През почивните дни туристи от Туристическо дружество „Осогово" гр. Кюстендил се отправиха да попътешестват към водопадите на Северозападна България. След като разгледаха живописния Клисурски манастир, часовниковата кула в град Берковица, която е построена през 1762 г., къщата в която е живял Иван Вазов те се отправиха към прохладните Хайдушки водопади. Те се намират в рядко красивата долина на Голяма река, разположени на 9 км от град Берковица, където се събират водите на реките Ценкова, Сливашка и Средна бара. Спускайки се стремглаво, тук на известно разстояние те текат бавно и изведнъж с грохот се хвърлят от скалите между цепнатините и скочили, тутакси се хвърлят още веднъж и разбити на бяла пяна, се сливат, за да поемат към град Берковица.
"Неописуема е прелестта на това място край водопадите. Слязъл при тях, туристът изпитва чувството, че се намира в тайнствено, вълшебно място. Нагоре се издигат масивни гористи стени и се вижда малко пространство от небосвода, а долу цари дълбока тишина, нарушавана само от разбиващите се на прах водни струи.
Има едно свидно за нас място високо в Стара планина и това е хижа и връх Ком. След като се поохладихме по Хайдушките водопади се отправихме високо в планината към Ком. Панорамата, която се открива пред нас, все едно невидима ръка я създаваше на минутата и на всяка крачка имаше нова. Просторите към Стара планина радваха очите ни. Просто ти секва дъхът от тези картини. Горещият въздух играеше на хоризонта подобно на мираж в пустиня. Планинските хребети, които се извисяваха отпред, всъщност бяха доста далече. В околностите на хижата се намира Вазовият камък, който по спомени на съвременници е бил любим кът за отдих на народния поет. Не всички от нас успяха да покорят върха поради опасността от лавини.
Следващата забележителност към която се отправихме бе Копренската екопътека.
Пътеката ни отведе в местността под връх Копрен, в западната част на Стара Планина. Връх Копрен се извисява мощно на 2119 м надморска височина. Там опитният планински водач и председател на тур. дружество от Монтана- Володя ни преведе до водопадите Голям скок, Воден скок, Ланджин скок.
Заобикалящата природа впечатлява със своята планинска уникалност. Могат да се видят вековни гори, а по поляните е избуял здравец. Част от маршрута преминава съвсем близо до границата със Сърбия. Край реката минават три реки: Помеждинска, Дългиделска и Огоста. Минавайки по Копренската екопътека тръпнем от могъществото на природата и оставаме изумени от творенията, които тя е способна да създаде.
Следващата забележителност, към която се отправяме е Згориградската екопътека (или Екопътека Боров Камък - на името на водопада, до който се изкачва) започва от с. Згориград, което се намира близо до Враца. Пътят до началото на пътеката минава през остатъците от голямото наводнение преди 48 години, когато на първи май се скъсва стената на хвостохранилището на мина Плакалница и нанася големи поражения по коритото на река Лева. Гледката там е потресаваща, прилича на лунен пейзаж и само тук-там стърчат останките от водонапорни кули, който правят изгледа оше по-зловещ. Само няколкостотин метра след това обаче започва пътеката, която се изкачва по коритото на река Лева, минава през множество мостчета и стръмни стълби около скалите. Денивелацията е 700 метра и разстоянието се взима за около 2 часа.
Най-вълнуващия етап е преминаването покрай водопада Боров Камък, който е висок около 60 метра. След него се излиза на голяма поляна, където може да се почине и снима", разказаха доволни туристи.
