Слънцето щедро се усмихна на Лазарводен в Елена. Широко отвориха портите в музейния комплекс „Даскалоливница“ за гостите на програмата, с която общината участва за трета поредна година в Европейските дни на художествените занаяти, този път под мотото „Да оставим наследство за бъдещето“.
Малко преди песните на весели лазарки да огласят двора, кметът инж. Дилян Млъзев откри празника и благодари на РСО „Централна Стара планина“ – патрон на Европейските дни на художествените занаяти, които ще станат традиция за възрожденския град, защото са израз на духа и здравите корени на балканджиите.
Празникът започна от ранни зори с набирането на върбови клонки за венчетата, както е било от стари времена. Свещеникът заедно с момичетата избраха най-разлистената върба, от която откършиха клонките. Над 100 венчета изплетоха девойчетата в работилницата в Златевата къща. Много деца не изтърпяха на изкушението и те да опитат.
Близо 15 години лазаруват момичетата от танцова формация „Балканджийче“ към еленското читалище. Стопанките на Камбуровия хан ги посрещнаха, както повелява обичаят, а те след песните и наричанията, тръгнаха из града да благославят. С песни и танци веселиха участниците в празника децата от „Бебровски славейчета“ и от „Празнична въртележка“ в Константин.
В двора на музейния комплекс пред погледите на всички оживяха стари занаяти. Малчуганите се надпреварваха да прихванат от грънчаря Валентин Димитров, чието грънчарско колело не спря през целия ден. Дърворезбарят Милчо Бонев пък показваше тънкостите на пирографирането върху дърво. За първа година участваха малките тъкачи от класа на Румяна Димитрова от СУ „Георги Измирлиев“ в ГорнаОряховица. Децата разпънаха малък стан и с видимо удоволствие показваха на всеки, който иска да опита.
Александра Гедзь е майстор на бисероплетене и флористика. Най-голям интерес имаше към декорираните яйца с бисери – стара руска традиция, която тя е побългарила с образи на светци. Стелиана Великова заедно със сина си Йордан продължават занаята на баща му Величко – копаничарството и се гордеят с това наследство. Най-щастливият ден за Марияна Гелова е когато млади семейства си купят от нейните творения. Много й се иска окото на българина да не поглежда към китайската стока, а да търси нашенското. Плетене на царевична шума показа Бистра Николова, а на дантела – Таня Станева. Малките скаути от Елена и ученици от Беброво се представиха с интересни предмети, изработени в часовете.
Старият Камбуров хан бе най-естественият декор за изложбата на младия етнограф Светослав Петров. Той представи девет старинни традиционни забраждания, които още в миналото силно са впечатлявали чуждестранните пътешественици. За да покаже цялата им прелест, Светослав извади от колекцията си и три носии, част от които са величествените шапки. Интересното е, че повечето от забражданията са възстановени от него по архивни материали.
Малко преди песните на весели лазарки да огласят двора, кметът инж. Дилян Млъзев откри празника и благодари на РСО „Централна Стара планина“ – патрон на Европейските дни на художествените занаяти, които ще станат традиция за възрожденския град, защото са израз на духа и здравите корени на балканджиите.
Празникът започна от ранни зори с набирането на върбови клонки за венчетата, както е било от стари времена. Свещеникът заедно с момичетата избраха най-разлистената върба, от която откършиха клонките. Над 100 венчета изплетоха девойчетата в работилницата в Златевата къща. Много деца не изтърпяха на изкушението и те да опитат.
Близо 15 години лазаруват момичетата от танцова формация „Балканджийче“ към еленското читалище. Стопанките на Камбуровия хан ги посрещнаха, както повелява обичаят, а те след песните и наричанията, тръгнаха из града да благославят. С песни и танци веселиха участниците в празника децата от „Бебровски славейчета“ и от „Празнична въртележка“ в Константин.
В двора на музейния комплекс пред погледите на всички оживяха стари занаяти. Малчуганите се надпреварваха да прихванат от грънчаря Валентин Димитров, чието грънчарско колело не спря през целия ден. Дърворезбарят Милчо Бонев пък показваше тънкостите на пирографирането върху дърво. За първа година участваха малките тъкачи от класа на Румяна Димитрова от СУ „Георги Измирлиев“ в ГорнаОряховица. Децата разпънаха малък стан и с видимо удоволствие показваха на всеки, който иска да опита.
Александра Гедзь е майстор на бисероплетене и флористика. Най-голям интерес имаше към декорираните яйца с бисери – стара руска традиция, която тя е побългарила с образи на светци. Стелиана Великова заедно със сина си Йордан продължават занаята на баща му Величко – копаничарството и се гордеят с това наследство. Най-щастливият ден за Марияна Гелова е когато млади семейства си купят от нейните творения. Много й се иска окото на българина да не поглежда към китайската стока, а да търси нашенското. Плетене на царевична шума показа Бистра Николова, а на дантела – Таня Станева. Малките скаути от Елена и ученици от Беброво се представиха с интересни предмети, изработени в часовете.
Старият Камбуров хан бе най-естественият декор за изложбата на младия етнограф Светослав Петров. Той представи девет старинни традиционни забраждания, които още в миналото силно са впечатлявали чуждестранните пътешественици. За да покаже цялата им прелест, Светослав извади от колекцията си и три носии, част от които са величествените шапки. Интересното е, че повечето от забражданията са възстановени от него по архивни материали.
