Денят на храбростта - 6 май, се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. С друг указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст". Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
През 1946 г. се прекъсва традицията на празника, но на 27 януари 1993 г. с постановление на Министерски съвет тя е възстановена и 6 май отново заема мястото си в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Миналия петък се проведе генерална репетиция на парада, за да може обликът му и този на българската армия да е на ниво, коментира командирът на сухопътните войски и командващ на парада ген. майор Стефан Василев: „Има армия, на която могат да разчитат винаги както в мирно, така и във военно време. Това го показвахме навън по отношение на мисиите, показахме го и тук при т.нар. трета мисия, когато оказахме помощ и при наводненията, и при пожарите и при всяко искане от местната власт. Обществото може да разчита, че има сериозна армия и която може да даде всичко от себе си, за да бъде достойна за българския народ".
