Проф. д-р Генчо Начев е роден на 9.XI.1951 г. в Казанлък. Потомствен хирург.
Дядо му по майчина линия- Генчо Хаджигенчев е бил е адютант на 4-а дружина в 23-и пехотен Шипченски полк.
Проф. Начев завършва Медицинска академия - София през 1975 година.. Кариерата си започва в хирургията на Окръжна болница - Стара Загора, след това е във Военна болница - Пловдив и в Клиниката по сърдечносъдова хирургия в МА - София.
Бил е зам.-директор и директор на НЗОК. От 2000 г. завежда Катедрата по сърдечносъдова хирургия на МУ - София. От 2006 г. ръководи СБАЛССЗ „Св. Екатерина". Създава Клиника по кардиохирургия към УМБАЛ „Св. Георги"- Пловдив, през 2002 г. и Клиника по кардиохирургия към МБАЛ "Света Марина" във Варна през 2005 г.
Специализирал е в Меката на кардиохирургията в Хюстън, при проф. Дебейки.Награден е с най-високото отличие - орден "Стара планина". Почетен гражданин на Казанлък. Има над 250 публикации, 4 учебника и монография. Съавтор е на книгата "Историята на 23-и пехотен Шипченски полк". Развива благотворителност, но отказва да говори за това, защото истинското добро не търси гласност.
Обича Казанлък и използва всяка възможност да се връща в родния дом.
Член на УС на фондация " Българска роза".
Естет- в работата и в живота. Спортува. И пуши.
Последното обяснява с философското: " Сумата от всички пороци е константа!"
-Проф. Начев, за всичките тези години лекарска практика колко сърца ще държали в ръцете си?
За всичките тези години, в които оперирам сърца, са повече от 11 хиляди.
- А как разбирате кое сърце е на добър и кое на лош човек?
- По сърцето не може да се разбере. Сърцата на всички хора са еднакви, както и цвета на кръвта на хората е еднакъв, независимо от пол, раса, образование, произход.
- Защо в последно време водим класацията в Европа по сърдечно-съдови заболявания? Това въпрос на лоша здравна култура ли е, на лоша превенция ли е или е невярно като статистика?
- За съжаление тази статистика е вярна и това не е нещо, което е станало от вчера за ден, а това е резултат от натрупване през годините на много негативни фактори. Първият от които е нездравословният начин на живот. Това включва в себе си липса на движение, неоправдана прeумора, стресова ситуация, изключително лошо хранене с много сол, подправки, тлъсти меса, ниска здравна култура, което води след себе си неизследване на здравословното състояние . Води до некоригиране на високо кръвно налягане, несвоевременно лечение на някои странични заболявания, като диабет. Всичко това се натрупва и се проявява с различни по рода си сърдечно-съдови заболявания. В края на краищата около 66% от смъртността в България е в резултат на сърдечно-съдови заболявания.
-Всичко това проф. Начев само заради факта, че повечето българи нямат достатъчно пари за лечение ли е или има и друга причина?
Това е заради лоша здравна култура. Тук не става дума само за пари, защото богятият също има такава лоша здравна култура. Тук има друго: то е, че богатите хора имат по-голяма възможност за пътуване в чужбина, за да се срещат с хора с висока здравна култура, за да изпитат удоволствията от живота, по-дълго време, а парите предполагат изпитване на удоволствие от живота. Това дава възможност на тези богати хора постепенно и полека да променят начина си на живот, манталитета си и да започнат да обръщат внимание на здравето си.
- ..докато бедният е по-обречен...
Бедният е обречен, защото той не може да си позволи храните, които трябва да има: повече зеленчуци, повече плодове финни меса, повече риба. Всичко това има значение. Възможностите за спорт и практикуването също са важни. Тук не говоря за професионален спорт, а за активно движение.
- В този смисъл има ли нужда от конкретна държавна политика срещу бума в сърдечно-съдовите заболявания ? Някаква конкретна профилактика..
Трябва да се знае, че профилактиката е единствено функция на държавата. Тя не е функция на лекарите, не може да се иска от тях това . Лекарите могат да бъдат консултанти, не може да се иска те да правят профилактика, това е работа на държавата. Лекарите могат да са експерти, които при поискване от държавата да дават мнение какво трябва да се направи, за да се осигури профилактика на населението. В цял свят профилактиката е държавна политика, тове не може да се иска от лекарите.
-Има ли реално в България такава профилактика?
-Не.
-Няма защото какво: пак опираме до пари, воля?
Опираме на първо място до това, че в здравеопазването не е приоритет в България. Доказателство за това е факта, че в националната програма 20/ 20 здравепозването като приоритет не фигурира. Второто което е, че в България се отделят най- малко средства за здравеопазване в цяла Европа на глава от населението. Най- ниският процент от БВП на Блъгария е за здравеопазване, пак сравнено с останалите европейски страни - само 4% от БВП отиват за здраве. Това е въпрос на приоритет! България е бедна страна, нисък е БВП. Не я сравнявам със Швейцария примерно, където парите за здравеопазване са равни на целия БПВ на България. В една Швейцария например 11% от целия БВП се разпределя за здравеопазване. Така че не може да се иска с тези пари да имаме добро здравеопазване. Дори си мисля, че това здравеопозване , което имаме е много- много по-добро от реалните пари, които се отделят за здравеопазване.
-Мит ли е, че виаграта убива? Има информации, че тя всъщност се използва за профилактика и то именно в сърдечно-съдовата област. Вярно ли етова?
Вярно е това, че използваме виаграмата в сърдечната хирургия, за следоперативно лечение, за разширение на малките капилярни съдове на белия дроб и по този начин помага на пациента.
Значи не убива сърцето на българския мъж, а напротив: лекува го?
Не може да се каже така. Има определени показания, при които виаграта помага и лекува, но в други случаи -не. Ако предварително има увреждане по коронарните съдове на сърцето, има стеснение, може да причини запушване и инфаркт.
- Имате ли информация какво става с казанлъшкото отделение по инвазивна кардиохирургия? Преди 4 години тук се направиха няколко интервенции и май всичко приключи дотам?
-Нямам много информация какво става с това отделение, защото то е частно. Направено е от частен инвеститор, който няма нищо общо със здравеопазването. Поради факта, че трябваше да се помогне на града, аз съм изпратил мои сътрудници, които работят в него. И в момента мой сътрудник идва всеки петък тук и извършва съответните интервенции. Отделението работи със Здравната каса.
-Професор Начев, мечтата ви е била да станете боклукчия. Как тази мечта стигна до кардиохиругията?
Мечтата ми е свързана с любовта ми към конете. Преди години сметта тук се събираше с каруци , а каруците се караха от коне. Моята любов /една от моите любови/ и досега си остават конете. Исках да стана боклукчия, за да карам кон.
- А лекарската професия, от баща ви ли е страст? Всеизвестен факт е, че той е бил един добър лекар тук.
-Баща ми беше хирург. Така или иначе бях решил да се занимавам с медицина, да продължа да уча в областта на медицината, след като завърших тук математическа паралелка. Баща ми не ме е разубеждавал, но не ме е подтиквал. Той още тогава виждаше, че ситуацията в областта на медицината и здравеопазването не е благоприятна, защото и по онова време не се отделяха достатъчно средства, нямаше дори възможности за развитие на лекарите, но винаги е вяаавл, че нещата ще се подобрят. Докато учех имах прякор- викаха ми Докторът. Казах си, че някак не стои добре, не е върви визитката ми да изглежда "инженер Начев, тире Докторът" и така останах .. в медицината.
- И този ученически прякор се превърна в официално обръщение?....
Да. Така стана. Вече няма прякор.
- Знам, че сте черковен човек. В този смисъл, кога онзи Отгоре помага на медицината и на лекарите или винаги решава Той?
Абсолютно винаги решава Той. Това, което не върши медицината, се намира в неговите ръце.
-Кога хора като вас се уповават на Него?
Професията ми е дала хиляди доказателства, че ние сме пионки, оръдие в ръцете на някаква по-висша сила. Дали е Бог, дали е нещо друго, не коментирам.
- Значи чудеса стават?
Абсолютно!
- А имате ли голямо Чудо в професията си?
Непрекъсното се случват някакви чудеса. В повечето случаи са положителни. Само преди месец оперирах пациент, който по всички правила, трябваше да умре. Но той оживя. Както казват някои, въпреки всички намеси на докторите, той оживя и сега е добре. Наложи се да му слагаме изкуствено сърце - помпа, с отворен гръден кош, излезе с показатели, несъвместими с нормалния живот, но той се оправи. Пациентът бе на 67 години. Така че, ето ви един пример за това, че винаги онзи Там, не ние.
- Байпасът- това ли е панацеята за болното ни сърце?
Няма панацея в медицината! Няма лекарство, което да лекува всичко. За всеки начин на лечение има определени показания и в зависимост от това какви са те, се прилага едно или друго лечение. Байпасът е един от методите за лечение на исхемичната болест на сърцето. Исхечмичната болест на сърцето е заболяване, което се лекува от няколко специалности и затова Европейската асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хиругия и Евпопейското дружество по кардиология се събраха, избраха една комисия и издадоха едно ръководство, което казва, че исхемичната болест на сърцето трябва да се лекава от тим- отбор от лекари. В този отбор трябва да има сърдечен лекар, терапевтичен кардиолог, който лекува с лекарства , интервенционален кардиолог, който лекува с катетри и интервенции и сърдечен хируг, който лекува с хирургия. В това ръковдство много строго е указано кога може да се прави стенд, кога може да се отиде на операция, кога може да се лекува само с лекарства. И двете дружества в България- по кардиохирургия и по кардиология, също са преподписали и приели този европейски документ и са признали, че го приемат и ще го прилагат, но за съжаление на много места това все още не се спазва. Болните се лекуват само от един лекар: няма второ, трето мнение, което е задължително в Европа. На болните не се обяснява за како става дума. Ако се иска неговото съгласие, така наречено "информирано съгласие", то е безкрайно неинформирано съгласие. Обяснява се на пациента само от един човек, който е на входа и на изхода- това е кардиологът, той не винаги казва всичко. Разбира се има и много добросъвестни кардиолози, които насочват пациента точно там, където трябва, според показанията им. И според това ръководство. Но за съжаление контролът върху тези неща е непълноценен в България, все още. А той трябва да се извършва веднъж от Здравната каса, защото в алгоритъма на клиничните пътеки това нещо е заложено. И втори път от Министерство на здравеопазването.
-Три пъти вече ви канят за министър на здаревопазването и вие три пъти все отказвате. Защо?
Първо: Всички покани си били неформални, тоест не са официализирани, а в приятелски разговор. Второ: на всички съм казвал, преди да ме поканят, че здравеопазването не е приоритет в България. И да слезе някой с ореол на главата не може да го оправи, защото няма желание да се оправи. За да остане някой министър в историята, той трябва да проведе мероприятия, които няма да бъдат добре приети в началото нито от съсловието, нито от пациентите. А всъщност в рамките на 6 месеца ще се разбере, че става много по-добре: както за пациентите, така и за съсловието. Но това са непопулярни мерки, но някой тярбва да ги извърши! Второто което е, когато някой става министър , трябва да знае каква програма ще се изпълнява от съответната партия и той самият да има програма, а не политическата партия пише една програма, която след това никой не изпълнява. Тя е такава ,че може да накара гласоподавателите да гласуват за тази партия, но не е реалистична за изпълнение. Програма е тогава, когато се казва: в първите два или три месеца ще направи това, това и това. Финансовата обезпеченост на това, което предлагаме с тези и тези средства, тоест да има конкретика. Хората обичат да им се говори конкретно. Тогава може да се изпълнява. И тъй като това е трудно нещо, то всеки пуска разни програми, в които се обещава да се свали слънцето на земята,раят да бъде тук и т.н. А това е неизпълнимо. Хората се лъжат, гласуват и накрая недоволстват. Другото, което трябва да се направи е, че ако се прави политическа програма трябва още преди изборите да се каже: ако спечелим властта този ще е министър на здравето, другият -на финансите, те са запознати с програмата ни и ще трябва да я изпълняват от първия ден. И понеже това не може да стане, а хаосът, който съществува е удобен на много хора, нищо че народът иска да се променят нещата, не се и променя нищо.
- Вие сте и член на УС на фондация "Българска роза". Тази година Община Казанлък предпочете да не общува с фондацията, която години наред огранизираше съвместно с нея Празника на розата. Имаше и малко по-хард действия от страна на общинското ръководство спрямо фондацията, казаха се силни думи.. Обиди ли ви това отношение?
-Първо трябва да ви кажа, че аз не съм човек, който много лесно се обижда. Не ми беше обаче приятно, че зад гърба на фондацията се извършиха някои действия, които не са характерни за интелигентни хора, меко казано. Веднага трябва да кажа, че след всичко, преди няколко седмици имах възможността да се срещна с кметицата госпожа Стоянова. И госпожа Стоянова показа, че доста емоции са надделяли в онзи момент, имала е амбицията да покаже някои неща, което не е лошо. Аз го примам, мисля, че е хубаво човек да бъде амбициозен. И съм склонен да оправдая, пак казвам, липсата на интелигентен подход. А начинът на действия спрямо фондацията показваше, че няма интелигентен подход. В края на краищата ние сме разумни хора. Специално аз никога не съм имал някакъв материален интерес от тази фондация, а напротив. Гледал съм да давам, да помагам. А и идеята на тази фондация беше да работи в полза на обществото: дали това ще е в полза на развитието на розопроизводството, или ще е конкретна кауза или подпомагане на талантливи деца, във всички случаи ще са все действия в полза на хората, на обществото на Казанлък. Друг е въпросът, че и фондацията сигурно не е изпълнявала всички задачи и функции, които са й делегирани. И затова сега предстои УС на фондацията, който пък ще насрочи ново Общо отчетно-изборно събрание, на което да се избере нов УС , да се поставят целите на фондацията, ясно и прагматично, залегнали в Устава на фондацията, да се каже ясно с какви средства ще се изпълняват съответните цели. Разбира се, госпожа Стоянова като кмет на общината е и по право член на УС на " Българска роза", тя ще присъства. От проведения между нас двамата преди няколко седмици разговор, аз имам уверението и моето лично усещане е, че ще можем да работим заедно с Общината.В края на краищата, ако се подходи разумно, фондацията може да е полезна основно и за работата и дейността на Общината.
-Още ли вярвате в поличбата, че правенeто на добро пази от болести и нещастия?
Разбира се.
- Това от личен опит ли е или вътрешно усещане?
Въпрос на много логика е. Когато правиш добро, изпитваш удоволствие. То е за теб, не за този, на който го правиш., защото той винаги се чувства неудобно, задължен. Удоволствието, щастието, радостта от правенето на добро е за теб. Когато подаряваш на някой нещо, удоволствието е твое, защото правиш подарък и радваш някой. То не за този, който получава подаръка. Когато се прави добро, това е акумулиране на голямо количество позитивна енергия. А позитивната енергия води до здраве и добро самочувствие. Даващият е щастлив човек и положителната енергия е щитът му.
- На финала личен въпрос: Здраво ли е вашето сърце?
Относително.
- Ако някой го отвори, какво ще намери вътре?
Дано само не разбера.
