Политиците предават цивилизационните устои на Европа, смята варненският свещеник Василий Шаган, според когото вълната от бежанци е изкуствена и континенът ни не може я понесе. „Църквата трябва да се стреми да учи младите да живеят по-скромно, а не да се стремят към лукса на Европа, защото той доведе до разглезване и обезверяване на хората, до поквареност” заявява в интервю Дарик отец Шаган. Той е бесарабски българин, роден е в Тараклия през 1971 г. Завършва Софийската духовна семинария и богословие във Великотърновския университет. Живее във Варна от 2000 г. В момента служи в храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и ръководи Духовно-просветен център при храм „Св. Архангел Михаил”.
Отец Шаган, като християни как трябва да приемаме бежанците?
Това е най-сложният въпрос за християните и всички европейци, които са възпитани в християнска култура. В същото време тази прословута германска толерантност се е превърнала в съвременна криворазбрана добродетел, може би това е синдрома на Хитлеровите престъпления. Като добавим и не достатъчно добре премерените политики на големите сили можем да кажем, че сме в една патова ситуация. От една страна трябва да сме добродетелни към тези, които са избягали, да проявяваме към тях милосърдие и състрадание. Но от друга страна имаме изкуствена вълна, която нашият европейски и християнски дом не може да понесе. Това е едно цунами, независимо дали са мюсюлмани и християни, това са хора, които имат нужда, и тук е въпросът дали Европа може да отговори на тази нужда.
Трябва ли да се страхуваме от бежанците, има теории за заговор, целящ подмяната на населението на Европа?
Страхът ни трябва да идва оттам, че ние се видяхме неготови да приемем хора от друга култура и религия. Нашият мултикултурен модел не сработва днес и това го показват много държави, които се опитват да затворят границите си.
Това не ли шанс за църквата - ако не за връщане на влиянието й, то по поне за връщане към традиционните християнски ценности, които през последните години се заместват с либерални?
Това е шанс за цяла Европа да се опита да затвърди вярата в своите членове и да определи категорично своите граници. Както църквата трябва да определи своите граници, така и Европа трябва да определи своите културни и религиозни граници. Когато няма граници, мултикултурният модел не сработва.
Кой трябва да определи границите – политиците или някой друг?
Би трябвало политиците.
Силни ли са европейските политици?
Как ще са силни, ние виждаме как предават цивилизационните устои на Европа. В Европа се говори протоколно за културните и религиозни основи, а без тях не можем да градим бъдещето си. Доскоро беше хубаво, че имахме една християнска култура независимо дали си католик, протестант или православен. Сега има подмяна на ценностите, имаме сблъсък на две цивилизации и култури.
Папа Франциск призова всяка европейска енория и религиозна общност да приеме по едно бежанско семейство като жест на солидарност. Вие бихте ли се обърнали към вашата енория със същото послание?
Подобно обръщение означава отсреща да имаш хора, в които си заложил опит. Но когато нямаш хора, на които си проповядвал и си ги подготвил, тогава е трудно. Дори и да кажеш да приемем едно семейство - не се знае какво би се случило после. Аз трудно бих го казал по такъв категоричен начин. Християнското милосърдие не трябва да бъде поставено пред категоричен избор, особено когато се вижда или се усеща измама.
Има ли измама?
Мисля, че тази вълна на бежанци е нещо, което се създава изкуствено с цел да се променят нещата в Европа, но кой има интерес от това е съвсем отделен въпрос.
Измама ли е, ако бягаш не заради война, а за да търсиш по-добър живот?
Европа не може да отговори на хората, които искат да търсят по-добър живот. Църквата е длъжна днес да призовава хората не да се увличат в търсенето на по-добър живот, а да се учат да живеят живота, който им предоставен. Църквата трябва да се стреми да учи младите да живеят по-скромно, а не да се стремят към лукса на Европа, защото той доведе до разглезване и обезверяване на хората, до поквареност. В Европа все по-малко хора са религиозни. Когато младият човек иска да има къща и няколко коли, да работи в офис, независимо какво може да му струва това - явно нещата не са правилно измервани в неговото съзнание.
Могат ли християни и мюсюлмани да живеят заедно на един континент?
Разбира се, че могат и Близкият изток го показа. Въпросът е какво се случи в Близкия изток, че изведнъж християни и мюсюлмани престанаха да живеят заедно. Въпросът е кой подстрекава едните срещу другите, кой разбуни духовете на Близкия изток и защо. Дали този, свободният ислям, който създава своя държава, или някой друг има интерес. Моят отговор е, че това се случва изкуствено и го предизвиква някой, който претендира, че е велика сила.
