Своята позиция за отменената си изложба изпрати до медиите художникът Калоян Илиев – Кокимото. Писмото му е адресирано и до министъра на културата Петър Стоянович, до омбудсмана на Република България Константин Пенчев, до кмета Иван Портних и до директора на градската галерия във Варна Ванко Урумов (изпълняващ длъжността в момента е Пламен Георгиев).
Публикуваме дословно отговора на Кокимото.
На 28.02.2014 г. подписах договор за провеждане на временни изложби с Градска галерия – Варна, ЕИК 103735216, за периода 01.04.2014 г. до 05.05.2014 г. за възмездно ползване на зала № 15, находяща се на трети етаж н сградата на Градска художествена галерия – Варна, за провеждане на изложба «еротична нотка в колелата на християнската машина». Към датата на подписване на цитирания договор наименованието на изложбата бе известно за страните по договора и същото е посочено в него. Лицата, представляващи Галерията, са приели провеждането на изложбата, приели са ПЛАЩАНЕТО НА НАЕМНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, за което са издали данъчна фактура № 0000001310/04.03.2014 г. Един месец по-късно, на 01.04.2014 г. се започнаха множество атаки срещу мен от Община Варна, от Градска художествена галерия - Варна, както и от други такива, яваващи се трети страни по отношение на сключения между нас договор. Интересно обстоятелство е именно фактът как е подписан един договор, от правно лигитимирани за това лица, и как в един
по-следващ момент правата ми договора биват ограничавани с мотиви, извън въникналото помежду ни облигационно правоотношение.
Бях осведомен за издадена заповед от Директора на Градска художествена галерия – Варна, с която се отменя провеждането и откриването на изложбата.
На 08.04.2014 г. се проведе заседание на Обществения съвет по култура към община Варна, като същият излезе със становище, че е против провеждането на моята изложба с мотив, че „изложбата е срещу българското достойнство, християнски ценности и морал“.
В тази връзка и доколкото проблемът с провеждането на изложбата придоби доста сериозен облик, Моля да обърнете внимание на следното:
На първо място подписаният между мен и ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ «ВАРНА», чийто принципал е Община Варна, е в действие от 01.04.2014 г.Същият не е прекратен по взаимно съгласие между нас, не е анексиран и/или предоговорен, поради което договорените между нас условия са в сила. А правата ми по него са нарушени едностранно, доколкото бивам всячески възпрепятстван от ползването на наетото от мен простраство и съм обруган пулблично.
Т.нар. Заповед на Директора не би могла до породи правни последици по отоншение ан възникналото помежду ни наемно правоотношение. Заповед на Директора на ГХГ – Варна се явява вътрешен акт на лицето, изпълняващи административни функции в Галерията, и НЕ Е ПРАВОПРЕКРАТИТЕЛЕН ФАКТ досежно действието на договора.
Становището на Обществения съвет по културата към Община Варна също не поражда правни последици по отношение на сключения договор между мен и ГХГ Варна, а цели само и единствено НАНАСЯНЕ НА ОБИДА НА МОЯТА ЛИЧНОСТ КАТО ГРАЖДАНИН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, както и ме превръща в лице, което работи срещу «българското достойнство, християнски ценности и морал.»
Работата ми на млад модерен артист бе заклеймена като богохулство, а аз като еретик и най-големия провокатор по отношение на християнската вяра. Това е недопостимо и анормално действие от страна на обществени институции в XXI в., още повече провеждани в град, кандидат за европейска културна столица. Излаганите от мен експонати нямат съдържание, противоречащо на морала и добрите нрави.
Различни лица, в това число експертите, присъствали на Обществения съвет по култура към Община Варна, се изказаха, без обаче да са видяли реално творбите ми. Не се съобрази и факта, че изложбата ще бъде показана в закрито пространство, без да бъде натрапвана на лица, чийто вкус не задоволява. В закрита изложбена зала влизат само и едниствено посетители, проявили лична воля и желание, т.е. обидените от мен представители на различни обществени кръгове, НЕ са задължени по никакъв начин да разглеждат експонатите на изложбата.
Кметът на Община Варна заявява, че Варна не е всеядна. А въпросът ми, като гражданин на град Варна, какво яде Варна?
Може ми са по-подходящи излаганите от построената в съседство на Градска художествена галерия евангелистка църква? Може би непристойните рекламни билбордове са по-подходящи за показване и не уронват морала на обществото? По уличите на града е пълно с представители на различни секти и нерегистрирани вероизповедания, които безпрепятствено контактуват с децата ни. Нима те са по-угодни за обществото и за Община Варна?
Но, уважаеми дами и господа, въпросът е как на един млад и модерен художник, който не е на заплата, който честно изкарва прехраната си, без да тежи на общинския или републикански бюджет, биват вменени действия срещу «българското достойнство, християнски ценности и морал». Изведнъж се явиха експерти и радетели на културата в град Варна, които години наред не са имали поле на изява, собствено творчество или работа, която да подпомага културните дейци в града. И налагат цензура, с всички способи. Цензура, сравнима с лова на вещици през Средновековието.
С уважение: Калоян Илиев
