КС отхвърли жалбата на омбудсмана срещу текст в Кодекса на труда
95930
КС отхвърли жалбата на омбудсмана срещу текст в Кодекса на труда
Работодателите запазват правото си да бавят заплати и да ги изплащат в непълен размер. Това стана ясно, след като днес Конституционният съд отхвърли жалбата на омбудсмана Мая Манолова срещу текст в Кодекса на труда, според който работодателят гарантира на работника само 60% от брутната му заплата дори и при съвестно свършена работа.
Едва четирима от конституционните съдии уважиха искането на омбудсмана. Шестима бяха против, а според други двама - Манолова изобщо е нямала право на подобно искане.
Манолова внесе искането в края на април м.г. с мотива, че един от текстовете в Кодекса на труда е противоконституционен. Той гласи, че дори при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, работодателят гарантира на работниците и служителите изплащането само на 60% от брутното им възнаграждения, като условието е сумата да не падне под минималната работна заплата.
Мярката е заложена в Кодекса с цел да се помогне на фирми, които са в затруднение. Според Манолова обаче въпросният текст влиза в противоречие с чл. 48 от Конституцията, в който пише, че "работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа".
В искането си Манолова допълва, че до 2004 г. разпоредбата е гласяла, че изплащането на сумата се извършва ежемесечно. Впоследствие думата "ежемесечно" тихомълком е отпаднала без каквито и да е мотиви, като това довело до липса на ограничение във времето, в което може да се бави заплатата.
Само четирима конституционни съдии обаче уважиха искането на омбудсмана - сред тях са председателят Борис Велчев, Стефка Стоева, Мариана Карагьозова-Финкова и бившият омбудсман Константин Пенчев. Шестима други съдии не видяха противоречие с Конституцията - това са Цанка Цанкова, Румен Ненков, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Филип Димитров и Таня Райковска.
Останалите двама конституционни съдии - Гроздан Илиев и Георги Ангелов, са с особено мнение, че омбудсманът изобщо няма право да внася подобно искане.
Едва четирима от конституционните съдии уважиха искането на омбудсмана. Шестима бяха против, а според други двама - Манолова изобщо е нямала право на подобно искане.
Манолова внесе искането в края на април м.г. с мотива, че един от текстовете в Кодекса на труда е противоконституционен. Той гласи, че дори при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, работодателят гарантира на работниците и служителите изплащането само на 60% от брутното им възнаграждения, като условието е сумата да не падне под минималната работна заплата.
Мярката е заложена в Кодекса с цел да се помогне на фирми, които са в затруднение. Според Манолова обаче въпросният текст влиза в противоречие с чл. 48 от Конституцията, в който пише, че "работниците и служителите имат право на заплащане, съответстващо на извършената работа".
В искането си Манолова допълва, че до 2004 г. разпоредбата е гласяла, че изплащането на сумата се извършва ежемесечно. Впоследствие думата "ежемесечно" тихомълком е отпаднала без каквито и да е мотиви, като това довело до липса на ограничение във времето, в което може да се бави заплатата.
Само четирима конституционни съдии обаче уважиха искането на омбудсмана - сред тях са председателят Борис Велчев, Стефка Стоева, Мариана Карагьозова-Финкова и бившият омбудсман Константин Пенчев. Шестима други съдии не видяха противоречие с Конституцията - това са Цанка Цанкова, Румен Ненков, Кети Маркова, Анастас Анастасов, Филип Димитров и Таня Райковска.
Останалите двама конституционни съдии - Гроздан Илиев и Георги Ангелов, са с особено мнение, че омбудсманът изобщо няма право да внася подобно искане.
