На 23 март 1944 г., в разгара на Втората световна война, в лондонския Олд Бейли се стичат тълпи от хора, както са го правили в продължение на два века. Като място на наказателното правораздаване в града, легендарната институция е била домакин на десетки важни съдебни дела, вариращи от неприлични до зловещи.
И все пак в този ранен пролетен ден в "Олд Бейли" се провежда процес, който не прилича на останалите: Векове след като последният човек във Великобритания е бил екзекутиран за магьосничество, медиум на име Хелън Дънкан е обвинена в същото престъпление - и се превръща в последният човек, хвърлен в затвора по силата на закон за магьосничество във Великобритания, съобщи „National Geographic”.
Пътят на Дънкан до Олд Бейли е постлан с държавни тайни и драматични набези. Това е историята за това как една майка на шест деца на средна възраст е изплашила военното ведомство - и е платила скъпо за това.
Повишаване на духа
Родена през 1897 г., Хелън Макфарлън се е борила с ограниченията на живота си в малкото шотландско градче Каландер. Наричана "Адската Нел", тя изглежда притежавала неземни дарби: Предполага се, че младата Хелън Макфарлън е виждала духове.
До 1926 г. Адската Нел - чието име се променя, след като се омъжва за Хенри Дънкан през 1916 г. - работи като медиум, първо в Дънди, Шотландия, а след това в цялата страна, за да издържа нарастващото си семейство, което в крайна сметка включва шест деца.
Дънкан намира подходяща публика за работата си. След като Първата световна война и смъртоносната грипна пандемия оставят след себе си милиони трупове, много британци приемат спиритизма - система от вярвания, която твърди, че живите могат да контактуват с мъртвите.
Дънкан провеждала сеансите си на тъмно, осветявана само от мека червена светлина. Седнала зад завесите, тя изпадала в транс и разчитала на своите "духовни водачи" - Пеги и Албърт - да водят процесите. По време на сеансите Дънкан произвеждала ектоплазма, която се изливала от устата и носа ѝ. Призрачна бяла субстанция, която сякаш се материализирала във формата на духове, шокирала и изумявала седящите.
Когато славата на Дънкан се разпространява, тя привлича вниманието на скептици като Хари Прайс, изследовател на психиката. Със съгласието на Дънкан Прайс я изследва през 1931 г. Той вярва, че Дънкан е измамница - и въпреки че не може да докаже категорично как тя произвежда ектоплазма, той има теория: ектоплазмата ѝ е просто кашкавал и яйчен белтък, които тя поглъща и изхвърля. Освен това духовете, които тя материализирала, приличали на кукли, а не на истински хора.
Заключението на Прайс обаче не обезкуражава феновете ѝ. Те започнали да посещават нейните сеанси, дори когато Великобритания отново се насочила към война.
Сеанси и шпионаж по време на Втората световна война
На 3 септември 1939 г. Великобритания влиза във Втората световна война. Когато страната преминава към военно положение, тя затяга информационния поток, за да укрепи морала и да предотврати попадането на военни тайни в неподходящи ръце. Един от потенциалните източници на изтичане на информация, за който се тревожела таблоидната преса? Медиумите. Ако медиумите предизвикват духовете на войниците, логиката е следната: какво би попречило на вражеските шпиони да получат информация чрез сеанси?
Хелън Дънкан не е провеждала сеанси за нацистите, но войната открива Дънкан, тъй като работата ѝ продължава в цяла Великобритания. На 24 май 1941 г. тя води сеанс в Единбург, когато един дух ѝ съобщава шокираща новина: британски военен кораб е потънал.
Рой Файърбрейс, началник на военното разузнаване на Шотландия, присъствал на заседанието. Високият му ранг го прави посветен в поверителна информация, но той не е чувал такива новини. След сеанса той проверил твърденията на Дънкан и научил, че H.M.S. Hood наскоро е бил загубен в битката при Датския проток. Откъде е знаела преди него?
След това, през ноември 1941 г., Дънкан прави сеанс в Портсмут, Англия, когато привидният дух на един моряк донася новини за друга морска катастрофа. Германска подводница торпилирала кораба H.M.S. Barham, който потънал с 862 души. Британското правителство признава публично потъването едва през януари 1942 г.
Откъде Дънкан е знаела за тези секретни събития? Властите тихо са я следили.
Две години по-късно Дънкан отново е в Портсмут, сред слушателите ѝ е лейтенант Стенли Уърт, офицер от Кралския флот. Уърт се съмнявал в способностите на Дънкан, особено когато тя твърдяла, че е извикала духовете на много живи роднини на офицера. В желанието си да разобличи Дънкан като измамница, Уърт отишъл на друг сеанс - този път с маскиран полицейски служител. По средата на сеанса полицаят скочил от мястото си, дръпнал завесата на Дънкан и я арестувал.
Процесът за вещици през 20 век
Призракът на магьосничеството отдавна преследва английските и шотландските съдилища, особено през XVI в., когато магьосничеството е престъпление, наказуемо със смърт. Според традицията последният екзекутиран за магьосничество във Великобритания е Джанет Хорн през 1727 г.
По времето на ареста на Дънкан обаче британските съдилища обикновено обвиняват измамените медиуми в нарушаване на Закона за блудството - закон от XIX в., чиято цел е да попречи на гадателите и екстрасенсите да мамят обществото.
Въпреки това прокуратурата се опасява, че Дънкан може да бъде оправдана на базата на факта, че е събирала такси за вход за сеанси, а не за оказани магически услуги. И така властите обвиняват Дънкан в нарушаване на Закона за магьосничеството от 1735 г., който е приет само няколко години след екзекуцията на Хорн и има за цел да вкара страната в модерната епоха, като просто наказва хората, които твърдят, че практикуват или обвиняват други в практикуване на магьосничество. Той предвиждал наказание лишаване от свобода.
Въпреки че процесът срещу Дънкан е можел да се проведе в Портсмут, магистратите решават, че поради "необичайно тежкия" характер на случая тя трябва да бъде съдена в Централния наказателен съд в Лондон - Олд Бейли.
Заради нетипичното обвинение и високия рейтинг на процеса, когато той започва на 23 март 1944 г., Дънкан е обречена да се превърне в медийна сензация. Пресата със затаен дъх съобщава за това, което е равносилно на съвременен процес срещу вещици. Той дори привлича вниманието на министър-председателя Уинстън Чърчил, който нарича особения процес "остаряла глупост".
На 3 април съдебните заседатели произнасят присъдата си: "виновен".
Живот след смъртта
На 6 юни 1944 г., само няколко месеца след процеса срещу Дънкан, съюзническите войски започват тайна инвазия в окупираната от нацистите Франция. Времето между ареста на Дънкан и Деня "Д" кара някои да изкажат теорията, че британското правителство се е насочило към шотландската ясновидка, за да ѝ попречи да разкрие държавни тайни преди инвазията. Историкът Франсис Йънг предупреждава, че "няма нищо, което пряко да потвърждава тези слухове", но признава, че "съдилищата са се отнесли към Дънкан по най-необичаен начин".
Докато Денят „Д“ се развива на стотици километри от Лондон, екипът на Дънкан подготвя обжалване на "Аве Мария". То се проваля. И така Хелън Дънкан влиза в затвора Холоуей, превръщайки се в последния човек, хвърлен в затвора по силата на Закона за магьосничеството. Още един човек ще бъде осъден по този закон - 72-годишната медиумка Джейн Йорк е глобена с 5 паунда през септември 1944 г., но не влиза в затвора - преди той да бъде отменен през 1951 г.
След освобождаването си в края на 1944 г. Дънкан възобновява сеансите, което я прави обект на още полицейски акции. Привържениците на Дънкан продължават да се обединяват около нея. Дори след смъртта ѝ през 1956 г. те отправят молба към британското правителство да я помилва.
Мистерията на изкуството на Дънкан оцелява и след смъртта ѝ, тъй като никой не знае със сигурност откъде тя е знаела за Худ и съдбата на Баръм. Подобно на превъплътените духове, които е извайвала, тайните на Дънкан са умрели заедно с нея.
И все пак в този ранен пролетен ден в "Олд Бейли" се провежда процес, който не прилича на останалите: Векове след като последният човек във Великобритания е бил екзекутиран за магьосничество, медиум на име Хелън Дънкан е обвинена в същото престъпление - и се превръща в последният човек, хвърлен в затвора по силата на закон за магьосничество във Великобритания, съобщи „National Geographic”.
Пътят на Дънкан до Олд Бейли е постлан с държавни тайни и драматични набези. Това е историята за това как една майка на шест деца на средна възраст е изплашила военното ведомство - и е платила скъпо за това.
Повишаване на духа
Родена през 1897 г., Хелън Макфарлън се е борила с ограниченията на живота си в малкото шотландско градче Каландер. Наричана "Адската Нел", тя изглежда притежавала неземни дарби: Предполага се, че младата Хелън Макфарлън е виждала духове.
До 1926 г. Адската Нел - чието име се променя, след като се омъжва за Хенри Дънкан през 1916 г. - работи като медиум, първо в Дънди, Шотландия, а след това в цялата страна, за да издържа нарастващото си семейство, което в крайна сметка включва шест деца.
Дънкан намира подходяща публика за работата си. След като Първата световна война и смъртоносната грипна пандемия оставят след себе си милиони трупове, много британци приемат спиритизма - система от вярвания, която твърди, че живите могат да контактуват с мъртвите.
Дънкан провеждала сеансите си на тъмно, осветявана само от мека червена светлина. Седнала зад завесите, тя изпадала в транс и разчитала на своите "духовни водачи" - Пеги и Албърт - да водят процесите. По време на сеансите Дънкан произвеждала ектоплазма, която се изливала от устата и носа ѝ. Призрачна бяла субстанция, която сякаш се материализирала във формата на духове, шокирала и изумявала седящите.
Когато славата на Дънкан се разпространява, тя привлича вниманието на скептици като Хари Прайс, изследовател на психиката. Със съгласието на Дънкан Прайс я изследва през 1931 г. Той вярва, че Дънкан е измамница - и въпреки че не може да докаже категорично как тя произвежда ектоплазма, той има теория: ектоплазмата ѝ е просто кашкавал и яйчен белтък, които тя поглъща и изхвърля. Освен това духовете, които тя материализирала, приличали на кукли, а не на истински хора.
Заключението на Прайс обаче не обезкуражава феновете ѝ. Те започнали да посещават нейните сеанси, дори когато Великобритания отново се насочила към война.
Сеанси и шпионаж по време на Втората световна война
На 3 септември 1939 г. Великобритания влиза във Втората световна война. Когато страната преминава към военно положение, тя затяга информационния поток, за да укрепи морала и да предотврати попадането на военни тайни в неподходящи ръце. Един от потенциалните източници на изтичане на информация, за който се тревожела таблоидната преса? Медиумите. Ако медиумите предизвикват духовете на войниците, логиката е следната: какво би попречило на вражеските шпиони да получат информация чрез сеанси?
Хелън Дънкан не е провеждала сеанси за нацистите, но войната открива Дънкан, тъй като работата ѝ продължава в цяла Великобритания. На 24 май 1941 г. тя води сеанс в Единбург, когато един дух ѝ съобщава шокираща новина: британски военен кораб е потънал.
Рой Файърбрейс, началник на военното разузнаване на Шотландия, присъствал на заседанието. Високият му ранг го прави посветен в поверителна информация, но той не е чувал такива новини. След сеанса той проверил твърденията на Дънкан и научил, че H.M.S. Hood наскоро е бил загубен в битката при Датския проток. Откъде е знаела преди него?
След това, през ноември 1941 г., Дънкан прави сеанс в Портсмут, Англия, когато привидният дух на един моряк донася новини за друга морска катастрофа. Германска подводница торпилирала кораба H.M.S. Barham, който потънал с 862 души. Британското правителство признава публично потъването едва през януари 1942 г.
Откъде Дънкан е знаела за тези секретни събития? Властите тихо са я следили.
Две години по-късно Дънкан отново е в Портсмут, сред слушателите ѝ е лейтенант Стенли Уърт, офицер от Кралския флот. Уърт се съмнявал в способностите на Дънкан, особено когато тя твърдяла, че е извикала духовете на много живи роднини на офицера. В желанието си да разобличи Дънкан като измамница, Уърт отишъл на друг сеанс - този път с маскиран полицейски служител. По средата на сеанса полицаят скочил от мястото си, дръпнал завесата на Дънкан и я арестувал.
Процесът за вещици през 20 век
Призракът на магьосничеството отдавна преследва английските и шотландските съдилища, особено през XVI в., когато магьосничеството е престъпление, наказуемо със смърт. Според традицията последният екзекутиран за магьосничество във Великобритания е Джанет Хорн през 1727 г.
По времето на ареста на Дънкан обаче британските съдилища обикновено обвиняват измамените медиуми в нарушаване на Закона за блудството - закон от XIX в., чиято цел е да попречи на гадателите и екстрасенсите да мамят обществото.
Въпреки това прокуратурата се опасява, че Дънкан може да бъде оправдана на базата на факта, че е събирала такси за вход за сеанси, а не за оказани магически услуги. И така властите обвиняват Дънкан в нарушаване на Закона за магьосничеството от 1735 г., който е приет само няколко години след екзекуцията на Хорн и има за цел да вкара страната в модерната епоха, като просто наказва хората, които твърдят, че практикуват или обвиняват други в практикуване на магьосничество. Той предвиждал наказание лишаване от свобода.
Въпреки че процесът срещу Дънкан е можел да се проведе в Портсмут, магистратите решават, че поради "необичайно тежкия" характер на случая тя трябва да бъде съдена в Централния наказателен съд в Лондон - Олд Бейли.
Заради нетипичното обвинение и високия рейтинг на процеса, когато той започва на 23 март 1944 г., Дънкан е обречена да се превърне в медийна сензация. Пресата със затаен дъх съобщава за това, което е равносилно на съвременен процес срещу вещици. Той дори привлича вниманието на министър-председателя Уинстън Чърчил, който нарича особения процес "остаряла глупост".
На 3 април съдебните заседатели произнасят присъдата си: "виновен".
Живот след смъртта
На 6 юни 1944 г., само няколко месеца след процеса срещу Дънкан, съюзническите войски започват тайна инвазия в окупираната от нацистите Франция. Времето между ареста на Дънкан и Деня "Д" кара някои да изкажат теорията, че британското правителство се е насочило към шотландската ясновидка, за да ѝ попречи да разкрие държавни тайни преди инвазията. Историкът Франсис Йънг предупреждава, че "няма нищо, което пряко да потвърждава тези слухове", но признава, че "съдилищата са се отнесли към Дънкан по най-необичаен начин".
Докато Денят „Д“ се развива на стотици километри от Лондон, екипът на Дънкан подготвя обжалване на "Аве Мария". То се проваля. И така Хелън Дънкан влиза в затвора Холоуей, превръщайки се в последния човек, хвърлен в затвора по силата на Закона за магьосничеството. Още един човек ще бъде осъден по този закон - 72-годишната медиумка Джейн Йорк е глобена с 5 паунда през септември 1944 г., но не влиза в затвора - преди той да бъде отменен през 1951 г.
След освобождаването си в края на 1944 г. Дънкан възобновява сеансите, което я прави обект на още полицейски акции. Привържениците на Дънкан продължават да се обединяват около нея. Дори след смъртта ѝ през 1956 г. те отправят молба към британското правителство да я помилва.
Мистерията на изкуството на Дънкан оцелява и след смъртта ѝ, тъй като никой не знае със сигурност откъде тя е знаела за Худ и съдбата на Баръм. Подобно на превъплътените духове, които е извайвала, тайните на Дънкан са умрели заедно с нея.
