Определяне на най-важните за развитието на общините проекти, които реално да бъдат включени в Дунавската стратегия, е основната цел на започналия от Силистра днес обществен дебат. Инициативата, наречена "Дунавската стратегия - възможност да градим регионите в Европа", е на евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Мария Неделчева и се очаква да продължи година и половина из цялата страна. За да я подкрепят и се включат в дискусията, в Силистра също бяха министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и на околната среда Нона Караджова. В обсъжданията взе участие и посланикът на Румъния Антон Пакурецу.
Подготовката на 64 проекта е напреднала, други 150 са фиксирани като проектни идеи. Важно е гражданите и институциите да идентифицират най-важните проекти по места, възможностите за тяхното изпълнение и финансиране, обясни евродепутатът Мария Неделчева. По думите й подобряването на транспортните връзки остава приоритет за България в Дунавската стратегия, наред с опазването на околната среда и водите и подобряването на навигацията по Дунав. Тя даде пример с проекта за изграждане на Дунав мост при Силистра, който е предвиден в стратегията, но следва да бъдат конкретизирани срокове за изпълнението му и начини за неговото финансиране. Според Лиляна Павлова изграждането на моста и подобрената речна навигация ще направят региона по-привлекателен за инвестиции и туризъм.
Конкретен проект е предвиден и за резервата Сребърна, съобщи министър Нона Караджова. До края на 2013 г. и в рамките на половин милион лева ще бъде довършен ремонтът на музея и обновена експозицията, ще бъде осъвременена туристическата и пътната инфраструктура, както и изградено видеонаблюдение в резервата
Кризата ще повлияе на финансирането на Дунавската стратегия дотолкова, доколкото се включва в общия бюджет на ЕС, не скри евродепутатът Неделчева. „Докато няма ясна представа за бюджетната рамка 2014 - 2020 г., няма да можем да преценим останалите средства, които могат да бъдат привлечени за Дунавската стратегия. Иска ми се да продължаваме да настояваме за отделен финансов механизъм. За всички страни - участнички. Все повече се чуват гласове, но трябва да сме единни поне за техническа помощ. Ако не стане - важен е механизмът за пренасочване. Ако няма опростяване на механизма, по-трудно ще се реализират проектите", коментира Мария Неделчева.
От своя страна посланикът на Румъния Антон Пакурецу заяви, че неговата родина гледа на Дунавската стратегия като на голям българо-румънски проект на базата на постигнатите икономически резултати през последните 7 години. Той изтъкна, че 10 пъти е нараснал стокообменът между двете страни и сега надхвърля 3 млд. евро, а Румъния се е превърнала във втория стратегически партньор на България след Германия. Вече има някои направени неща по Дунавската стратегия, съобщи дипломатът. Създаден е т.нар. дунавски бранд на културните маршрути. Наскоро е одобрен проект за „Пътят на римсикте императори". Ще бъдат създадени онлайн мрежа между музеите по Дунав и Синя книга на културно-историческото наследство на Дунавския регион. „Оптимист съм за тази стратегия. Независимо за какво става дума - мостове, фериботи, газови връзки, миналата година беше подписан меморандум за създаване на общ енергиен пазар между Румъния и България. Нашите страни разбраха, че само интегрирайки се, можем да сме силни", каза още посланик Пакурецу.
