100-годишен юбилей отпразнува жител на генералтошевското село Спасово. Никола Петров Вълчанов е роден на 21 май 1919 г. в село Александър Стамболийски. Произхожда от земеделско семейство, което е отглеждало животни - овце, свине, крави и волове. Учил е в румънско училище в селото до четвърти клас.
На 13 години отива да учи занаят в Кара Юмер (Негру Вода) - като сарач. Шие амуниции за животни от Негру Вода, отива в Мангалия и една година работи там като сарач. Връщайки се от Мангалия, идва в село Спасово при Георги Попов и пак работи като сарач.
На 20 години учи занаят във Варна за хлебар, след което отива две години в казарма в град Добрич, където също упражнява професията хлебар. След казармата се завръща в Александър Стамболийски. По време на Втората световна война е мобилизиран във Виница (Варна).
Жени се през 1942 г. за Станка Иванова, която от 2003 г. е покойница. Има две дъщери, четирима внука и трима правнука. От 1969 г. идва със семейството си в село Спасово и продължава да работи като хлебар. По-късно започва работа като млекар във Втора бригада и така до пенсионирането си.
Специален гост на семейното тържество на юбиляра бе кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров. Той връчи поздравителен адрес на рожденика и му подари цветя, кошница с лакомства и плодове, статуетка на орел и парична сума.
Пред гостите на тържеството дядо Никола демонстрира отлична памет като изрецитира няколко хумористични стихотворения.
Община Ген. Тошево
На 13 години отива да учи занаят в Кара Юмер (Негру Вода) - като сарач. Шие амуниции за животни от Негру Вода, отива в Мангалия и една година работи там като сарач. Връщайки се от Мангалия, идва в село Спасово при Георги Попов и пак работи като сарач.
На 20 години учи занаят във Варна за хлебар, след което отива две години в казарма в град Добрич, където също упражнява професията хлебар. След казармата се завръща в Александър Стамболийски. По време на Втората световна война е мобилизиран във Виница (Варна).
Жени се през 1942 г. за Станка Иванова, която от 2003 г. е покойница. Има две дъщери, четирима внука и трима правнука. От 1969 г. идва със семейството си в село Спасово и продължава да работи като хлебар. По-късно започва работа като млекар във Втора бригада и така до пенсионирането си.
Специален гост на семейното тържество на юбиляра бе кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров. Той връчи поздравителен адрес на рожденика и му подари цветя, кошница с лакомства и плодове, статуетка на орел и парична сума.
Пред гостите на тържеството дядо Никола демонстрира отлична памет като изрецитира няколко хумористични стихотворения.