Предлагат ежегодна литературна награда на името на Дончо Цончев
Предлагат ежегодна литературна награда на името на Дончо Цончев / archive.dariknews

Да се учреди ежегодна литературна награда за кратък разказ на името на Дончо Цончев за млади таланти решиха да предложат на ОбС- Левски, участниците в срещата по повод годишнината от рождението на писателя.
Предложението направи почетния гражданин на град Левски Васил Аврамов- изявен поет, карикатурист и общественик.

На 26 юли библиотека „В.Геновска" при читалище „Георги Парцалев" организира среща"Време за спомени" с близки приятели и съграждани на известния български писател Дончо Цончев в заседателната зала на Община Левски по повод 80-ия му рожден ден.

За всички дошли да почетат паметта на приятеля и писателя, който остави на хората мъдростта на прозренията си за житейските истини в своето творчество и с това остана завинаги в духовното пространство беше прожектиран филм "Повей от баладата на един човешки живот".

Преди три години Дончо Цончев пое по пътя към Вечните ловни полета. Неговите приятели и съграждани с обич и тъга, но и с гордост си спомнят за човека и твореца, за многостранните му изяви и увлечения като ловец, геолог, боксьор, художник, водолаз и автомобилист.

Председателят на Общинският съвет в град Левски Дочко Дочев и председателят на читалищното настоятелство при НЧ"Г.Парцалев" Лена Романова бяха сред присъстващите на срещата.

Интересни спомени от детските и младежки години разказа Христо Ечев. За срещите си с Дончо Цончев, за житейските случки и събития, за приятеля и писател получил признание за своя талант и мъдрост след много премеждия разказаха и Димитър Методиев, и председателя на ловно - рибарския съюз в Левски Георги Янков и Васил Аврамов.

Семейството на писателя, Снежана и Ангелина Цончеви в развълнувана писмо с благодарност за организираното честване пишат: „Вашият съгражданин и наш съпруг, баща и дядо Дончо Цончев остана през целия си живот дълбоко свързан с родното място и хората му. Родната „гара Левски", както се е казвал градът на времето и както го наричаше той в сърцето си. Мястото, където е роден и израсъл, беше за него основен елемент в редицата на свещените категории „Бог", „Отечество", „Родна земя", „семейство" - четирите стожера на духовността човешка и принадлежността й към света, който населяваме... Затова, въпреки гоненията, на които тогавашният режим подложи цялото семейство Цончеви през 40-те и 50-те години на 20 век, въпреки многобройните изключвания от университета, въпреки дисципа, въпреки клеймото „син на народен враг" от онези години, Дончо Цончев никога не пожела да напусне родината си, нито да се отрече от потеклото си. За него беше от извънредно голямо значение да получи обществена реабилитация и признание точно в родината си, и особено в родния град Левски.

Когато бе обявен за почетен гражданин на Левски, и получи символа-ключ от града, той беше невероятно щастлив. До края на живота му този ключ заемаше най-видно и почетно и място в дома му - тъй както за съгражданите и приятелите от Левски бе отредено едно от най-свидните места в душата му."

Иван Гранитски ,известният журналист,критик, публицист и обществен деец ,бивш Генерален директор на БНТ , а в момента директор на издателство „Захари Стоянов", пише по повод честването в Левски на годишнината от рождението на своя приятел:
„Дончо Цончев, или другото име на вдъхновението.Трудно е да повярваме, че толкова артистична и надарена във всяко едно отношение личност като Дончо Цончев не е между нас, живите. Годините се изнизват, но присъствието му остава все така всеобхватно и завладяващо - героите му не остаряват, художествените му внушения остават все така свежи и привлекателни.

Дончо Цончев е автор на 80 книги. Пише и разкази, новели, повести, драми, сред които "Мъже без вратовръзки", "Роман на колелета", "Червени слонове", "Опасни типове", "Почти любовна история", "Принцовете", "Ако можехме да ги чуем", "Звезден прах", "Къщата на песните". Сценарист е на четири игрални филма, написал е пет театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.
Той е завеждащ редакция в издателство "Народна младеж" (1968-1970), зам.-главен редактор на "Профиздат" (1970-1973), завеждащ отдел "Българска литература" в списание "Съвременник" (1973-1989), директор на списание "Лов и риболов", основател и директор на вестник "Наслука" и депутат от БСП в 40-то Народно събрание (2005-2009).

Награден е с орден "Стара планина" - първа степен, за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата седемдесетгодишнина през 2004г.На 14 декември 2007 г. става носител на голямата награда за литература на Софийския университет.