Тази година се навършват 127 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Община Стара Загора съвместно със Старозагорския военен гарнизон организират тържествените чествания по случай националния празник.
Програмата за 6 септември е следната:
9:30 часа - Парк на Втора механизирана бригада - Поднасяне на венци и цветя пред паметника на загиналите в Сръбско - българската война от 1885 г.
10.30 часа - Парк „Пети октомври" - Тържествен ритуал с поднасяне на венци и цветя пред паметника „защитниците на стара загора - 19 юлий 1877г."
11:00 - 14:00 часа - Открита сцена на ДТ "Гео Милев" - ХІ Песенен празник „Средногорско ехо"
18:00 часа - Парк „Пети октомври" - концерт на Градски духов оркестър
19:00 часа - площада пред сградата на Общината - концерт на Фолклорен ансамбъл „Загоре"
8 септември - събота, от 18.00 часа пред Общината в Стара Загора - концерт на танцови състави, участници в XIV Международен фолклорен фестивал „Раднево'2012"
На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.
Българското население от Областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на Областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български области. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.
Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.
През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на Източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител - Гавраил Кръстевич.
Веднага след провъзгласяването на Съединението е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Областта до пристигането на княз Александър I Батенберг.
Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално Съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България. На 5 април 1886 г. Съединението е признато и от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.
