С литийно шествие до пристанището с чудотворната икона на Свети Никола жителите на Черноморец ритуално ще „заключат” морето днес. Това е ритуал, който се прави от незапомнени времена. Никулден е празник на градчето, което до 1951г. е носело името Свети Никола. То празнува два пъти – зимен и летен Никулден. На 9 май – летния Никулден отново с шествие до брега, морето ще бъде „отключено” и риболовът ще бъде отново разрешен.
Според исторически данни селището възниква през 1728 година, като според предание най-напред то се намирало на 3-4 км югозападно от сегашното му местоположение. Село с името Свети Никола е отбелязано за първи път в исторически документи в средата на ХІV век. С това име селото е срещано многократно в документи от ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ век.
Това българско село вероятно е основано от прабългарски колонисти още през 705 г., когато кан Тервел получава Южното Черноморие като дар от император Юстиниан за това, че му е помогнал да си върне трона. Селото е преименувано на Черноморец в ранната комунистическа епоха – през 1951 г., защото комунистите не можеха да търпят име, произтичащо от „опиума на народите”. Храмът „Свети Никола“ е осветен през 1858 г. От тогава и до днес там се разказва една история с корабокрушенци
от преди няколко столетия. Изграждането на храма е свързано със старо предание за корабокрушение и спасени гръцки моряци в Созополския залив. Сред останките, които изплували от потъналата гемия, била и иконата на Св. Никола, която моряците носели със себе си. Жителите на селото ги спасили, и когато си тръгвали, те оставили иконата на местните хора да я пазят, а по късно и да съградят храм, посветен на Николай Чудотворец – покровител на моряците. Оставили са я върху един камък, който сега се намира в олтара, върху който отец Стилиян служи и в момента.
През 1995-та храм изгаря до основи, дори металните свещници са били стопени от високата температура. И въпреки това дървената икона на Св. Никола оцелява. Там се е пазила и дървена част в сребърен обков от Господния кръст, който също оцелява след пожара. Преди това кръстът е бил пазен в манастира в местността Червенка, но по време на Руско-Турската война този манастир е опожарен. Войниците са спасили част от църковната утвар – кандила, свещници и други ценни неща и са ги донесли в селската черква.
Войниците са оставали и едно евангелие, напечатано в Москва през 1805 г., с много интересни цветни литографии и изключително красив обков. То също оцелява по време на пожара. В трите оцелели реликви – кръстът, евангелието и иконата, местното население вижда чудо, знак, поличба и решава, че трябва отново да възстановят храма такъв, какъвто е бил, максимално близко до оригинала.
За кратко време от 1995-та до 2000-та година храмът е възстановен отново. През 2010-та година проф. Божидар Димитров подари на черквата и мощи на Св. Никола. По-късно, пак със съдействието на Божидар Димитров, донесоха и телесна течност от гроба на Св. Никола в Бари (Италия). Това е течност, която изтича от саркофага на светеца само веднъж в годината – в началото на май, и която е събирана в малки стъклени ампули. България получи три такива ампули, които бяха дадени на църкви в Бургас, Созопол и Черноморец.
От Русия са получени и мощи на 11 руски светии. Кметът, който бил на гости на остров Корфу в Гърция, донесъл мощи на Св. Спиридон. През 2014г. от църквата бяха откраднати мощите на Св. Никола, но 20 дни по-късно в храма отново имаше частица от тялото на светията – покровител на Черноморец.
