социални мрежи
социални мрежи / iStock/Getty Images
В частна старозагорска фирма събират на входа мобилните телефони на служителите си, а единствената връзка на работещи във военизирано ведомство са стационарните телефони. За това сигнализирали граждани на среща с представители на КНСБ при представянето на проект „Парламент на работеща България”.
 
Целта на проекта е да анализира събраната информация за нарушаването на трудовите, социалните и гражданските права в България, да консултира и подкрепя засегнатите физически и заинтересовани юридически лица, да защити интересите и потребностите на трудещите се както и да насърчи партньорството и развитието на диалога между гражданите, институциите, синдикалните структури и неправителствения сектор.
 
Проектът ще се реализира до началото на януари 2020 година и е на стойност близо 84 хиляди лева.
 
КНСБ организира в Стара Загора първата от общо 28 срещи в цялата страна. Освен традиционните теми от трудовото законодателство и неспазването му, на преден план работещите поставили и две нови теми: стрес и насилие на работното място и регулация на социалните мрежи.
 
Бързи проучвания във фокус групите показали, че големите западни фирми налагат техни регулации спрямо използването на социалните мрежи, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. По думите му, въпросите, свързани с това кога и какво може да се публикува в личния ФБ профил по време на работа, е нов и деликатен въпрос, който все още не решен в нашето законодателство. „Този въпрос поставя възможности за цензура и създава едностранни правила, които не са договорени, а това пък води до стрес на работното място. Важно е да се регламентира и как началниците използват социалните мрежи спрямо подчинените си. Наскоро във Франция беше приет закон, който е добър пример за обща регулация. Според него, шефовете нямат право да поставят задачи на работниците си, използвайки социалните мрежи или електорнната поща във времето между 18.15 и 7.00 часа сутринта”.
 
Последните данни сочат, че работещите у нас най-често използват социалните мрежи между 13.00 и 15.00 часа през работната седмица.
 
„Нашата амбиция е освен да анализираме данните от срещите в страната, да изградим мрежата „Работеща България”-платформа от местни свободни мрежи, в които работниците, дори и тези, които не членуват в синдикати, да могат да изказват искания мнения или препоръки. Важно е да предложим решения по проблемните теми и да се чува гласа на неорганизираните в синдикални организации български работници”, поясни лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
 
Синдикалните членове у нас са едва 20-25% от всички работещи и наети лица.