Паметна плоча на Йордан Захариев ще бъде поставена в Кюстендил по предложение на неговите наследници и на общински съветници.
Общинският съветник Георги Джоглев се е срещнал с наследниците на Йордан Захариев.
„Той е достоен българин, стои редом до Димитър Пешев, помогнал за спасението на българските евреи.Наследниците му припомниха, че с взетото решение за удостояване със званието почетен гражданин на Кюстендил, е поет ангажимент за издигане на паметник или поставяне на паметна плоча.Като се има предвид финансовото състояние на общината , те ще са много признателни ако направим паметна плоча”, заяви Джоглев. Кметът на община Кюстендил Петър Паунов коментира, че въпросът ще бъде съгласуван с експерти, които ще дадат становище къде и кога може да бъде поставен паметният знак.
Йордан Захариев Харизанов е български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му “Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България.
Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище “Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928).
Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини. Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт, наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.
През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието "почетен гражданин на гр.Кюстендил".
Общинският съветник Георги Джоглев се е срещнал с наследниците на Йордан Захариев.
„Той е достоен българин, стои редом до Димитър Пешев, помогнал за спасението на българските евреи.Наследниците му припомниха, че с взетото решение за удостояване със званието почетен гражданин на Кюстендил, е поет ангажимент за издигане на паметник или поставяне на паметна плоча.Като се има предвид финансовото състояние на общината , те ще са много признателни ако направим паметна плоча”, заяви Джоглев. Кметът на община Кюстендил Петър Паунов коментира, че въпросът ще бъде съгласуван с експерти, които ще дадат становище къде и кога може да бъде поставен паметният знак.
Йордан Захариев Харизанов е български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му “Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България.
Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище “Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928).
Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини. Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт, наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.
През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието "почетен гражданин на гр.Кюстендил".
