Визитка:
От 3 месеца тя е общественият посредник на Казанлък. Изборът й на 31-ви юли тази година бе предшестван от дълга дискусия, излизаща на моменти от добрия тон. Избрана бе с мнозинство общински съветници от третия опит. Самият избор на обществен посредник се проточи почти година.
Щерева впечатли сформираната за избора Временна комисия от съветници, журналисти и представители на НПО с амбициозната си концепция, залагаща на взаимодействие, сътрудничество и работа на доброволен принцип от млади юристи.
Завършила е химия и биология в Пловдивския университет, след което и счетоводство на предприятието в Икономическия университет във Варна.
Има богат опит в НПО и в частния сектор.
Комуникативен и открит човек. Омъжена е, с един син. Безпартийна.
Гинка Щерева е представител на групата Експерти за Казанлък. Преди две години бе и кандидат за общински съветник от тази група.
Вместо отчет:
93-ма граждани са посетили приемната на обществения посредник от 31-ви юли до края на месец октомври.
В 21 от случаите жалбите до обществения посредник са били в писмена форма. Заведените за периода преписки по жалби са 26. Основните въпроси, по които се жалват и търсят съдействие гражданите, са свързани със социалното подпомагане, инфраструктурата, транспорта, както и с жалби срещу изкупуването на задължения на граждани към мобилни оператори от фирма и липсата на уведомление за това. Сред по-екзотичните молби, отправяни до обществения посредник, са и молби за съдействие при назначаване на работа.
Търсенето на възможности за издаване на ЕГН на ромски деца, родени в Гърция и транспортирани до България без нужните документи, но лишени в момента по тази причина от каквито и да е права и услуги, е друг въпрос, ангажиращ в момента вниманието на обществения посредник.
С Гинка Щерева разговарям за първите впечатления, за проблемите, поуките и насоките на работата й в бъдеще.
- Госпожо Щерева, това ли беше работата, която си представяхте? Изненадана ли сте от проблемите, които Ви поставят хората?
- Не, точно такива си ги представях и очаквах да бъдат. Това, което ме изненадва, е, че хората не знаят към кого да се обърнат за разрешаване на проблема. Оставам с впечатлението, че според тях общественият посредник е лицето, което може да разреши всякакви проблеми от всякакво естество и пред всяка инстанция. Което пък ме навежда на мисълта, че все още не са популярни функциите на обществения посредник и случаите, при които той може да бъде полезен на хората.
- Тоест, гражданите продължават да приемат тази инстанция като последна, от една страна, а от друга - като „арменския поп"?
- Даже не като последна. Знаейки за съществуването й, някои я ползват като отправна точка. Идват тук, за да се ориентират накъде да тръгнат.
- Имаше много дебати преди избора Ви за обществен посредник относно необходимостта от тази институция изобщо в община Казанлък. Сега, 3 месеца по-късно, какво е Вашето мнение на база наблюденията Ви? Има ли нужда община Казанлък от обществен посредник?
- Определено, съдейки от това, че благодарение на намесата на обществения посредник вече има няколко разрешени казуса след подадена жалба. Тоест, оправдана е необходимостта. Но, за да може общественият посредник да има по-смела и по-ефективна намеса, това може да се получи с промяна в Правилника за организацията и дейността на обществения посредник, в която ясно да се регламентират правомощията му, за да знае гражданинът за какво конкретно може да се обърне към него. Това трябва ясно, точно, изрично и конкретно да е изписано. Тези правомощията считам, че следва ясно да се разпишат, за да не се приема, че само в един случай могат да търсят посредника гражданите - за действия или бездействия на местната власт. Но, когато се касае и за доставчици на конкретни услуги, то трябва да се упомене точно и ясно в кои случаи помага посредникът, за да може гражданите да се обърнат конкретно и ясно за точно тези случаи. Наложително е също да се конкретизира и териториалният му обхват. Защото без тази конкретика се остава само с доброто намерение, без да има въможност за оказване на съдействие. В противен случай се превръщам в една пощенска кутия, която препраща жалбата, но отсреща се получава мълчалив отказ. Помощ никаква. Няма конкретика в нормативната рамка, поради която дадена институция да се чувства длъжна да ми отговори. В противен случай съм с вързани ръце.
- Как се отнасят институциите към Вашето посредничество?
Изключително съм доволна от местоположението на офиса на общественият посредник. Предходният общински съвет, определил мястото на приемната на обществения посредник, си е свършил много добре работата, поради простата причина, че тук, в тази сграда, се намират най-често посещаваните публични институции: данъчна служба, Бюро по труда, дирекция „Социално подпомагане", служба ГРАО. Още от самото начало тук проведох среща с директорите на тези институции, срещам добронамерено отношение, абсолютно разбиране, желание взаимно да си помагаме и в името на разрешаване проблемите на гражданите. И най-често се стига до разрешаване на спора именно благодарение на доброто взаимодействие между нас. Друго, което ми прави впечатление, е, че понякога служители на общинската администрация, към които се обръщам по повод поставен проблем, жалба, те считат, че това е атестат за тяхната в случая недобре свършена работа. Критика, един вид. А това не е така. Не винаги е заради лошо административно обслужване. Затова се опитвам да действам и в тази посока: да променя отношението на някои общински служители, че търсенето им в случая не е критика към тяхната работа, а отново опит заедно да решим даден проблем на гражданите. До този момент работя перфектно с общинската администрация, но има някои служители, които си мислят, че след като съм се намесила, то това е някаква оценка за недобре свършена работа от тяхна страна.
- Приемат го лично?
Да, може би.
- Наистина ли българинът не знае правата си?
- Да, има и такъв момент. Затова казвам, че ролята на обществения посредник е и да повишава правната култура на гражданите. Прави ми впечатление, че много често гражданинът идва и очаква да получи от мен информация какво има да ползва като социално подпомагане, примерно. Понякога изпада и в ситуация на някаква форма на неудовлетвореност, особено, ако разберат, че на практика нямат право да ползват дадена социална помощ или услуга. Когато им отказвам. Ето ви и един пример: като че ли най-многобройни са питанията и възраженията за ползването на социалната услуга обществена трапезария. Подавани са масово молби, жалби от това, че техните искания не са удовлетворени. Като тръгнем, обаче, да разглеждаме конкретния пример по същество, се стига до това, че жалващите се лица не попадат в нито една от целевите групи, които имат право да ползват тази социална услуга. Но има хора, които не могат да го проумеят. В крайна сметка Министерството на труда и социалната политика е определило кои са бенефициентите за тази услуга, кметицата със своя заповед също е определила кои са целевите групи с това право. Обявени са сроковете, доставчиците, но хората пак остават неудовлетворени и продължават да си търсят правата, без значение, че не попадат в групите на полагащите им се това право . Чувстват се ощетени хората на 50-60 години, които не са в пенсионна възраст, които са активно търсещи работа, но поради възрастта не са назначавани. Хора с ниски социални доходи, които, обаче, не попадат в целевата група за тази услуга. И това е много трудно да се асимилира.
- А по принцип жалващ се човек ли е българинът?
- Да. Тъжен човек, човек, който обича да се жалва. Човек, който обича да упреква държавата и счита, че тя е мащеха и не се грижи достатъчно. Битува и мнението, че има преобладаваща етническа прослойка, която се ползва от всички възможни права за социално подпомагане и едва ли не за останалите граждани не остават средства.
- А подават ли се анонимни сигнали? Има една такава особеност нашият български характер - да се жалваме анонимно, а някой друг да ни свърши работата. Да се скрием зад нечий гръб.
Анонимността се проявява в следната форма: не страх от държавата или административния орган, а страхът произтича от това да не се развалят добросъседски отношения.
...тоест, топим съседа, но не желаем да разбере, че това сме направили ние?
Определено. Жалването обикновено идва от това, че съседът ни по някакъв начин ни е нарушил, според нас, правата и, тъй като не намираме други начини и средства да разрешим този спор между нас си, то се жалваме от него, но анонимно. Надяваме се друг да ги разреши проблемите, а ние да останем в сянка, извън полезрение.
-От какъв тип са подобни анонимни жалбоподатели?
- Различни са сигналите: етажна собственост, спор за имот, проблеми с животни.
-А кой се жалва повече? Мъже, жени?
Прави впечатление, че жените са по-смели в изразяването на негодувание или пък други претенции, в писмена или в устна форма, докато мъжете подават анонимни сигнали или дават идейни предложения. Те считат, че това не касае само тях, а и останалите, но много държат да остане неразкрита самоличността им. В този смисъл мъжете по-често се крият зад анонимността, за разлика от жените.
-А има ли жалби срещу работата на общинската администрация в Казанлък? В хода на дебата относно необходимостта от институцията на обществения посредник имаше изразени тези, че едва ли не тази институция се използва за жалби срещу общинската администрация. Вие как работите с общинската администрация, проблеми имате ли?
Прави впечатление, че гражданите много често дублират жалбите си, защото те имат право да го направят, като подадат жалба срещу съответната дирекция в общинската администрация. Като че ли нямат търпение да приключи жалбата им, а едновременно подават . Към настоящия момент няма отказ от страна на общинската администрация по дадена жалба. Случвало се е даже да решаваме и въпроси, сигнали, които не са поставени в писмена форма, но в процеса на разговора той е възникнал.
-А имате ли сигнали за корупция? В мандата на предшественика Ви бяха поставени специални кутии за това. В първия Ви работен ден Вие самата споделихте, че след отварянето им там сте намерили сигнал от рода на: „Гошо краде нафта". Сега как е?
Прави ми впечатление, че гражданите не ползват тези кутии. Поради тази причина мисля да елиминирам от употреба кутията, разположена на западния край на сградата на НТС - бившата руска книжарница. Тя на това място става неизползваема.
-Приемни по селата имахте ли вече?
В най-скоро време ми предстои среща с кметовете на населените места, за да уточним конкретно как и в какви срокове ще става това, да договорим и конкретни приемни дни в селата.
- Вече 3 месеца сте на този пост. За това време открихте ли нишата във Вашата работа, в която следва да се хвърлят най-много усилия?
Трябва да се работи за утвърждаването на институцията. Много. На практика с моя избор се защити самата институция на обществения посредник, но за утвърждаването й и доказването на нейната полезност за гражданите, предстои много работа. В най-скоро време ще заработи и сайт на обществения посредник, който ще е към сайта на Община Казанлък. На тази препратка ще има всичко важно и касаещо гражданите по отношение работата на обществения посредник, определени рубрики. Аз лично много настоявам за онлайн- жалбата. Има активна електронна пощенска кутия, така че гражданинът, който би желал да пише, няма никаква пречка. Надявам се с този сайт да се популяризира още дейността. В новата препратка ще има и рубрика „Актуално" - с новини, вести за дейността на обществения посредник. Предвиждам през декември да инициирам среща с бъдещите юристи от Казанлък - сега студенти в Юридическите факултети, на която среща да обсъдим бъдещото ни сътрудничество. Планирам също да възстановя членството на институцията обществен посредник в Казанлък в Сдружението на обществените посредници в България. В най-скоро време планирам и специална презентация за подрастващите, навършили 14 години и получили право на първи документ за самоличност. Тази среща изцяло ще е адресирана към техните права и задължения, произтичащи от притежаването на първия документ за самоличност. Планирам и среща за избирателните права на навършилите пълнолетие. Друга моя инициатива ще са и съвместни приемни - мои с депутати от региона по различни въпроси и проблеми на гражданите. Целта е институцията, която представлявам, да носи реална полза на хората. Надявам се с общи усилия да успеем.
