В събирането на средства за изграждането на паметника на цар Самуил, който предизвика множество полемики, са участвали и варненски ученици от Първа езикова гимназия. За да се включат с личен принос в изграждането на монумента, който струва над 100 000 лева и е финансиран основно от фондация „Българска памет", те са събрали средствата чрез благотворителен базар. Един от организаторите на училищната кампания е бил Кристиян Бегажев, който вече е завършил средното си образование и е студент в Англия. От няколко седмици на пазара е и първата му книга „Децата на България“.
Кристияне, как решихте със съучениците си да съберете пари за паметник на цар Самуил?
Идеята беше на учителя ни по история г-жа Мария Симеонова. Искахме да допринесем за каузата на фондация „Българска памет“ и на д-р Врабевски. С мои съученици помогнахме в организирането на благотворителен базар. Много ученици донесоха храна, която после беше продавана на останалите. Може да се каже, че голяма част от учениците в Първа езикова гимназия се включиха в организацията или с дарения. Отделно имаше кутия за дарения, в която с изненада открихме банкнота от 100 лева.
Защо цар Самуил?
В България няма нито един паметник на цар Самуил, а в столицата ни няма паметници на български владетели – има повече чужди паметници отколкото български. Също така настъпваше годишнината от смъртта на цар Самуил и това беше един добър повод.
Какво е твоето мнение за историческата личност на цар Самуил?
Много хора казаха негативни неща за него, но може би те са чували за битката край село Ключ. Цялото наследство, оставено от цар Самуил, обаче е доста богато и значимо. Това е човек, който е водил България близо 40 години в борба на живот и смърт с Византийската империя. България пада под византийска власт след неговата смърт. Той е човек, който на моменти е правил България дори по-силна от Византийската империя.
Как си обясняваш всички негативни реакции покрай откриването на паметника?
Не знам как да си ги обясня. За мен е необяснимо, тъй като подкрепям паметника. Може би някои хора търсят евтина слава, може би наистина са против паметника – лично убедени са, че не трябва да е там или не трябва да съществува. Бих ги попитал обаче къде бяха през последните две години, защото тази инициатива не е от вчера. Защо две години мълчаха, а днес вдигат голям пара?
Какъв е според теб проблемът с паметника – историческата личност, скулптурата, мястото или има друга причина?
Противниците на паметника цитират всички тези причини. За мен паметникът е прекрасен, но това вече е въпрос на лично мнение дали човек го намира за красив. За местоположението не мога да кажа много, но не смятам, че доводите на противниците са особено основателни.
Има ли кампания за заличаване на моменти от българската история или за пренаписването й?
Може би има хора, които с добри намерения желаят да пренапишат историята ни, но в действителност само вредят. Историята твърде често става заложник на политически интриги. Това трябва да спре, но може би е доста турболентен периодът, в който е нашето развитие.
Например, имало ли е турско робство и трябва ли да го наричаме така?
Естествено, че трябва да го наричаме турско робство. Противниците на термина изтъкват, че социално-икономическата система не е била робство и тя наистина не е била – по-скоро е приличала на феодализъм. Но когато хората говорят за робство, те нямат предвид, че буквално сме били притежавани от турските господари. По-скоро говорят за липсата на свобода, за потисничеството, за липсата на равноправие на българския народ.
Заедно със съученици организирахте протести срещу отпадането на предмета история от учебната програма. Каква история се учи в училище, какво мислиш за учебниците?
Учебниците, по които учехме, до голяма степен се придържат към това, което аз намирам за историческа истина. Знам, че има проблем с учебниците за по-малките класове, но тези за 12. клас бяха доста прилично написани. Не с всичко се съгласявах, но като цяло бяха добри.
Завършил си вече училище, с какво се занимаваш в момента?
Първа година студент съм в английския град Бат, уча политология и международни отношения. Имам писателски наклонности, сега издадох първата си книга „Децата на България“ - един тъничък сборник с есета и разкази на историческа тематика, чиято обединяваща тема е България.
Защо избра да учиш в чужбина?
Защото в чужбина мога да получа по-добро образование. Важното е да вземем всичко, което можем от чужбина, а не те да вземат нашите умове, както често става.
Смяташ да се върнеш в България?
Такова е намерението ми.
А какво е намерението на твоето поколение?
Голяма част от младите българи също искат да се върнат и да живеят в България. Те нямат нужда от причина, а от възможност. Понякога просто нямаш възможност и когато не можеш да се реализираш тук, естествено е да потърсиш работа в чужбина. Според мен това е по-големият проблем, а не толкова желанието.
За коя друга личност би организирал кампания за събиране на средства за паметник?
Надали ще е една личност. Ако зависи от мен, бих издигнал паметник на колективния подвиг на българския народ през последните два века – на неговите борби и успехи, дори напомнящ за неговите падения.
Какво мислиш за снимките с неприлични жестове пред паметници Васил Левски, които се появяват във „Фейсбук“?
Невежеството е разпространено навсякъде – не само в България, но и в чужбина. Например във Великобритания не уважават кой знае колко паметниците си. Нека не мислим, че сме единствената нация с проблеми, в която има национален нихилизъм. Естествено, че тези хора трябва да бъдат открити и подобаващо санкционирани. Но не мисля, че някакви единични случаи говорят показателно за състоянието на българската нация.
Какво трябва да се направи, за да се преодолее националният нихилизъм?
Целенасочена политика в образованието. Трябва не просто да изучаваме разни неща, които после забравяме. В училище децата трябва да бъдат възпитавани от малки не само в граждански ценности, но и в родолюбие. Естествено, без да се стига до краен национализъм, шовинизъм или ксенофобия. Трябва да се стремим да еманципираме всички в българското общество.
Като че ли се правят опити на всяка проява на патриотизъм и родолюбие да й бъдат залепени етикети на фашизъм и ксенофобия?
На родолюбието и патриотизма може да им бъде сложен друг етикет и това е национализъм. Национализмът е толкова широко понятие и често се казва, че страда от шизофрения. Левски е либерален националист, но можем да кажем, че националист е и Хитлер. Много е лесно да представиш като лошо нещо хубаво, само защото можеш да му сложиш етикет. Трябва да правим разлика между патриотизъм, родолюбие и ксенофобия.
Истерията срещу паметника на цар Самуил съвпадна с избиране на „Време разделно“ за любим български филм. Съгласяваш ли се с критиките, че филмът е поръчков?
Само защото на някакви критици им се дава равна възможност за изява по медиите, не смятам, че това е представително за общественото мнение. Смятам, че в огромното си мнозинство българският народ подкрепя избора на „Време разделно“, както и паметника на цар Самуил.
