Варненски майки, подкрепени от Сдружението на родителите на деца със спина бифида и хидроцефалия, изпратиха отворено писмо до министъра на финансите и министъра на здравеопзването от служебния кабинет, както и до управителя на Здравната каса заради отказа й да поеме разходите за катетри за деца с увреждания.
Зад сдружението, което е варненско, стоят истински майки и бащи и пораснали вече деца. А интермитентните катетри са специфичен консуматив, чрез който децата се предпазват от урологични инфекции, постоянно антибиотично лечение, увреждане на бъбреците.
Семействата в България отделят между 100 и 500 лв. всеки месец, за да ги осигурят на децата си. „Има хора, на които този разход няма да се стори толкова голям, но той е постоянен и се добавя към всички останали разходи за рехабилитация, колички, проходилки, които държавата също не покрива”, обясняват майките. Още през февруари 2012 г. те започват кампания.
„Изпратихме десетки писма до МЗ, НЗОК и други нституции, в които обясняваме проблема и че желаем да се срещнем, за да потърсим решение. От тогава се смениха четири правителства. Успяхме да задвижим колелата на държавния апарат и да направим две крачки в желаната посока:
• МЗ е изискало и е получило становище от националния консултант по урология, където е предложено интермитентните катетри да бъдат поети от държавата
• НЗОК е направила своите проучвания за броя на хората със спина бифида и хидроцефалия, които се нуждаят от катетри и за разходите за консуматива”, посочи председателят на сдружението Славея Костадинова.
Но последното писмо от касата от 19.08.2014 г. уведомява родителите, че в разчетите на бюджетните средства за 2015 г. не се планира тя да поеме този вид консумативи за децата.
„Като родители, представители на пациентска група и НПО, сме опитали всички позволени средства, за да осигурим на децата си по-добро здраве. С писмата си държавните институции се опитват да ни убедят, че финансовият фактор стои над становището на националния консултант по урология, практиките в ЕС и реалните здравни нужди на децата ни. За нас истината е, че управленската немощ и неспособност да се осигурят нужните средства, излагат на сериозен риск здравето на българските деца. Подобно отношение създава усещането не за нехайство, а за геноцид срещу хората с увреждания”, казват в писмото си майките.
