Етнологът и фолклорист от Регионален исторически музей – Сливен д-р Владимир Демирев издава десета книга „Местно знание и сакрална топография в Сливенско”. Тя представя културно-историческото наследство в област Сливен чрез легенди, предания и обреди.
Д-р Демирев посочи, че събраната информация представя фолклорната история на Сливенско. Това ще представлява интерес, освен за научните специалисти, така и за широка читателска публика.
Д-р Демирев разкри за някои от свещените места, описани в книгата. Това са Острият камък край село Чокоба, Жельови камъни до село Оризаре, Твърдишко, Цигумилка, северно край Твърдица, Хърсулград, Чобра, Гробницата, Чуката край Глушник, Таш кая.
„В подредбата на сакралната топография висока доминираща позиция има топосът МОНАСТИРЯ”, коментира етнологът. Несъмнено важна част от нея са множеството Черковища. Съществено място в сакралната топография заема Аязмото, Аязмата. Извори, за чиято вода битува вярване, че е лековита. Край с. Сотиря, на североизток, има и аязмо с патрон „Света Петка”. С определено активно присъствие в сакралната топография е пещерата.
При разглеждането на сакралните топоси и тяхното място във фолклорната история не е възможно да се подминат топосите, свързани и с исляма, които участват активно в изграждането на сакралната топография.
Определено място в сакралната топография има тюрбето – гробница на баба (баща, свят старец, мюсюлмански проповедник).
Най- разпространен във фолклорната история е топосът Теке (текке) с варианти Текето, Текята, Текията, Тюрбе и др., без понякога да се прави разлика между отделните конкретни култови обекти.
В книгата може да прочетем и за манастира „Св. Илия” край село Чинтулово. В отделна глава в книгата авторът пише за царските топоси и други сакрализирани места като Кутра, Сливенска планина, Старият бряст, крепостта „Туида” и др. Има описани обред и сакрална топография и др.
„Идеята за книгата тръгна от съхранената информация на местното знание – в легенди, предания, в представи и обредност, съотносими със съответния тип сакралност. И когато тези неща се навържат в един общ контекст, тогава става ясно, че местното знание продуцира жизнеността на тази сакралност. Тръгнах от сегашното и познатото, което сега битува като предание, легенда, представа и започнах да се връщам назад в пластовете, за да търся връзката на това знание назад във времето. В някои случаи се оказва, че тази динамика назад във времето стига до Бронзова епоха, най–общо казано. В книгата предлагам визуализация на системата на битуване на сакралността в един регион с идеята да се откроят локалните специфики, но именно в динамичното им взаимодействие в тази система, която е валидна в общоетническия модел. Или казано по друг начин - опит за визуализация на този модел в неговия мултиплициран вариант в Сливенско. Наясно съм, че в предложеното изложение не са намерили място още свещени места и съхраненото знание за тях, като ядро в местната култура, но е налице важна предпоставка за изясняване ролята им в системата за сакрализация на пространството. Не са разгледани и известни като места със сакрален характер обекти, за които до този момент не е локализирана информация за позицията и функцията им в местното знание. В някои случаи конкретната информация е заличена именно заради вече нефункционалната им позиция, а за други не е записана и сакралните белези прозират само в наименованието”, каза специалистът.
