Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 2013 г. темата на кампанията е „Влажни зони и управление на водите" и ще се проведе под мотото "Влажните зони съхраняват водата".
През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони - Рамсарска конвенция. В списъка на конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 35 273 хектара. Това са "Атанасовско езеро", "Комплекс Беленски острови", "Дуранкулашко езеро", "Остров Ибиша", "Шабленско езеро", "Местността Пода", "Поморийско езеро", "Комплекс Ропотамо", "Езеро Сребърна", "Езеро Вая" и „Карстов комплекс Драгоманско блато". Световният ден на влажните зони ще бъде отбелязан традиционно в страната с информационни и образователни кампании с активното участие на ученици, училища, детски градини и университети, които ще представят открити уроци, изложби, презентации, брошури и други инициативи.
На интернет-страницата на Рамсарската конвенция са публикувани мостри на материали „Рибарите Том и Тина и видрата Отти" и „Тематични комикси", които децата сами могат да изрежат, оцветят и изработят по време на кампанията под формата на тематични занимания. В Регионалната екоинспекция в Хасково ще бъдат на разположение плакати и презентация по темата.
РИОСВ - Хасково кани детските и учебни заведения на територията на Хасковска и Кърджалийска области да се включат със свои и съвместни образователни инициативи по повод отбелязването на Световния ден на влажните зони, който е първият празник от природния календар за годината. Своите инициативи в кратък текст със снимки могат да изпратят до Екоинспекцията 15 февруари.
Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. Това са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода. Естествените влажни зони са едни от най-скъпите ни природни богатства. Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. Не случайно на много места по света се изграждат пречиствателни станции имитиращи естествените блата. Влажните зони имат много важна роля и в предпазването от наводнения, като поемат и задържат голяма част от повърхностните води. В тях се съхраняват големи количества въглерод, което ги прави изключително важни за предотвратяване на промените в климата. Влажните зони имат важно значение за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм. Влажните зони са изключителни уязвими екосистеми - силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През XX век у нас а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени. Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-приоритетните за опазване обекти. Голяма част от организмите, които разчитат за своето оцеляване основно на влажните зони са редки или застрашени от изчезване.
