Йозеф Гьобелс убива шестте си деца, за да не станат за посмешище

За първи път на българския пазар се публикуват дневниците на Гьобелс от последните дни на живота му

Преводачът на дневниците на Йозеф Гьобелс Павлин Павлов.  
Преводачът на дневниците на Йозеф Гьобелс Павлин Павлов.   / снимка: Дарик Варна
За първи път на българския пазар се публикуват дневниците на Гьобелс от последните дни на живота му
Йозеф Гьобелс убива шестте си деца, за да не станат за посмешище
101573
Йозеф Гьобелс убива шестте си деца, за да не станат за посмешище
  • Йозеф Гьобелс убива шестте си деца, за да не станат за посмешище
За първи път на българския пазар се публикуват дневниците на д-р Йозеф Гьобелс, който е министър на пропагандата и една най-високопоставени личности в Третия райх. Той оставя десетки томове спомени, а откъсите, които сега се издават, са от последните дни на Втората световна война и от живота му – от 1 март до 11 април 1945 г. След това Гьобелс влиза в бункера на Хитлер заедно със семейството си и повече не излиза от него. 

„Тези дневници Гьобелс не ги пише за собствено удоволствие, а изпълнява докрай мисията си да остави за бъдещото поколение и за бъдещото възраждане на Третия райх документ, с който да се види как са се справили в този отрязък от история им”, обяснява пред Дарик преводачът им Павлин Павлов

За автентичността на дневниците свидетелстват стенографите на Гьобелс, които са ги писали под неговата диктовка. Фотокопия от тях са запазени във Военния архив в Москва. Според Павлов това е най-интересната част от дневниците на идеолога на националсоциализма, защото са писани в екстремна обстановка, когато човек показва най-добре своята същност. 

Хитлер и Гьобелс докрай са се надявали на обрат във войната, но не посредством спечелване на военно сражение. Много често се повтаря мисълта „Трябва да останем прави, докато тази коалиция се разпадне. Ако се разпадне, докато ние сме на колене, няма да има никакъв смисъл”. Това е и мотивът те да карат войските да се сражават докрай, чакайки да се случи нещо с коалицията на съюзниците. Исторически погледнато, това е една от заблудите им. Бих казал, че това е вътрешното им морално оправдание, което ги е карало все пак да не се предават така лесно”, заявява Павлин Павлов. 

Ден след самоубийството на Хитлер край на живота си слагат Гьобелс и съпругата му Магда. Преди това двамата умъртвяват шестте си деца

„Гьобелс е съзнавал, че в бункера ще сподели съдбата на Хитлер, който е отказал всякакви опити да бъде изведен. Популярни са различни версии дали е останал, или не. Но категорично е доказано, че точно Гьобелс е останал. Който допуска, че умъртвяването на децата му е дело на параноик или откачен психопат, се заблуждава. Това решение дълго е обсъждано с жена му. Магда Гьобелс го е преживяла много мъчително, но никога не е поставяла под съмнение своята позиция, че ще подкрепи своя мъж в решението му. А то изглежда в голяма степен логично, ако се вземе предвид обстановката. Гьобелс твърди, че не желае да остави децата си за посмешище на съюзниците и предварително вижда, че те няма да имат нормален живот като негови наследници”. 

В дневниците на Гьобелс от последните дни на Втората световна война името на България се спомена съвсем бегло на няколко пъти. 

„Единият момент засяга разстрела на офицери и генерали от царската армия. За тях казва, че ще консумират собствената си заблудата, че комунистите ще им останат благодарни, след като са им позволили така лесно да вземат властта”.

Дневниците на Гьобелс показват до каква степен идеологията на националсоциализма е опасна не само за противниците й, но и за поддръжниците й, смята преводачът Павлин Павлов. 

„Без съмнение, Гьобелс е един изключително грамотен в своята област човек, довел до съвършенство пропагандата като оръжие за въздействие върху масите. То се вижда от историческия факт, че цял един народ беше до такава степен омаян от идеята за расовото си превъзходство, че тръгна да воюва срещу всички европейски народи. Това до голяма степен е дело на Гьобелс. Ако в първия си етап националсоциализмът се е грижил за просперирането на немската нацията и с факти е доказал своята ефективност при управлението на държавата, то след 1939 г. вече нещата са зле. Но едното е трябвало да доведе до другото. Никой нямаше да повярва на пропагандата на Гьобелс, ако не бяха фактите за благосъстоянието на немския народ. Това е логиката на тежката съдба, която се стоварва върху немския народ, като и до днес виждаме до какви последици води. Вграденото в немския народ чувство за вина води до такива мероприятия като приемането на мигранти, за да не би някой някога да ги обвини, че проявяват човеконенавист към други народи”. 

Цялото интервю с Павлин Павлов може да чуете в звуковия файл.