Д-р Ал. Стойков представя нови иконографски открития в Ивановския манастир
Реконструкция на ктиторската сцена в Черквата
/
Ал. Стойков
Д-р Александър Стойков представи в Русе резултатите от свое иконографско изследване. То обхваща периода от 2007 до 2017 година и е свързано с един от най-големите и славни манастири в България за всички времена- средновековния скален манастир "Св. архангал Михаил" край Иваново. Презентацията беше на 3 май в историческия музей. Александър Стойков е доктор по изкуствознание, научната си степен е защитил във Великотърновския университет.
Ето и резюме на изследванията и откритията на Стойков: „Изследването на иконографията в средновековния скален манастир край село Иваново, Русенско, извършено в периода 2007-2017 г., приключи с изненадващи резултати. В ктиторската сцена от екзонартекса на Черквата беше разкрита фигурата на Христос, Който получава дарението на храма от цар Йоан Александър. Измерванията показаха, че фигурата на Христос е почти два пъти по-голяма от съседната Богородична фигура. Сцените в наоса на Черквата са подредени по специфичен начин, който компенсира ориентацията на неговата иконография спрямо входа от север - през параклиса "Св. Герасим Йордански" По всичко личи, че през ХІІІ век той е бил единствен вход към Черквата. Иконографията на по-късно изградените нартекс и екзонартекс изглежда е обвързана с иконографията на наоса чрез неповторима слънчева иконография, която подчертава движението на слънцето над храма чрез позициите и календарните стойности на конкретни сцени в конкретни дни от годината. Слънчевата иконография от ХІV век вероятно репликира латентния монашески исихазъм, съществуващ още от времената на ранното християнство. Влизането в Черквата през параклиса на св. Герасим Йордански потвърждава впечатлението за силната отдаденост на създателя на манастира св. Йоаким Ивановски към палестинския отшелник. Редица белези говорят, че манастирът край Иваново е изграден като сакрален аналог на манастира на св. Герасим Йордански край река Йордан. Това означава, че река Русенски Лом се явява сакрален аналог на свещената река Йордан, а близкият средновековен град Червен се явява сакрален аналог на древния град Йерихон, който се е намирал до манастира на св. Герасим. Тези важни сакрални аналогии потвърждават хипотезата, че Черквата е посветена на Христос, Който е кръстен от св. Йоан Предтеча във водите на река Йордан в същата Йорданска пустиня, където се е намирал манастирът на св. Герасим. Разрушаването на голяма част от сцената "Възнесение Христово" от западната стена на наоса в Черквата, за да бъдат изградени нартекса и екзонартекса, означава, че наосът е бил създаден далеч по-рано, вероятно още през ХІІІ век. От там произтича предположението, че някои от най-ранните граматични промени в българския език, видни от надписите в наоса на Черквата, вероятно са били направени ако не в Ивановския манастир, то в долината на Русенските Ломове.
Ал. Стойков
В ктиторската сцена от параклиса "Св. архангел Михаил" цар Йоан ІІ Асен и архангел Михаил поднасят дарението на параклиса пред Христос. Докосването на дарението от главния архангел на Небесното Царство подсказва, че цар Йоан ІІ Асен е бил изобразен, след като е починал. Което фиксира изграждането на параклиса през лятото на 1241 г. Жестът на Христос с разтворената лява длан по-скоро приема душата на царя в Небесното Царство, а не дарението на параклиса. Това означава, че дарението на практика е поднесено от действащия български цар по това време - Коломан І Асен. Фигурата на Коломан І Асен е с детски пропорции и отговаря на историческите обстоятелства, тъй като в 1241 г. той е бил на 7 години, наследявайки починалия си баща. Св. Йоаким Ивановски става първия всепризнат български православен патриарх, осъществил завръщането на България към православието. Избирането му от все-православния събор в Лампсак през 1235 г. позволява православната владетелска титла на Йоан ІІ Асен да бъде приравнена по стойност с титулатурите на византийските императори. Българските царе след Йоан ІІ Асен са единствените в световната история, които постигат подобен статут. Това означава, че България придобива статут на първата и единствена призната духовна империя в средновековието, паралелна на Византия. Единствения запазен скален скрипторий на Балканите, на около две дузини надписи с имена на граматици, може би най-стария надпис на кирилица от близкия манастир край село Крепча, атонското обучение на св. Йоаким Ивановски, единствените запазени монументални средновековни дарителски портрети на български царе, предполагат, че в Ивановския манастир или в манастирите от долината на Русенските Ломове са били формирани насоките, в които се развива културата на България през ХІІІ и ХІV векове. Редица ръкописи, които се приписват на Търновската книжовна школа, като Лондонското Четвероевангелие, Томичовият Псалтир, Софийски Песнивец и др., най-вероятно са били създадени в Ивановския или околните манастири. Изследването разкри още дузина иконографски и исторически данни, които са публикувани в книгата "Червената пантофка от ктиторската сцена в Черквата на Ивановския скален манастир "Св. архангел Михаил"."
