„Центровете за настаняване от семеен тип са по-добър вариант от сега действащите домове за деца лишени от родителски грижи”, сподели 19 годишния Андрей Андреев, който е живял и на двете места. Неговото мнение е, че подрастващите имат по-голяма самостоятелност и се научават да се грижат за себе си именно в семейните центрове. Андрей Андреев е настанен в жилище в центъра на Габрово към фондацията за Социална промяна и включване. „Целта на тези жилища е да не чакаме на готово да ни обслужват, както е в Дома за деца лишени от родителски грижи. Там сами перем, готвим, чистим и всичко останало. В един апартамент живеем петима човека, бих казал, че има пространство за всеки”, допълва Андрей Андреев.
„До 2015 година домовете за деца от сегашния тип би трябвало да бъдат закрити и подрастващите да бъдат настанени в по-малки жилища, близки до семейния тип”, разказва Мехмед Илиязов, който живее в тъй нареченото наблюдавано жилище в габровското село Поповци. „Децата ще се чувстват по-добре в малките къщи и ще навлязат по-лесно в живота”, допълва Мехмед.
В момента домовете за деца без родители се водят като „институционален тип грижа” и не са близки до семейната среда. Новите центрове за настаняване от семеен тип ще бъдат във вид на къщи, в тях ще живеят между 12 и 14 подрастващи, а обзавеждането ще е както при средностатистическото българско семейство. Все пак това не е типа SOS селище, защото там има приемни родители, а условията са още по-близки до семейните. В тях, обаче, ще има повече възможности за индивидуален подход при възпитателния процес. В центоровете за настаняване от семеен тип ще пребивават деца и младежи до 18 години, а ако не са завършили образованието си – до 20 годишна възраст.
