Да приемем протегнатата ръка на Македонската православна църква е най-малкото, което можем да направим. Коментарът направи българският патриарх Неофит минути преди да вземе участие в заседание на Светия Синод, на което се очаква да бъде обсъдено бъдещето на статута на Македонската църква. Този месец от Македонската архиепископия отправиха молба, в която настояха да бъдат признати за независими от страна на Българската църква. Ако това се случи, от Охридската архиепископия изразиха готовност да обявят Българската патриаршия са своя църква - майка. Стотина застъпници на тази идея се събраха на мълчаливо бдение пред сградата на Синода в София, в която се провежда заседанието.
"Българската патриаршия възстановява евхаристийното общение с Македонската архиепископия, а тя ще признае Българската православна църква като майка - църква". Това се казва в писмото, изпратено от македонския синод, което днес Българската православна църква разглежда.
Светият синод решава за Македонската църква
Негово светейшество патриарх Неофит заговори за приемане на протегнатата от съседите ни ръка, но не уточни по какъв начин това ще се случи:
„Те са наши братя, наш народ и ще се стремим да запазим неговото единство. Все пак трябва да се чуе и тяхното становище, защото сме една църква и не трябва да допускаме сериозни разделения. Когато сме убедени, че всичко е извоювано, тогава ще празнуваме“, посочи патриархът.
Според Ловчанския митрополит Гавриил да помогнем на Македонската църква, която от 1967 година не е призната от православните църкви, не значи да навредим на българската:
„Защото за да можем да помогнем на Македонската православна църква, не трябва да вредим на Българската православна църква, иначе нито на нея ще помогнем, нито на нас после някой ще ни помогне. Въпросът не е да не помогнем, а да помогнем така, че ние самите да не изпаднем в тяхното положение, което сме били 70 години“.
Предложение: Българската патриаршия да признае за дъщерна македонската църква
Междувременно пред сградата на Синода в столицата се събраха стотина поддръжници на идеята Българската православна църква да се обяви за църква – майка. Сред тях беше и министърът на отбраната Красимир Каракачанов:
„Това, което днес наричаме Охридска архиепископия, е Българската охридска архиепископия от времето след падането на България под Византийска власт, която просъществува до 18 век и се служи на църковно-славянски. Защо да им отказваме правото да имат легитимност. Още повече, че няма какво да делим. Когато те признаят Българската православна църква за църква-майка, какво има да делим? Тези епархии в Македония бяха част от Българската екзархия до 1913 г. и бяха насилствено откъснати от България след Междусъюзническата война и Първата световна война“, посочи Каракачанов.
Според евродепутата Ангел Джамбазки България не трябва да се влияе от мнението на съседните държави по казуса с Македонската църква.
„Сръбската църква окупира тези земи 1912-1913 г., избивайки български свещеници. Тези, които говорят за православно единство, са убивали свещеници, служители на църквата. Така че техните болежки, драми и напрежение изобщо не ме интересуват по никакъв начин. Ако трябваше да спазваме техните канони, не трябваше да има нито Охридска архиепископия, нито Българска екзархия, нито Българска патриаршия. Така че проблемът си е техен, да се оправят“, каза Джамбазки.
Заседанието продължава и в момента, като не е ясно дали Синодът ще вземе решение в рамките на деня.
"Българската патриаршия възстановява евхаристийното общение с Македонската архиепископия, а тя ще признае Българската православна църква като майка - църква". Това се казва в писмото, изпратено от македонския синод, което днес Българската православна църква разглежда.
Светият синод решава за Македонската църква
Негово светейшество патриарх Неофит заговори за приемане на протегнатата от съседите ни ръка, но не уточни по какъв начин това ще се случи:
„Те са наши братя, наш народ и ще се стремим да запазим неговото единство. Все пак трябва да се чуе и тяхното становище, защото сме една църква и не трябва да допускаме сериозни разделения. Когато сме убедени, че всичко е извоювано, тогава ще празнуваме“, посочи патриархът.
Според Ловчанския митрополит Гавриил да помогнем на Македонската църква, която от 1967 година не е призната от православните църкви, не значи да навредим на българската:
„Защото за да можем да помогнем на Македонската православна църква, не трябва да вредим на Българската православна църква, иначе нито на нея ще помогнем, нито на нас после някой ще ни помогне. Въпросът не е да не помогнем, а да помогнем така, че ние самите да не изпаднем в тяхното положение, което сме били 70 години“.
Предложение: Българската патриаршия да признае за дъщерна македонската църква
Междувременно пред сградата на Синода в столицата се събраха стотина поддръжници на идеята Българската православна църква да се обяви за църква – майка. Сред тях беше и министърът на отбраната Красимир Каракачанов:
„Това, което днес наричаме Охридска архиепископия, е Българската охридска архиепископия от времето след падането на България под Византийска власт, която просъществува до 18 век и се служи на църковно-славянски. Защо да им отказваме правото да имат легитимност. Още повече, че няма какво да делим. Когато те признаят Българската православна църква за църква-майка, какво има да делим? Тези епархии в Македония бяха част от Българската екзархия до 1913 г. и бяха насилствено откъснати от България след Междусъюзническата война и Първата световна война“, посочи Каракачанов.
Според евродепутата Ангел Джамбазки България не трябва да се влияе от мнението на съседните държави по казуса с Македонската църква.
„Сръбската църква окупира тези земи 1912-1913 г., избивайки български свещеници. Тези, които говорят за православно единство, са убивали свещеници, служители на църквата. Така че техните болежки, драми и напрежение изобщо не ме интересуват по никакъв начин. Ако трябваше да спазваме техните канони, не трябваше да има нито Охридска архиепископия, нито Българска екзархия, нито Българска патриаршия. Така че проблемът си е техен, да се оправят“, каза Джамбазки.
Заседанието продължава и в момента, като не е ясно дали Синодът ще вземе решение в рамките на деня.
