Употребата на аспартам, който е предмет на много дискусии, не крие риск за здравето. Това заяви за Дарик проф. Стефка Петрова от Националния център по обществено здраве и анализи.
Има много експериментални данни, които показват, че аспартамът може да има вреден ефект върху човешкия организъм. Голяма част от тези изследвания обаче не отговарят на изискванията на съвременната епидемиология, подчерта проф. Петрова.
Аспартамът не е опасен в количествата, в които се използва в хранителните продукти и специално в безалкохолните напитки. Това е официалното становище на Европейския орган по безопасност на храните. Оценката е направена миналата година по искане на Европейската комисия и на базата на строги критерии.
На базата на теоретичните постановки не би трябвало аспартамът да е вреден дори при най-големите консуматори. Това обаче зависи от индивидуалната реакция на всеки човек, от неговата способност да детоксикира, обясни експертът по хранене и диетология.
Аспартамът е изкуствено получен подсладител и приблизително 200 пъти по-сладък от захарта. Европейският му код като хранителна добавка е Е951.Поради ниската си калоричност масово се използва за подслаждане на безалкохолни напитки, както и в някои медикаменти. Използва се при приготвянето на дъвки и бонбони без захар. Среща се и в много видове боза.
Съдържанието на Е-та в бозата не я прави вредна, смята проф. Стефка Петрова.
Рядко се намира вече боза, която да е със захар, вместо със синтетични подсладители. От това страда вкусът на самия продукт, защото захарта води до една по-значителна ферментация, бозата е по-резлива и приятна, с истински натурален вкус, независимо, че става по-калорийна.
За да се ограничава употребата на изкуствени подсладители, бозата не се препоръчва на деца до 3 години, поясни един от водещите ни специалисти в областта на хранителната политика.
