Това заяви днес евродепутатът Владимир Уручев / ГЕРБ-ЕНП/, в качеството си на съдокладчик по предложението за регламент на Съвета за предоставяне на допълнителна финансова помощ от Общността за извеждане от експлоатация на 1-4 блок на АЕЦ Козлодуй. Той внесе днес в комисията по промишленост, изследвания и енергетика 11 изменения в подкрепа на предложението на ЕК за отпускане на 300 млн. евро за спрените реактори.
В предложените изменения той припомня и набляга на факта, че реакторите от 1-4 са спрени предсрочно и принудително, както и че още в преговорите за прекратяване на дейността им, ЕС е поел ангажимент за допълнителна финансовата помощ, която е предмет на настоящото предложение.
"Целта на внесените от мен поправки е да пресека опита за промяна в предназначението на частта от средствата, които са за справяне с негативните социални и икономически последствия за страната ни от преждевременното спиране на блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй. Това спиране доведе до загуба на почти една пета от електропроизводствените мощности в страната и увеличи замърсяването на околната среда, вследствие повишената употребата на лигнитни въглища. Освен за проекти, свързани с извеждането от експлоатация, парите трябва да бъдат използвани и за модернизация на конвенционалните източници на енергия, проекти за енергийната ефективност и насърчаване използването на възобновяема енергия"
Към днешна дата страната няма проблем със съхранението на отработено ядрено гориво, още повече че именно със средствата за извеждане от експлоатация се изгражда хранилище на площадката на централата за сухо съхраняване на използваното ядрено гориво от спрените блокове.
Припомняме, че още миналата седмица Владимир Уручев се обяви против предложението на зелената евродепутатка Ребека Хармс 120 млн. евро от средствата да се използват за гробище на ядрено гориво, вместо да се вложат за крайно необходимите подобрения в енергийния сектор, за енергийна ефективност, екология и възобновяема енергия. Аргументите му бяха, че пренасочването на такава сума в настоящия момент на икономическа и финансова криза би било крайно неефективно използване на европейски средства.
България има действаща стратегия за отработеното ядрено гориво, която е подобна на стратегиите на много други ядрени държави-членки в ЕС, които са избрали преработване на горивото, вместо директно погребване. Докато няма единно и общопризнато виждане в ЕС по възможността за крайно погребване на ядрено гориво, не може в този момент силово да се налага на страната ни каквото и да е решение по този въпрос.
