Вече е известно мястото, където е бил погребан легендарният възрожденец Иван Хадживълков
Вече е известно мястото, където е бил погребан легендарният възрожденец Иван Хадживълков / Дарик Добрич

Потомъкът на възрожденеца Иван Хадживълков Иван Димитров Стойков посочи точното място на гроба на своя прапрадядо. Хадживълков е бил погребан на четири стъпки от стената на храма "Свети Георги", откъм страната на Етнографската къща.

Инициативен комитет ще търси гроба на Иван Хадживълков в Добрич

74-годишният Иван Стойков живее повече от 40 години в Германия. В момента е за кратко в България. Разбрал за инициативата за намирането на гроба на неговия дядо и посочил мястото пред уредника от Регионален исторически музей – Добрич Надежда Иванова. Неговата майка Недка му го е показала още когато той бил съвсем малък.

Стойков споделя, че в семейната памет  Иван Хадживълков остава като скромен, много религиозен човек и фанатичен постник. Интересният му разказ прибавя нови щрихи към образа на нашия бележит възрожденец. Увлекателната история съобщава за това как е била построена църквата „Св. Георги“ в града ни; как е бил осигурен първият свещеник за храма; с каква щедрост Иван Хадживълков е подпомагал „по-събудените деца“ и ги изпращал да учат в Роберт Колеж. Приемал е всяка покана да стане кръстник, за да помогне на повече семейства;  имал е собствено пристанище и нелегално е изпращал много гемии на французите сред революцията; срещал се е с Левски неведнъж и е подпомагал дейността на комитетите; на празници е раздавал сукно за рокли на младите жени; издавал е вестник; имал е кантори в Истанбул и Кайро; организирал и подтикнал българската общност в града при строежа и иконописването на църквата.

Иван Хадживълков е починал през 1895-та на впечатляващите 125 години. Неговите съграждани го погребват в двора на църквата "Свети Георги", в знак на изключителна почит към него. През 1929 година обаче румънски свещеник нарежда гробът да бъде заличен. Кръстът е махнат, а надгробната плоча е унищожена.

Целият меморат ще стане част от научния архив на отдел „Възраждане”, а събраната допълнително информация във връзка с инициативата ще бъде огласена в съобщение на редовните годишни музейни четения.