Едно писмо в бутилка сприятели българско и австралийско семейство. Валда и Франк Питман от най-западното австралийско пристанище Пърт пристигат през май във Варна, за да се видят със семейството на капитан Христов. Те знаят за него повече, отколкото близки роднини и съседи, редовно си обменят подаръци, снимки и информация за женитбите на децата, раждането на внуците, фамилните успехи и проблеми. Макар че никога не са се срещали, имат и общи приятели, а на къта „Австралия“ във варненския дом на вече пенсионирания капитан съответства кът „България“ в къщата на Питман на брега на Индийския океан, пише в-к "Преса".
Необичайната дружба започнала преди 21 години, разказват Виолета и Христо Христови, докато прелистват дебела папка с писма, картички и вестникарски изрезки. Завързала се от писмо в бутилка, пуснато някъде между Сингапур и Бразилия от варненеца, който през 1992 г. плавал като старши помощник-капитан на кораба „Йордан Лютибродски“.
„След 50-дневен ремонт в Сингапур в средата на януари тръгнахме към бразилски пристанища, за да товарим стоманени изделия. По време на прехода - 29 дни в едната посока и 31 обратно, виждахме само вода“, разказва кап. Христов. За да убие скуката от вахтите, той започнал да пише на гърба на стари морски карти писма с името на кораба, позивните и курса му, като добавял и собственото си име, домашния си адрес и уточнение за хобито си: „Събирам картички“. Написал 50-60 такива писма, слагал ги в празни бутилки с капачки на винт и ги мятал в океана.
Една петъчна сутрин на 1 октомври 1993 г., докато тичал с приятели и кучета край брега на Пърт, една от бутилките открил инженерът Франк Питман. Четири дни по-късно съпругата му Валда, бивша учителка по музика, изпратила първата картичка на варненския адрес, разбира се, след консултация с атласа къде изобщо се намират Варна и България. Оттогава кореспонденцията между двете семейства не е прекъсвала, а напоследък преминала в електронен вариант. Бутилката с писмото още не е отворена - то се чете през стъклото заедно с датата, на която е изпратено - 30 януари 1992 г., а приятелите на Франк и до днес продължават да търсят Нептунова поща при сутрешния си джогинг по брега.
„Имам престилка, изработена лично от Валда, с кенгуру отпред. Исках да Ӝ изпратя семена за цветя, но не ми разрешиха да ги сложа в колета. Те имат две дъщери - Алина и Кара, и четири внучета. Ние сме малко по-млади, със син и дъщеря и две внучки, които няма да пуснем на детска градина, за да може да се запознаят с цялото ни семейство“, планира отсега Виолета Христова. Все още не са избистрили програмата си, която ще включва и четене на кътани от 21 години писма и спомени, но са категорични: „Искаме да се почувстват много специални!“
