Великият пост предхожда най-големия празник в християнския свят - Възкресение Христово и всичко в този период насочва нашето внимание, нашата загриженост към това да променим себе си, каза за БТА в навечерието на поста Неврокопският митрополит Серафим.
Великденският пост е с продължителност седем седмици, а подготовката за него започва месец преди това с по-дълги богослужения по време на литургиите, с постепенно премахване от трапезата на месо и млечни продукти и с искане на прошка.
Великият пост започва след Неделя Сиропустна, наричана още неделя на всеопрощението, в която си вземаме прошка. Взаимното опрощаване е сваляне на един товар, който би ни притискал и възпрепятствал от нашето издигане, от издигането на нашата молитва към Бога и е важно условие, за да бъде постът ни смирен, посочи митрополитът.
Всичко това насочва нашата мисъл и внимание към Бог и към нашето покаяние, допълни той. Покаянието всъщност означава промяната, която желаем да извършим в себе си и тази промяна е в посока превъзмогване на нашите грехове и нашите страсти и обогатяване на нашите добродетели. Това е истинското съдържание на поста - борбата с греха, със злото в нас и в същото време в обогатяване, в придобиване на повече християнски добродетели, изтъкна духовният водач на Неврокопска епархия.
Постите преди всеки голям християнски празник насочват човек към Христос, който се усамотява в пустинята след своето кръщение във водите на река Йордан, преди да започне своите проповеди, преди да извърши чудеса и всичко онова, което предхожда неговите кръстни страдания и смърт, каза още митрополит Серафим. По думите му, самият Христос ни дава пример, че особено важните неща в нашия живот трябва да бъдат предшествани от духовна подготовка.
Когато говорим за пост, трябва да обърнем внимание на думите на Спасителя да не сме като фарисеите с мрачни лица и да целим да покажем пред целия свят, че се лишаваме и измъчваме. Това нанася по-голяма вреда, защото се изпълваме с гордост и надменност, че полагаме някакъв труд, който си мислим, че е по-достоен и велик от труда на другите хора, посочи митрополит Серафим. Това е време, в което да сме по-отворени към другите, по-ведри и да изпълним повече дела на милосърдие, допълни той.
Митрополит Серафим обърна внимание, че в днешно време човек е привикнал с присъствието на много материални неща, но именно с пост може да се надмогне привързаността към тях. "Никой не може да промени естеството си и да живее като ангел, като безплътен, всички сме хора със своите телесни потребности, но все пак те трябва да бъдат подчинени на нашите духовни стремежи. Не е невъзможно, дори и в днешния свят, който е изпълнен с всякакви материални богатства. Има много примери в нашия живот, които можем да последваме и да насочим своите усилия към онова, което е по-важното, а именно общуването с Бога", поясни духовникът.
Дори и човек да не успее да изпълни изцяло наложените ограничения по време на Великия пост, той може да положи усилия в своя духовен живот, каза още митрополит Серафим.
"Никой не изисква от нас веднага да изпълним пълния размер на всички онези неща, който са ни познати от опита на светиите, на църквата въобще. Разбира се, всичко в човека се надгражда, достатъчно е и малко поне да се вложи някакво усилие, да се старае да бъде внимателен към другите, как разговаря с тях, как разсъждава спрямо тях. Да се въздържим да не осъждаме другите и това е велико нещо, защото и то не е лесно всъщност.", посочи митрополитът. Това е един духовен труд, който може да се изпълни, дори и без да се следва пост в телесната му страна, но са усилия, които човек полага в своя път към промяната и своето тръгване към Бога, допълни още митрополит Серафим.
Великденският пост е с продължителност седем седмици, а подготовката за него започва месец преди това с по-дълги богослужения по време на литургиите, с постепенно премахване от трапезата на месо и млечни продукти и с искане на прошка.
Великият пост започва след Неделя Сиропустна, наричана още неделя на всеопрощението, в която си вземаме прошка. Взаимното опрощаване е сваляне на един товар, който би ни притискал и възпрепятствал от нашето издигане, от издигането на нашата молитва към Бога и е важно условие, за да бъде постът ни смирен, посочи митрополитът.
Българска патриаршия
Постите преди всеки голям християнски празник насочват човек към Христос, който се усамотява в пустинята след своето кръщение във водите на река Йордан, преди да започне своите проповеди, преди да извърши чудеса и всичко онова, което предхожда неговите кръстни страдания и смърт, каза още митрополит Серафим. По думите му, самият Христос ни дава пример, че особено важните неща в нашия живот трябва да бъдат предшествани от духовна подготовка.
Когато говорим за пост, трябва да обърнем внимание на думите на Спасителя да не сме като фарисеите с мрачни лица и да целим да покажем пред целия свят, че се лишаваме и измъчваме. Това нанася по-голяма вреда, защото се изпълваме с гордост и надменност, че полагаме някакъв труд, който си мислим, че е по-достоен и велик от труда на другите хора, посочи митрополит Серафим. Това е време, в което да сме по-отворени към другите, по-ведри и да изпълним повече дела на милосърдие, допълни той.
Митрополит Серафим обърна внимание, че в днешно време човек е привикнал с присъствието на много материални неща, но именно с пост може да се надмогне привързаността към тях. "Никой не може да промени естеството си и да живее като ангел, като безплътен, всички сме хора със своите телесни потребности, но все пак те трябва да бъдат подчинени на нашите духовни стремежи. Не е невъзможно, дори и в днешния свят, който е изпълнен с всякакви материални богатства. Има много примери в нашия живот, които можем да последваме и да насочим своите усилия към онова, което е по-важното, а именно общуването с Бога", поясни духовникът.
Дори и човек да не успее да изпълни изцяло наложените ограничения по време на Великия пост, той може да положи усилия в своя духовен живот, каза още митрополит Серафим.
"Никой не изисква от нас веднага да изпълним пълния размер на всички онези неща, който са ни познати от опита на светиите, на църквата въобще. Разбира се, всичко в човека се надгражда, достатъчно е и малко поне да се вложи някакво усилие, да се старае да бъде внимателен към другите, как разговаря с тях, как разсъждава спрямо тях. Да се въздържим да не осъждаме другите и това е велико нещо, защото и то не е лесно всъщност.", посочи митрополитът. Това е един духовен труд, който може да се изпълни, дори и без да се следва пост в телесната му страна, но са усилия, които човек полага в своя път към промяната и своето тръгване към Бога, допълни още митрополит Серафим.