Осем души са загинали под първенеца на Алпите - Монблан за два дни, докато алпинистите от региона са чакали времето да се подобри, за да го атакуват. Това съобщиха участниците в експедицията, организирана от Туристическо дружество “Трапезица - 1902”, в чест на 50- годишнината на Алпийски клуб “Трапезица - 1957”. Припомням, че седем наши алпинисти покориха миналия четвъртък високия 4 808 метра връх в Алпите. На него стъпиха заместник - кметът Йордан Грозданов, Боян Димов, Виолета Богданова, Марияна Чернева, Боряна Иванова, Соня Гаврилова и Георги Хрисимов. На стотина метра под Монблан спря катеренето Ясен Долчинков, заради проблеми с дишането. В петък той и ръководителя на групата Боян Димов са смятали да тръгнат отново нагоре, но ураганен вятър със скорост 160 километра в час е попречил на двамата алпинисти.
“От тук заминахме с убеждението, че времето е хубаво и няма да имаме проблеми. Във френския град Шамони, обаче се оказа че съвсем не е така. Получихме прогноза, валидна за три дни, която предвещаваше дъжд, сняг и силен вятър. На практика тя се потвърди напълно, като ние си начертахме плана на изкачването до минути, следвахме го неотклонно и в крайна сметка спечелихме, защото шансът ни се усмихна, като ни даде час и половина горе без облаци и почти без вятър”, каза Йордан Грозданов. Той информира, че само за два дни, в които нашите са имали принудителен престой по пътя към върха са загинали осем души, които просто не са спазвали правилата.
“В понеделник тръгнахме от Шамони. Първоначално валеше дъжд, който скоро премина в суграшица и сняг. Заради каменопад не успяхме да използваме влакчето, което изкачва алпинистите нагоре и преходът с 25-килограмови раници на гърба се увеличи с четири часа, което ни забави и не успяхме да стигнем до хижа “Тет Рус” на 3167 метра надморска височина. Във вторник вече бяхме там, но силния вятър и снеговалежа ни принудиха да чакаме. Пред очите ни други алпинисти катереха през опасен улей, независимо че времето не го позволяваше. Видяхме човек да пада от 200 метра височина, лавина на съседен склон помете трима души. Наблюдавахме спасителни операции и всичко това ни действаше потискащо. През цялото това време е трудно да се каже, че сме почивали, защото първо бе много студено и второ в хижата, която бе претъпкана загасяха осветлението в 20.00 часа и всички лягаха. Около полунощ почваха да стават, да си приготвят закуска и до сутринта един след друг тръгваха. В четвъртък в четири часа сутринта поехме и ние. Преодоляхме улея, с помощта на котки, докато бе стегнат и поехме нагоре. Около 17.00 часа бяхме на Монбла, от където наистина гледката е чудна. Върхът е дълъг и по него има забити много знамена. Забихме нашите на България и на Велико Търново, и след час и половина престой поехме обратно. Горе имаше чешка група, която ни почерпи с шампаанско. Веднага след нас Монблан отново бе забулен в облаци и задуха силен вятър. Нощувахме в “Дом дю Гите” на 3800 метра. Там бяхме около 21.00 часа или на 17-т час от тръгването. Заварихме хижата претъпкана от хора и буквално преместихме краката на един от спящите, за да си освободим ъгъл на масата, на който да си сложим храната и да хапнем. После легнахме да спим под масите, но почивката ни бе кратка. Около полунощ нещо им стана на всички - скочиха, върху нас почнаха да падат раници, филии, бурканчета със сладко и т.н.”, разказа Боян Димов.
Ръководителят на експедицията специално отличи жените: Виолета Богданова, Боряна Иванова, Марияна Чернева и Соня Гаврилова, които са катерили без нито за момент да изостават от мъжете или да се оплакват от тежките раници. 54 евро е струвало спането в легло в хижите по маршрута към върха Монблан, но участниците във великотърновската експедиция не са плащали тази цена и от 11 нощувки по време на пътуването до Франция и обратно само две са прекарали в хоризонтално положение. Пет евро е цената на малка бира или бутилка минерална вода под върха. Повечето чужди групи са били водени от гидове, които дори са им приготвяли закуската. Въпреки, че са разчитали само на себе си или точно заради това алпинистите ни са едни от малкото, които не са допуснали инциденти и травми. Следващата цел на Алпийски клуб “Трапезица - 1957” е покоряването на връх Елбрус, висок 5642 метра, който е част от планинския масив Голям Кавказ.
“От тук заминахме с убеждението, че времето е хубаво и няма да имаме проблеми. Във френския град Шамони, обаче се оказа че съвсем не е така. Получихме прогноза, валидна за три дни, която предвещаваше дъжд, сняг и силен вятър. На практика тя се потвърди напълно, като ние си начертахме плана на изкачването до минути, следвахме го неотклонно и в крайна сметка спечелихме, защото шансът ни се усмихна, като ни даде час и половина горе без облаци и почти без вятър”, каза Йордан Грозданов. Той информира, че само за два дни, в които нашите са имали принудителен престой по пътя към върха са загинали осем души, които просто не са спазвали правилата.
“В понеделник тръгнахме от Шамони. Първоначално валеше дъжд, който скоро премина в суграшица и сняг. Заради каменопад не успяхме да използваме влакчето, което изкачва алпинистите нагоре и преходът с 25-килограмови раници на гърба се увеличи с четири часа, което ни забави и не успяхме да стигнем до хижа “Тет Рус” на 3167 метра надморска височина. Във вторник вече бяхме там, но силния вятър и снеговалежа ни принудиха да чакаме. Пред очите ни други алпинисти катереха през опасен улей, независимо че времето не го позволяваше. Видяхме човек да пада от 200 метра височина, лавина на съседен склон помете трима души. Наблюдавахме спасителни операции и всичко това ни действаше потискащо. През цялото това време е трудно да се каже, че сме почивали, защото първо бе много студено и второ в хижата, която бе претъпкана загасяха осветлението в 20.00 часа и всички лягаха. Около полунощ почваха да стават, да си приготвят закуска и до сутринта един след друг тръгваха. В четвъртък в четири часа сутринта поехме и ние. Преодоляхме улея, с помощта на котки, докато бе стегнат и поехме нагоре. Около 17.00 часа бяхме на Монбла, от където наистина гледката е чудна. Върхът е дълъг и по него има забити много знамена. Забихме нашите на България и на Велико Търново, и след час и половина престой поехме обратно. Горе имаше чешка група, която ни почерпи с шампаанско. Веднага след нас Монблан отново бе забулен в облаци и задуха силен вятър. Нощувахме в “Дом дю Гите” на 3800 метра. Там бяхме около 21.00 часа или на 17-т час от тръгването. Заварихме хижата претъпкана от хора и буквално преместихме краката на един от спящите, за да си освободим ъгъл на масата, на който да си сложим храната и да хапнем. После легнахме да спим под масите, но почивката ни бе кратка. Около полунощ нещо им стана на всички - скочиха, върху нас почнаха да падат раници, филии, бурканчета със сладко и т.н.”, разказа Боян Димов.
Ръководителят на експедицията специално отличи жените: Виолета Богданова, Боряна Иванова, Марияна Чернева и Соня Гаврилова, които са катерили без нито за момент да изостават от мъжете или да се оплакват от тежките раници. 54 евро е струвало спането в легло в хижите по маршрута към върха Монблан, но участниците във великотърновската експедиция не са плащали тази цена и от 11 нощувки по време на пътуването до Франция и обратно само две са прекарали в хоризонтално положение. Пет евро е цената на малка бира или бутилка минерална вода под върха. Повечето чужди групи са били водени от гидове, които дори са им приготвяли закуската. Въпреки, че са разчитали само на себе си или точно заради това алпинистите ни са едни от малкото, които не са допуснали инциденти и травми. Следващата цел на Алпийски клуб “Трапезица - 1957” е покоряването на връх Елбрус, висок 5642 метра, който е част от планинския масив Голям Кавказ.
