Европейският съюз наложи санкции на 12 руски физически и юридически лица заради свързана с държавата кампания за разпространение на дезинформация за войната в Украйна чрез фалшиви медийни уебстраници.
"Насочваме се към лицата, извършващи манипулиране на информацията и намеса като част от по-широка хибридна кампания на Русия срещу ЕС и държавите-членки", заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел.
"С тези нови списъци изпращаме силен сигнал, че знаем как те манипулират нашето информационно пространство и как действат."
ЕС заяви, че кампанията за дезинформация, наречена "Последни достоверни новини", има за цел "изкривяване на информацията и разпространение на пропаганда в подкрепа на агресивната война на Русия срещу Украйна".
ЕС удължи санкциите срещу Русия
Блокът заяви, че тя е включвала "фалшиви страници, присвояващи си идентичността на национални медии и правителствени уебсайтове" на Запад, и е била разпространявана от руски държавни органи.
През юни Франция заяви, че е разкрила мащабна руска дезинформационна кампания, представяща се за водещи френски ежедневници и германски издания.
Като част от своите санкции ЕС включи руското онлайн издание Inforos и трима от неговите основатели в черен списък за замразяване на активи и забрана за издаване на визи.
Той заяви, че Inforos е свързан с руското военно разузнаване и "е отговорен за създаването на повече от 270 медийни проксита онлайн", за да разпространява пропаганда за нахлуването в Украйна.
Другите списъци включваха ANO Dialog, неправителствена организация, свързана с президентската администрация на Русия, и две ИТ компании, обвинени в участие в кампанията.
Западът отдавна се бори да противодейства на дезинформационните дейности на Москва, които стават все по-ожесточени, откакто руският президент Владимир Путин започна тотална инвазия в Украйна миналата година.
ЕС вече наложи многократни вълни от безпрецедентни санкции срещу Русия, откакто войските на Кремъл пресякоха границата с Украйна през февруари 2022 г.
Сред лицата, срещу които са насочени санкциите, са водещи руски държавни пропагандисти и контролирани от Кремъл медийни рупори.
"Насочваме се към лицата, извършващи манипулиране на информацията и намеса като част от по-широка хибридна кампания на Русия срещу ЕС и държавите-членки", заяви ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел.
"С тези нови списъци изпращаме силен сигнал, че знаем как те манипулират нашето информационно пространство и как действат."
ЕС заяви, че кампанията за дезинформация, наречена "Последни достоверни новини", има за цел "изкривяване на информацията и разпространение на пропаганда в подкрепа на агресивната война на Русия срещу Украйна".
ЕС удължи санкциите срещу Русия
Блокът заяви, че тя е включвала "фалшиви страници, присвояващи си идентичността на национални медии и правителствени уебсайтове" на Запад, и е била разпространявана от руски държавни органи.
През юни Франция заяви, че е разкрила мащабна руска дезинформационна кампания, представяща се за водещи френски ежедневници и германски издания.
Като част от своите санкции ЕС включи руското онлайн издание Inforos и трима от неговите основатели в черен списък за замразяване на активи и забрана за издаване на визи.
Той заяви, че Inforos е свързан с руското военно разузнаване и "е отговорен за създаването на повече от 270 медийни проксита онлайн", за да разпространява пропаганда за нахлуването в Украйна.
Другите списъци включваха ANO Dialog, неправителствена организация, свързана с президентската администрация на Русия, и две ИТ компании, обвинени в участие в кампанията.
Западът отдавна се бори да противодейства на дезинформационните дейности на Москва, които стават все по-ожесточени, откакто руският президент Владимир Путин започна тотална инвазия в Украйна миналата година.
ЕС вече наложи многократни вълни от безпрецедентни санкции срещу Русия, откакто войските на Кремъл пресякоха границата с Украйна през февруари 2022 г.
Сред лицата, срещу които са насочени санкциите, са водещи руски държавни пропагандисти и контролирани от Кремъл медийни рупори.
