Авторска изложба „Сурвакници”
Авторска изложба „Сурвакници” / Дарик Габрово, архив

 

Авторска изложба „Сурвакници" на Рени Желева се открива днес в Регионален исторически музей.         Експозицията представя сурвакници от 7-те фолклорни области на България - Тракийска, Странджанска, Шопска, Родопска, Пиринска, Добруджанска, Северняшка. Всички сурвачки са направени от дрянов клон.С качествата си на най-здраво и цъфтящо първо през пролетта дърво, дрянът е символ на дълголетие и здраве. Счита се и за дяволско дърво, от което бягат всички зли сили. Ето защо допирът до него придава здраве и дълголетие. При избора на дряновите пръчки се гледа да са по-кичести и с повече пъпки, за да е по-спорна и плодородна Новата година. Те трябва да са с по 3 двойни разклонения, които да се свържат в три кръга, за да заграждат и пазят всичко, до което се докоснат. Украсата е от пуканки, сушени плодове (сливи, ябълки, круши), сребърни, златни парички с различна големина, сушени люти чушки,чесън, лук, боб, царевица, житни класове и много вълнени конци в различен цвят. Сушените плодове са за плодородие и берекет, монетите - за богатство. За пуканките се вярва, че ще „помогнат да пукат и пращят хамбарите от зърно", а чесънът и лютите чушки - че прогонват лошото.

 Традиционният ритуал, при който обредно се обхожда определена територия на първия ден на Новата година /„Сурваки"/, има езически, предславянски корени. В него се проявява и вярата в магическата сила на вълната, която прогонва злите сили, предпазва от уроки и осъществяваща връзка между света на живите и мъртвите. Отмахната от тялото на животното, тя  вече е мъртва и принадлежи на земята. В някои региони свързват вълната с плодовитостта. Вълна използват при сватбените обичаи и при направата на мартеници. При погребалните обреди вълната приобщава мъртвеца към подземния свят. В изложбата са използвани много различни вълнени влакна с различна дебелина, някои от които боядисани с естествени багрила, за да придадат повече настроение и красота на сурвакниците. Основният цвят тук е червеният, който има главна апотропейна сила в българската народна култура.

 Сурвакарите са най-чаканите гости във всяка къща на Васильовден. Между тях традиционно не може да има момичета, като всеки сам трябва да направи своята сурвакница. Според обичая с една и съща сурвакница не може да се сурвака два пъти.