Има ли достатъчно кръводарители и кога ваксинираните граждани могат да дарят кръв и да помогнат за спасяването на човешки животи – пред БНР "Хоризонт" говори проф. Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия (ВМА).
Проф. Попов, каква е ситуацията в Кръвния център на ВМА – има ли достатъчно кръводарители?
Всеки здрав български гражданин, който се е имунизирал, разбира се, че може да дарява кръв. Има малка промяна по отношение на изискванията, които бяха към януари месец тази година. Според новите, всеки ваксиниран с РНК-ваксина може да дари кръв 48 часа след ваксиниране, ако няма нежелани реакции. Разбира се, ако се появят такива, трябва да изчака 7 дни след имунизация. По отношение на векторните ваксини, изискването е 28 дни след поставяне на съответната доза.
А как стоят нещата при нас във ВМА – справяме се с осигуряването на пациентите с кръв и кръвни продукти. Но хубаво би било всеки здрав български гражданин, между 18 и 65 години, в годината два-три пъти да посещава трансфузионните центрове и да дарява кръв. Това е единственият начин, чрез който можем да решим проблемите с необходимите количества кръв и кръвни продукти.
Има ли отлив от дарителите на хиперимунна плазма?
Аз мога да говоря за ВМА. Към момента имаме необходимите количества на реконвалесцентна плазма, за да поемем лечението на абсолютно всички наши пациенти. Не само тук в София, но и в периферните ни болници в Пловдив, Сливен, Варна и Плевен. Всъщност, ние не спряхме да работим през летните месеци, когато положението беше малко по-спокойно. И благодарение на това, което направихме, към момента недостиг на реконвалесцентна плазма нямаме.
Прилага ли се активно този метод на лечение на коронавирусната инфекция при вас във ВМА?
На този въпрос най-точно ще ви отговори колега, който непосредствено се занимава с лечението на COVID-пациенти. Моите наблюдения са, че във времето успяхме да помогнем на много хора да се възстановят по-бързо и по-добре след инфекцията.
Можете ли да ни дадете малко повече информация около медицинските стандарти по трансфузионна хематология, обсъждат ли се промени, необходими ли са?
В трансфузионната хематология има действащ стандарт, който постоянно се обновява във връзка с новите предизвикателства, които стоят пред нас. Една от промените е точно по отношение на сроковете за ваксинация и възможността след това да се дарява кръв. Има създаден експертен съвет по трансфузионна хематология към министъра на здравеопазването, който се занимава точно с тези проблеми.
Освен COVID-19, който стои на дневен ред, кръводаряването е изключително важно, защото става дума не само за лечение на коронавирусната инфекция, но и за лечение на тежки политравми, при много сложни операции, при тежките терапевтични случаи във вътрешните клиники. Има ли обществено осъзнаване на тежестта на това благородно и хуманно донорство?
Различно е. Една част от хората са информирани и идват с огромно желание в трансфузионните центрове, за да помогнат на някой нуждаещ се пациент. Другите вероятно просто не ги интересува до момента, в който техен близък не се нуждае от лечение с кръв и кръвни продукти. И тогава вероятно вече се замислят, че трябва да направят нещо друго в живота си, като например да даряват редовно кръв.
Откъде трябва да минава, според вас, промяната в обществените нагласи?
Нещата трябва да започнат с децата в училище - да се проведе една разяснителна кампания по отношение на кръводаряването и защо трябва да даряват кръв. По този начин едно от първите неща, които ще направят, след като навършат 18 години, ще е да отидат и да дарят кръв. Според мен, такъв е пътят.
Има ли противопоказания за даряване?
Противопоказания има, но ние сме хората, които ще определим дали един кандидат-дарител ще дари кръв или не. Искам да кажа на хората да бъдат спокойни, когато идват да даряват кръв в трансфузионните центрове, защото за тях се грижат професионалисти преди, по време и след кръводаряването. Те трябва да бъдат спокойни, че ще се погрижим за едно сигурно и качествено кръводаряване.
Колко скъпо е, в прекия смисъл на тази дума, поддържането на един такъв център, имайки предвид и изключително високотехнологичния процес и всички хора, които са включени в осигуряване дейността на центъра?
В трансфузионните центрове работят високомотивирани колеги, които знаят за какво става въпрос и с желание изпълняват своята дейност. Трансфузионната хематология е стратегическа специалност. Стратегическа, защото поддържаме абсолютно всички други медицински специалности – хирургии, терапевтични клиники, така че нашият труд е незаменим и ние сме в помощ на абсолютно всички пациенти, които се нуждаят от лечение с кръв и кръвни продукти, както и на колегите, които консултираме по отношение на лечението.
А всъщност, пътят на кръвта при кръводаряване е много дълъг. Как се следи качеството на дарената кръв?
Качеството се следи на всяка една стъпка. Като се започне още от прегледа на кръводарителя, показателите, които му се определят. Минава се през самото кръвовземане, след това през обработката на кръвта. Минава се и към съхранението на биопродуктите – една изключително важна стъпка, от която ще зависи след това качеството на лечението на пациентите и разбира се – точното издаване на биопродуктите пък ще определи да не се получават грешки при лечението.
Да завършим с призив към нашите слушатели – първо да не вярват на фалшивите новини и да се доверяват на достоверни източници на информация и по отношение на кръводаряването.
Нека гражданите да вярват на професионалистите и на хората, които работим в трансфузионните центрове и спокойно да идват да даряват кръв. Да не се притесняват от нищо.
Проф. Попов, каква е ситуацията в Кръвния център на ВМА – има ли достатъчно кръводарители?
Всеки здрав български гражданин, който се е имунизирал, разбира се, че може да дарява кръв. Има малка промяна по отношение на изискванията, които бяха към януари месец тази година. Според новите, всеки ваксиниран с РНК-ваксина може да дари кръв 48 часа след ваксиниране, ако няма нежелани реакции. Разбира се, ако се появят такива, трябва да изчака 7 дни след имунизация. По отношение на векторните ваксини, изискването е 28 дни след поставяне на съответната доза.
А как стоят нещата при нас във ВМА – справяме се с осигуряването на пациентите с кръв и кръвни продукти. Но хубаво би било всеки здрав български гражданин, между 18 и 65 години, в годината два-три пъти да посещава трансфузионните центрове и да дарява кръв. Това е единственият начин, чрез който можем да решим проблемите с необходимите количества кръв и кръвни продукти.
Има ли отлив от дарителите на хиперимунна плазма?
Аз мога да говоря за ВМА. Към момента имаме необходимите количества на реконвалесцентна плазма, за да поемем лечението на абсолютно всички наши пациенти. Не само тук в София, но и в периферните ни болници в Пловдив, Сливен, Варна и Плевен. Всъщност, ние не спряхме да работим през летните месеци, когато положението беше малко по-спокойно. И благодарение на това, което направихме, към момента недостиг на реконвалесцентна плазма нямаме.
Прилага ли се активно този метод на лечение на коронавирусната инфекция при вас във ВМА?
На този въпрос най-точно ще ви отговори колега, който непосредствено се занимава с лечението на COVID-пациенти. Моите наблюдения са, че във времето успяхме да помогнем на много хора да се възстановят по-бързо и по-добре след инфекцията.
Можете ли да ни дадете малко повече информация около медицинските стандарти по трансфузионна хематология, обсъждат ли се промени, необходими ли са?
В трансфузионната хематология има действащ стандарт, който постоянно се обновява във връзка с новите предизвикателства, които стоят пред нас. Една от промените е точно по отношение на сроковете за ваксинация и възможността след това да се дарява кръв. Има създаден експертен съвет по трансфузионна хематология към министъра на здравеопазването, който се занимава точно с тези проблеми.
Освен COVID-19, който стои на дневен ред, кръводаряването е изключително важно, защото става дума не само за лечение на коронавирусната инфекция, но и за лечение на тежки политравми, при много сложни операции, при тежките терапевтични случаи във вътрешните клиники. Има ли обществено осъзнаване на тежестта на това благородно и хуманно донорство?
Различно е. Една част от хората са информирани и идват с огромно желание в трансфузионните центрове, за да помогнат на някой нуждаещ се пациент. Другите вероятно просто не ги интересува до момента, в който техен близък не се нуждае от лечение с кръв и кръвни продукти. И тогава вероятно вече се замислят, че трябва да направят нещо друго в живота си, като например да даряват редовно кръв.
Откъде трябва да минава, според вас, промяната в обществените нагласи?
Нещата трябва да започнат с децата в училище - да се проведе една разяснителна кампания по отношение на кръводаряването и защо трябва да даряват кръв. По този начин едно от първите неща, които ще направят, след като навършат 18 години, ще е да отидат и да дарят кръв. Според мен, такъв е пътят.
Има ли противопоказания за даряване?
Противопоказания има, но ние сме хората, които ще определим дали един кандидат-дарител ще дари кръв или не. Искам да кажа на хората да бъдат спокойни, когато идват да даряват кръв в трансфузионните центрове, защото за тях се грижат професионалисти преди, по време и след кръводаряването. Те трябва да бъдат спокойни, че ще се погрижим за едно сигурно и качествено кръводаряване.
Колко скъпо е, в прекия смисъл на тази дума, поддържането на един такъв център, имайки предвид и изключително високотехнологичния процес и всички хора, които са включени в осигуряване дейността на центъра?
В трансфузионните центрове работят високомотивирани колеги, които знаят за какво става въпрос и с желание изпълняват своята дейност. Трансфузионната хематология е стратегическа специалност. Стратегическа, защото поддържаме абсолютно всички други медицински специалности – хирургии, терапевтични клиники, така че нашият труд е незаменим и ние сме в помощ на абсолютно всички пациенти, които се нуждаят от лечение с кръв и кръвни продукти, както и на колегите, които консултираме по отношение на лечението.
А всъщност, пътят на кръвта при кръводаряване е много дълъг. Как се следи качеството на дарената кръв?
Качеството се следи на всяка една стъпка. Като се започне още от прегледа на кръводарителя, показателите, които му се определят. Минава се през самото кръвовземане, след това през обработката на кръвта. Минава се и към съхранението на биопродуктите – една изключително важна стъпка, от която ще зависи след това качеството на лечението на пациентите и разбира се – точното издаване на биопродуктите пък ще определи да не се получават грешки при лечението.
Да завършим с призив към нашите слушатели – първо да не вярват на фалшивите новини и да се доверяват на достоверни източници на информация и по отношение на кръводаряването.
Нека гражданите да вярват на професионалистите и на хората, които работим в трансфузионните центрове и спокойно да идват да даряват кръв. Да не се притесняват от нищо.
