Николай Пенков откри 38-та си самостоятелна изложба в експозиционна зала „Кутловица” - Монтана. В нея са показани 60 живописни платна. Тяхната численост не е случайна, а съвпада с възрастта на автора.
Учебници от Следосвобожденска България показват в Монтана
В изложбата са включени два цикъла картини, които се различават по подхода на художника. Първият от тях е „Наследство от миналото, етно мотиви”. Той интерпретира традиционни фолклорни теми. Типични за него са портретите на обаятелни моми и булки.
Техните образи греят обрамчени от калейдоскопично композирани елементи. Тези декоративни елементи едновременно открояват и допълват одухотворените лица. Другите теми, които авторът третира са до голяма степен общочовешки - майката, обичта, приятелството, семейството.
В картините от този цикъл орнаментиката, която използва авторът, наподобява иконостасите на църквите, но включва и етнографски елементи. Шарени черги, обредни хлябове, вити колачета, битови предмети, стилизирани слънца и цветя ни връщат към патриархалните времена.
Платната от този цикъл са изпълнени в техниката на многослойната живопис, към която Николай Пенков се връща след дълго прекъсване. При нея картината търпеливо се изгражда на няколко етапа с прекъсвания, за да изсъхне нанесеният багрен слой и след това да се насложи нов. Това е предпочитана техника от големите майстори на маслената живопис.
Вторият цикъл картини условно е наречен „Природа”. Той е изпълнен в по-класически стил. Представя предимно природни пейзажи от различни кътчета на страната ни. И в този цикъл е забележим пиететът на Николай Пенков към старината.
Учебници от Следосвобожденска България показват в Монтана
Урбанистичните пейзажи, включени в него, представят по необичаен начин възрожденски къщи. Това отново е носталгична въздишка по миналото, което е идеализирано от автора. В експозицията на Пенков, подредена на бул. „Трети март” 64, не липсват и натюрморти.
Юбилейната изложба на Николай Пенков пленява с мекотата на багрите и приглушената светлина, която струи от картините. Те създава усещане за душевно умиротворение. Най-характерното за тях е перфектният баланс - не само композиционен, но и стилистичен. В творбите няма нищо прекалено, нищо излишно, нищо претенциозно, маниерно, доминиращо или обсебващо.
Азбучна истина е, че мярата е ключов фактор в естетиката и е безспорно, че авторът я е постигнал. По-ценно е обаче, че той е създал е свой специфичен, изразителен и въздействащ живописен език, свой индивидуален и разпознаваем творчески почерк.
Образите му са пресъздадени зряло и убедително, както подобава за един художник на тази златна творческа възраст. Неговата зрялост обаче е следствие не само от житейския опит и безспорен талант, но и на отдаденото рисуване.
Учебници от Следосвобожденска България показват в Монтана
В изложбата са включени два цикъла картини, които се различават по подхода на художника. Първият от тях е „Наследство от миналото, етно мотиви”. Той интерпретира традиционни фолклорни теми. Типични за него са портретите на обаятелни моми и булки.
Техните образи греят обрамчени от калейдоскопично композирани елементи. Тези декоративни елементи едновременно открояват и допълват одухотворените лица. Другите теми, които авторът третира са до голяма степен общочовешки - майката, обичта, приятелството, семейството.
В картините от този цикъл орнаментиката, която използва авторът, наподобява иконостасите на църквите, но включва и етнографски елементи. Шарени черги, обредни хлябове, вити колачета, битови предмети, стилизирани слънца и цветя ни връщат към патриархалните времена.
Платната от този цикъл са изпълнени в техниката на многослойната живопис, към която Николай Пенков се връща след дълго прекъсване. При нея картината търпеливо се изгражда на няколко етапа с прекъсвания, за да изсъхне нанесеният багрен слой и след това да се насложи нов. Това е предпочитана техника от големите майстори на маслената живопис.
Вторият цикъл картини условно е наречен „Природа”. Той е изпълнен в по-класически стил. Представя предимно природни пейзажи от различни кътчета на страната ни. И в този цикъл е забележим пиететът на Николай Пенков към старината.
Учебници от Следосвобожденска България показват в Монтана
Урбанистичните пейзажи, включени в него, представят по необичаен начин възрожденски къщи. Това отново е носталгична въздишка по миналото, което е идеализирано от автора. В експозицията на Пенков, подредена на бул. „Трети март” 64, не липсват и натюрморти.
Юбилейната изложба на Николай Пенков пленява с мекотата на багрите и приглушената светлина, която струи от картините. Те създава усещане за душевно умиротворение. Най-характерното за тях е перфектният баланс - не само композиционен, но и стилистичен. В творбите няма нищо прекалено, нищо излишно, нищо претенциозно, маниерно, доминиращо или обсебващо.
Азбучна истина е, че мярата е ключов фактор в естетиката и е безспорно, че авторът я е постигнал. По-ценно е обаче, че той е създал е свой специфичен, изразителен и въздействащ живописен език, свой индивидуален и разпознаваем творчески почерк.
Образите му са пресъздадени зряло и убедително, както подобава за един художник на тази златна творческа възраст. Неговата зрялост обаче е следствие не само от житейския опит и безспорен талант, но и на отдаденото рисуване.
