Република Северна Македония (РСМ) започва поредна кампания срещу българските организации. Тя застрашава основните права на българите в съседна на нас държава по линия на Европейската конвенция за правата на човека, а именно правото на сдружаване, на събрание, на свобода, свобода на убеждение. Това заяви на брифинг в Министерството на външните работи (МВнР) заместник-министърът на външните работи и говорител на ведомството Костадин Коджабашев.
Коментарът му е по повод моментното състояние на отношенията България – Република Северна Македония.
Принудени сме в тази връзка да припомним на страната кандидат за членство в Европейския съюз, че европейската практика, законодателните инициативи, засягащи правото на сдружаване, се водят от стремежа да се улесни, а не да се затрудни създаването и функционирането на граждански организации и сдружения, посочи Коджабашев.
МВнР с позиция за отношенията ни със Северна Македония
По думите му е крайно неприемливо да се използва наратив, включително законодателни инициативи, които безпринципно експлоатират теми, свързани с фашизъм, антисемитизъм и тероризъм, с цел ограничаване на основни права и влошаване на добросъседски отношения. Отхвърляме категорично опитите да се наложат селективни, едностранни, исторически интерпретации, заяви Коджабашев.
Той припомни, че за преодоляването на историческите противоречия има създадена специална комисия с международен договор и нейната дейност не може да бъде заменена от каквато и да е новосъздадена структура. Коджабашев припомни, че съгласно решение на Народното събрание от 24 юни 2022 г., България може да подкрепи, която и да е стъпка от европейската интеграция на РСМ само при условие, че правата на българите в съседната ни държава са гарантирани. По думите му последните законодателни промени в Скопие са в разрез с това условие.
Желязко Радуков, експерт в МВнР, припомни, че първата българска организация в РСМ е създадена преди 22 години в Охрид. След нейното създаване тя беше посрещната със същата дискриминационна и агресивна кампания и през 2001 г. Конституционият съд на Република Македония я забрани. Учредителите на организацията подадоха жалба в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Хага и спечелиха образуваното дело през 2009 година. Тоест аргументите на Конституционния съд на тогавашната Република Македония са огледални на тези, които се използват в момента, обясни той.
По думите му тогава ЕСПЧ е приел, че с действията си Република Македония е нарушила чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Сега РСМ тръгва по същия път. По същия път ще има дела и те ще бъдат спечелени, каза Радуков.
Според него това забавяне в гарантирането на правата на българите в РСМ е напълно безсмислено. В момента сме се ангажирали с нашите партньори да убедим нашите съседи от РСМ, че това не е пътят, защото решението на НС ни задължава при какви конкретни условия можем да подкрепим която и да е стъпка в европейската интеграция на РСМ, отбеляза Радуков.
Коментарът му е по повод моментното състояние на отношенията България – Република Северна Македония.
Принудени сме в тази връзка да припомним на страната кандидат за членство в Европейския съюз, че европейската практика, законодателните инициативи, засягащи правото на сдружаване, се водят от стремежа да се улесни, а не да се затрудни създаването и функционирането на граждански организации и сдружения, посочи Коджабашев.
МВнР с позиция за отношенията ни със Северна Македония
По думите му е крайно неприемливо да се използва наратив, включително законодателни инициативи, които безпринципно експлоатират теми, свързани с фашизъм, антисемитизъм и тероризъм, с цел ограничаване на основни права и влошаване на добросъседски отношения. Отхвърляме категорично опитите да се наложат селективни, едностранни, исторически интерпретации, заяви Коджабашев.
Той припомни, че за преодоляването на историческите противоречия има създадена специална комисия с международен договор и нейната дейност не може да бъде заменена от каквато и да е новосъздадена структура. Коджабашев припомни, че съгласно решение на Народното събрание от 24 юни 2022 г., България може да подкрепи, която и да е стъпка от европейската интеграция на РСМ само при условие, че правата на българите в съседната ни държава са гарантирани. По думите му последните законодателни промени в Скопие са в разрез с това условие.
Желязко Радуков, експерт в МВнР, припомни, че първата българска организация в РСМ е създадена преди 22 години в Охрид. След нейното създаване тя беше посрещната със същата дискриминационна и агресивна кампания и през 2001 г. Конституционият съд на Република Македония я забрани. Учредителите на организацията подадоха жалба в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Хага и спечелиха образуваното дело през 2009 година. Тоест аргументите на Конституционния съд на тогавашната Република Македония са огледални на тези, които се използват в момента, обясни той.
По думите му тогава ЕСПЧ е приел, че с действията си Република Македония е нарушила чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Сега РСМ тръгва по същия път. По същия път ще има дела и те ще бъдат спечелени, каза Радуков.
Според него това забавяне в гарантирането на правата на българите в РСМ е напълно безсмислено. В момента сме се ангажирали с нашите партньори да убедим нашите съседи от РСМ, че това не е пътят, защото решението на НС ни задължава при какви конкретни условия можем да подкрепим която и да е стъпка в европейската интеграция на РСМ, отбеляза Радуков.
