира журналистът.
Попитан дали само хора като Боян имат дух и мощ, Байчев отговори: "Не, разбира се. Духът и мощта могат да бъдат проявени и в ежедневния живот. Но просто се очерта контраст около този човек. На мен ми се струва, че той е човек, който обича върхове в народ, който обича низините и наистина сякаш има някакъв контраст между него и нас. Но това не е контраст, който трябва да създава хейт, а да ни кара да ни е грижа за него, както вярвам, че много хора се чувстват".
На въпроса ще получи ли Боян нов шанс от съдбата след рака и катастрофата Райко Байчев отговори така: "Неговият подвиг е игра на зарове с Боговете. Ние не можем да си представим тези безмълвни, безкрайни, ледени полета на тези височини. Аз се надявам той да е издържал и да се е справил още веднъж. Сякаш има нещо, което го закриля през толкова години. От друга страна има коварна статистика въобще за подобна работа като неговата. Около 30% от хората, изкачващи осемхилядниците, свършват зле. Мен ме е страх от чисто математическата закономерност да се случват подобни неща".
