Визитка:
Проф. Петър Славейков е новоизбраният с решение на Министерския съвет председател на Селскостопанската академия в България. Той бе назначен в началото на юли, с мандат за 4 години, след като изтече мандата на предходния председател на Академията- доц. Георги Костов.
Преди това е бил декан на Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Миналата година бе един от претендентите да поемат ръководството на Софийския университет.
Проф. Петър Славейков е магистър по география на населението и селищата с втора специалност "История" в СУ "Св. Климент Охридски". През 2006 г. защитава магистратура по право във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". През 2007 г. получава научна степен професор по геодемография в СУ "Св. Климент Охридски", бил ръководител е на катедра "Регионално развитие" в същото учебно заведение. Владее английски, руски и сърбохърватски езици.
В първите дни на мандата си председателят на Селскостопанската академия предприе обиколка в страната, за да се запознае на място с конкретните проблеми на институтите по места, които са част от структурата на Академията. Казанлък бе една от първите му спирки.
Проф. Славейков, вие сте отскоро начело на Селскостопанската академия. Имате 4 годишен мандат. Каква е най- важната ви задача за този период?
Селскостопанската академия /ССА/ е уникална за страната ни научно-образователна и производствена институция, която трябва да заеме подобаващото й се място сред научно-образователните институции у нас. Ето защо всичките мои и на останалите колеги от Академията усилия трябва да бъдат насочени в тази посока, чрез ефективното използване на огромните ресурси на Академията. Същевременно всички в Академията трябва да разберат, че тя е марката, чрез която отделните й звена могат да се развиват и в крайна сметка доброто състояние на ССА е предпоставка за доброто състояние на всичките й звена, както и обратното. С други думи звената на Академията са частите и агрегатите, от чиято работа зависи цялата система, но нарушената работа на отделно звено води до нарушение в работата на системата „Селскостопанска академия". С други думи самостоятелното развитие на отделните зевна от ССА е възможно само в системата на Академията.
Предприехте обиколка сред научните институти / над 50/ в цялата страна. Какви са впечатленията ви? Останала ли е база, научен потенциал за развитие на селскостопанската наука у нас?
.Предприех обиколка в страната с цел запознаването ми на място с проблемите на отделните звена на ССА. Разбира се това, което видях и чух ще ми бъде от полза при работата ми като Председател, защото на място се виждат и чуват неща, които от София не могат да бъдат видяни и чути по разбираеми причини. Ако мога с едно изречение да споделя своите впечатления от обиколката си в страната, то е следното: Ресурсите на Селскостопанската академия не се използват рационално и това е „очевадно", а донякъде и престъпно! Същевременно Академията разполага с огромен потенциал за развитието на науката, защото тя има уникалната възможност научните продукти веднага да бъдат внедрени в практиката и овеществени, което пък води до приходи на средства, част от които могат да бъдат инвестирани в нови научни продукти.
Само държавно безхаберие ли превърна процъфтяващата в селскостопанско отношение България от първата половина на миналия век, в държава с обезлюдени и пустещи полета - над 30% от нейната територия?
До средата на ХХ век около 85% от населението на страната ни е обитавало селата и е разчитало за своето препитаване на селското стопанство. През 50-те и 60-те години на същият век започват масови миграции от селата към градовете, поради създаването на ТКЗС-тата и форсираната индустриализация в страната ни. По този начин огромна част от българското население бе „отделено" от естествената си среда и поминък, а в селата останаха да живеят предимно възрастни хора. След 1989г. земята бе върната на собствениците й, които бяха загубили своя интерес към използването й, което според мен бе поредна управленска грешка. Такава грешка например не бе допусната в други страни от Източна Европа, като Чехия, Словакия и др., където собствениците на земи получиха акции от земеделските кооперативи, чиито активи не бяха разграбени. Това, наред с липсата на средства в крайна сметка доведе до нови миграции от селата и увеличаване на запустелите и обезлюдени територии в страната ни. През последните години се отбелязва нарастване на интереса към земеделието, което е разбираемо на фона на отпусканите средства за земеделие от европейските фондове и този факт е обнадеждаващ за бъдещето развитие на селските региони в страната ни.
Каква е цената да върнем самочувствието си на страна с добре развито селско стопанство, което да може да храни народа й?
В настоящият момент има няколко глобални проблеми, сред които изпъкват проблемите с изхранването на населението и обезпечаването на питейна вода. Това трябва да подскаже на всички в страната ни, че България трябва отново да използва почвено-климатичните и човешките си ресурси за развитието на екологично земеделие и скотовъдство. В тази насока, според мен, са необходими някои управленски решения насочени към облекчаването на редица процедури при използването на европейските фондове и осигуряването на вътрешни и външни пазари за селскостопанската ни продукция. В тази насока Селскостопанската академия също трябва да даде пример и аз считам, че трябва да работим за разширяването на пазара за научната и веществена продукция на Академията. Поне това не изисква много средства, а преди всичко желание и знание.
По време на вашата среща в Казанлък с кмета на общината, една от темите бе бъдещето на Института по розата. Какво ще е то според вас? Има ли нужда от такъв институт, налагат ли се промени и какви?
Както ССА, така и страната ни имат нужда от всички звена /институти, опитни станции и др./ на Академията,защото те са доказали правото си на съществуване. Друг е въпросът как се развиват те във времето и дали са познаваеми за обществото. В тази насока, според мен, трябва да се положат доста усилия от всички, защото не е основният проблем на Академията недостигът на държавна субсидия. Ще кажа само, че този проблем е валиден за всички научно-образователни институции у нас . Съществуват и редица други проблеми: нежелание и неумение на хората да се адаптират към новите условия, нерационално и дори престъпно отношение към държавната собственост и др.. Или с други думи казано, за много звена на Селскостопанската академия е валидна сентенцията „Вода гази, жаден ходи"! Институтът по розата в Казанлък трябва за много кратко време да се обозначи като научно-производствено звено с национално значение, защото той е уникален за страната.За да се случи това обаче трябват усилия както от страна на ръководството на Академията, така и от страна на колектива и ръководството на института, както и от страна на общинското ръководство. Именно в тази насока бяха и разговорите ми с общинското ръководство на Казанлък.
Възможно ли е отделяното на научната от търговската дейност на Института по розата и кой би спечилил от това?
Считам, че отделянето на научната дейност от производствената такава както в института по розата, така и в ССА като цяло е недалновидно, защото научните звена създават научни продукти, които се овеществяват в производствените звена и се продават, а финансовите постъпления трябва да подпомагат както научните, така и производствените звена. Ако се отделят тези дейности това ще доведе според мен до бърз разпад на Селскостопанската академия, което надявам се, че никой не желае!
Закон за розата и качеството на розовото масло- иска ли браншът реално това или е удобна дъвка само за политици и алиби за лоши производители? Въобще нужен ли ни е такъв?
.Отглеждането на маслодайна роза у нас датира повече от 4 века и населението в Карловското и Казанлъшкото полета има голям опит в тази дейност. Последните десетилетия обаче по причини, които вече посочих, тази дейност бе значително занемарена. Според мен качеството на продукцията зависи до голяма степен от производителите, от тяхната мотивация, култура и др/. В тази връзка считам, че закон за розата би помогнал за подобряването на дейността на производителите, но не бива да се приема като панацея, защото има доста примери за добри законови решения, които обаче дават лоши резултати под влияние на човешкия фактор.
Ако всеки един от нас, се върне при земите на дедите си и се заеме с тях, ще станем ли по-добра държава, а ние по - богати?
.Считам, че „връщането към земята" в мащаб подобен на „бягането от земята" у нас е невъзможно по много причини: демографски, стопански и др., но по принцип когато хората разчитат на себе си,те се връщат към ценности, които са характерни за селата - взаимопомощ, здрави родствени връзки, спазване на традициите, но които спомагат за развитието на всяко общество. В този смисъл да, ще станем по - богати.
И понеже тясната ви специалност, доколкото знам е геодемография, има ли наистина опасност българите да изчезнем като народ и кога?
В близко бъдеще няма опасност от изчезването на българският етнос, но има реална опасност от значителна промяна в етническата структура на българското население, което ще доведе и до промени на други негови структури: образователна, квалификационна,полово-възрастова и др., а това няма как да не се отрази на облика на страната ни. Ето защо, според мен страната ни трябва да провежда ясна и ефективна демографска политика, която да е в основата на националната ни политика независимо от това кой носи властовата отговорност!
