Приключи конференцията на високо равнище за влизането ни в еврозоната. Тя е озаглавена „България на прага на еврозоната“ и се провежда в резиденция „Бояна”. Част е от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година и се организира от Министерството на финансите и Българската народна банка.
Събитието започна с откриваща сесия, в която участваха премиерът Росен Желязков и управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева. Изказване направи и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която посети за първи път България.
Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор, който затвърждава мястото на България в сърцето на обединена и силна Европа. Това послание отправи премиерът Росен Желязков в своето изказване пред залата.
Премиерът: Еврото не е просто парична единица, това е стратегически избор
Кристалина Георгиева обърна на свой ред внимание, че макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Задачата сега, според нея, е съчетаването на въвеждането на единната ваута с разумни политики и "катапултиране на процеса на икономическа конвергенция на следващо ниво", така че доходът на глава от населението да достигне средното ниво за Европейския съюз през следващото десетилетие.
Присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. е значим етап в европейската интеграция на страната, но не трябва да се възприема като крайна цел. Това беше посланието на Кристин Лагард към България, призовавайки обществото ни да не се поддава на умора от реформите.
В рамките на конференцията се проведе и диалог на лидерите, в който участва Паскал Донахю, председател на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия. Заради неотложни ангажименти в своята страна Паскал Донахю се присъедини към форума дистанционно от Дъблин. В рамките на своето участие той наблегна на исторически високите нива на обществена подкрепа към еврото в държавите членки на еврозоната. В момента доверието към единната валута надхвърля 80 процента. Според него една от основните причини за високия процент се дължи на факта, че в бързо променящия се свят еврото спомага за по-тясно сътрудничество между държавите при справянето с актуалните предизвикателства.
Веднага след това последва кръгла маса на високо равнище. В нея участваха министърът на финансите Теменужка Петкова, управителят на БНБ Димитър Радев, комисарят за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването Валдис Домбровскис и Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.
Теменужка Петкова увери, че България е готова да се присъедини към еврозоната, а покритите от нея критерии за конвергенция ще гарантират, че страната ще участва достойно на масата, където се определя икономическото и финансово бъдеще на ЕС. Тя посочи също така, че България ще бъде надежден партньор и на свой ред призова за доверие към нея.
Според Валдис Домбровскис България се присъединява към еврозоната в сложен геополитически контекст, в който светът става все по-фрагментиран и конфликтен. Затова, по думите му, е още по-важно страната да бъде част от по-голям и стабилен геополитически блок.
За управителя на БНБ Димитър Радев присъединяването на България към еврозоната има едновременно историческо и стратегическо измерение, свеждащи се до въпросите за посоката и принадлежността на страната към сърцето на Европа. Димитър Радев подчерта, че страната трябва да продължи да поддържа разумна макроикономическа политика и след присъединяването към еврозоната.
Върху значението страната да е част от еврозоната в момент на геополитически размирици акцентира и Пиер Граменя. Той определи като безценно членството на България в икономическия и валутен съюз. Ръководителят на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) припомни, че ЕМС е създаден в условията на криза, за да служи като опора при икономически сътресения.
Модератор на днешната конференция "България на прага на еврозоната" беше Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019-2023 г.).
В рамките на събитието бяха предвидени и две пресконференции, на които освен въпроси, свързани с предстоящото присъединяване на България към еврозоната и проектобюджета на страната за 2026 година, се отправиха и запитвания от общоевропейски интерес, свързани с руските активи, цифровото евро и редкоземните минерали.
На журналистическите въпроси на първата пресконференция отговаряха Кристин Лагард и Димитър Радев. В отговор на запитвания на БТА към двамата Кристин Лагард подчерта, че България се "присъединява към еврозоната в момент, когато е важно да бъдем заедно", а Димитър Радев изтъкна отново необходимостта от връщане към дисциплинирана фискална политика. Пресконференцията им беше и моментът, когато Лагард и Радев поставиха символично своите подписи под евробанкноти като знак за предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 година.
Участници във втората пресконференция бяха Валдис Домбровскис и Теменужка Петкова. Тук финансовият министър отговаряше на въпроси за проектобюджета на страната за 2026 година, посочвайки, че най-голямото разходно перо във финансовата рамка за догодина са капиталовите разходи предвид изтичането на действието на механизма за възстановяване и устойчивост през август 2026 година и амбициите на правителството да реализира инвестициите и реформите по националния план.
В кулоарите на форума се проведоха и странични срещи на министър-председателя Росен Желязков и управителя на БНБ Димитър Радев с Кристин Лагард и Кристалина Георгиева.
